Ами ако трудностите са част от придобивките?

Работа на служителите е да се грижат за себе си. Работата на мениджърите и на специалистите, заети с управление на човешкия капитал, е да помислят каква трябва да бъде средата – културата на компанията и организацията на работа, за да бъде това възможно.
Задачата ви не е да превъзпитавате хората или да ги дундуркате.

България може да спечели от Зелената сделка!

Парижкото споразумение, Зелената сделка и корпоративните климатични политики твърдо налагат ВЕИ и електрификацията на цялото ни енергийно потребление – от уредите, светлината и топлината до транспорта и индустриалните процеси. В тази връзка вече открито се говори за скорошен пик в търсенето и потреблението на фосилни горива, особено на нефт. Обикновено от другата страна в публичното говорене се коментират метали като литий, кобалтът и редкоземни елементи, които са критично важни за ВЕИ революцията и батериите. Те обаче са силно обвързани с конкретни технологии и не се знае кой точно ще бъде нужен дългосрочно и в големи количества. Малко хора си дават сметка, че всъщност медта е основната суровина на глобалния преход към нисковъглеродна енергия и следователно – най-високата потенциална бариера пред него.

Енергийното бъдеще на България след коронавируса

Броени дни преди обявяването на епидемията от коронавирус, българското правителство връчи на Европейската комисия своя Интегриран план в областта на енергетиката и климата 2021-2030 г. Това е националният документ, който описва как България смята да тръгне към най-важната цел на Зелената сделка – пълната декарбонизация на енергията до 2050 г. В резюме, държавата залага инвестиции от 10 000 евро на българин в трудоспособна възраст или общо 42.7 милиарда евро – това е бюджетът за изпълнение на плана. Разбивката е представена в таблицата по-долу.

Полит-некоректни прогнози за енергията след коронавируса

Енергията е в основата на развитието на човешката цивилизация. Неслучайно, ежегодно светът отчита ръст на енергийното потребление. Изключение правят годините на тежки икономически кризи. Коронавирусът, или по-скоро реакцията ни срещу разпространението му, превръщат 2020 г. в катастрофа от незапомнен мащаб. Един ден обаче светът ще се върне към активно потребление и работа, икономиката ще започне да се възстановява, а Грета отново ще изгрее в телевизорите и социалните медии. Как ще изглеждат енергийното потребление и миксът тогава?

Коронавирусът и медта: Как България може да спечели накрая?

Настоящата пандемия от коронавирус ще се отрази на много аспекти от живота ни. Преди всичко, целият свят вече загуби много. Както всеки път в историята обаче, накрая животът ще продължи и някои ще се окажат в по-добра позиция.

България може да се окаже сред печелившите!

Не, тук няма да коментирам забележителното отсъствие на коронавируса в страната ни – като брой заразени, тежко болни и починали сме сред най-слабо засегнатите страни. За съжаление това може и да се промени всеки момент, така че нека не бързаме.

Коронавирусът и мръсният въздух: Поглед в бъдещето

Преди няколко дни написах текст, в който правя връзка между замърсяването на въздуха, богатството, продължителността на живота и последствията от епидемията от коронавирус в някои страни. Все по-честите материали в медиите, които показват колко чист е въздухът по време на епидемията, обаче ме карат да хвърля поглед върху един друг въпрос:

Как ще се отрази епидемията от коронавирус върху качеството на въздуха в дългосрочен план?

Мръсният въздух утежнява епидемията от коронавирус

Пречистването на въздуха в Китай беше един от първите странични ефекти от епидемията от коронавирус. Енергетиката, индустрията и транспорта, най-големите източници на замърсяване там, просто спряха да бълват газове и прах. Същото се случи навсякъде, където въведоха карантина и спряха производството, като особено видим е спадът в концентрациите на фин прах и азотни оксиди в Италия.

Можем да преодолеем кризата, но се изисква държавност

Европейската икономика се е устремила към рецесия и това няма как да не бъде усетено у нас през 2020 г. Класическата реакция на държавата при икономическа криза е да развърже кесията и да започне да налива в инфраструктурни проекти или да раздава евтини пари на частни инвеститори, които да създават заетост. За тази цел обаче се налага да тегли и трупа дългове, които след това остават да тежат на бюджета с поколения. Освен това, този подход практически гарантира, че парите изтичат в джобовете на любимците на държавата, тоест голяма част от тях биват похарчени много неефективно или направо откраднати.

Енергийното оползотворяване на отпадъци е решение, не проблем

Eднa от най-странните и трудни за преодоляване черти на българина се крие в уникалната способност да вижда проблем във всяко решение. Точно това се случва с енергийното оползотворяване, което е неделима част от всяка развита система за управление на отпадъците по света. Доскоро темата беше по-скоро игнорирана от медиите, но в последните няколко месеца буквално ги превзе и крайният резултат е трагичен – днес дори и най-модерният проект за изгаряне или газификация на отпадъци няма как да се случи в страната ни, защото ще срещне яростна съпротива…

Възходът на ВЕИ в Европа: Чиста енергия или връщане към пещерите?

