Преди седмица се разхождах със съпругата си по мраморното било на Северен Пирин. Не успяхме да стигнем до Снежника в Казана, но пък циркусите на изток от Кончето бяха пълни