На 19 декември, 2019 г. Европейската агенция по околна среда публикува прес-съобщение със заглавие „Възобновяемата енергия в Европа: ключова за климатичните цели, но замърсяването на въздуха се нуждае от внимание“. Новината се базира на техния най-нов доклад за развитието на ВЕИ, в който освен информацията за невероятния напредък се появяват и данни за един страничен ефект от този процес – увеличеното замърсяване на въздуха с фин прах и летливи органични съединения, което се дължи на големия ръст в потреблението на биомаса и биогаз. За разлика от предишни подобни доклади, този път информацията за отрицателни ефекти, свързани с климатичните политики, влиза в самото прес-съобщение, даже и в заглавието.

Кой е най-добрият източник на енергия?

Все по-често обществената дискусия гравитира около въпроса:
„Кой е най-добрият източник на енергия?“
Горе-долу от началото на 21 век много хора смятат, че са намерили отговора в:
„100%-ВЕИ или само възобновяеми енергийни източници!“

Странната смърт на европейската автоиндустрия

През 2009 г. ЕС постави поредните климатични цели пред автомобилните компании, които продават в ЕС – през 2015 г. продадените леки коли трябваше да емитират средно 130 gCO2/km, а през 2021 г. – 95 gCO2/km. Първата цел беше междинна, но втората е твърда. Непостигането й води до тежки глоби, които растат успоредно с две променливи – разликата между средните емисии на реализираните продажби и целта и общия обем на продажбите.

Въведение в кръговата икономика за премиери

Новата зелена сделка на Европа има два основни компонента – декарбонизация на енергията и кръгова икономика на материалите. Почти цялото внимание в обществената дискусия у нас се концентрира върху първия, но медийното отразяване на търговията с отпадъци и реакцията на правителството показват, че и вторият съвсем не е маловажен.

Коминните филтри: решение или разхищение?

През седмицата научихме, че Столична община вече е инсталирала 85 филтъра на комини в квартал Факултета, а още през лятото бе планирана обществена поръчка за почти 8 милиона лева за общо 2000 бройки. Те трябва да спасяват софиянци от замърсяването на въздуха, което печките в бедните квартали неизбежно генерират всяка зима.

Трезво за пожарите в Австралия

Пожарите в Австралия през последния месец предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти, причини и последствия.

Да, рециклирането се случва: Изхвърляйте разделно!

Преди седмица бях на събитие, на което за пореден път чух, че в България никой нищо не рециклирал, всичко се изхвърляло или изгаряло и нямало смисъл да разделяме отпадъка. За съжаление този мит се подклажда непрекъснато от търсещи скандала медийни репортажи и градски легенди за смесване на отпадъците от контейнерите в камионите на сметооизвозването.

How dare you, Африка!?

Както се очакваше, срещата на ООН за климата в Мадрид завърши без абсолютно никакъв напредък. Това не попречи на ЕС еднолично да поеме по Зелен нов курс, който да изведе Стария континент до климатична неутралност към 2050 г., което практически означава отказ от въглищата най-късно около 2040 г. Посланията от върха на ЕС създават впечатление, че това е просто въпрос на желание (и малко пари) и едва ли не от утре целият останал свят също може спокойно да се откаже от въглищата, стига да има „политическа воля за промяна“.

Да, ама не!

Europe against waste: is the private sector ready?

Several years ago at the Coca-Cola Company offices in London we were met with skepticism when we explained that the problem of plastic waste in the oceans would turn into the “new global warming”. No one in the large business sector wanted to believe that the most versatile material invented by humanity would become the subject of such heavy criticism, let alone that they would have to face regulatory measures aimed against its use.

Resilient компанията или как да преживеем кризисни времена и да се развиваме

Resilient е компанията, способна да преживее кризи и да процъфтява в свят на несигурност. Всяка организация има своята ‘perfect storm’ или перфектна буря. Тя е комбинацията от събития и обстоятелства, които могат да я поставят на колене. Днес компаниите са като кристална топка – прозрачни отвсякъде. Всички платформи в дигиталната среда я отварят към света и тя няма обичайният контрол над информацията за себе си. Все повече се чува, вижда, усеща, мисли за заплахи, очакване за катастрофа и преди да сме ги отработили рационално, обмислили тяхната реална значимост, те вече ни връхлитат.

The Resilient Company or how to survive times of crisis and develop

Resilient companies are capable of surviving crises and flourishing in a world of uncertainty. Every organization goes through its own “perfect storm”, which is a combination of events and circumstances that can bring a company to its knees. Today’s companies are like crystals – they are entirely transparent. The modern digital information platforms that we use do not allow companies to exert control over their image like they could in the past. We increasingly hear, see, feel and think about emerging threats and expected catastrophes, and before we are able to process them on a rational level, we are already facing their consequences. Naturally this dynamic is activating the fears of increasingly larger groups of people – they are worried about their health, their close ones, their safety, their environment and survival as a whole. These fears have a palpable impact on the social environment where businesses have to exist and invent ways to ensure their survival. The most successful companies are those that are already prepared for this new world. I believe that the modern world is neither more complex nor more frightening, but that we simply have more access to information than we did in the past. This is why the subject of how the conditions for success are changing is important to consider.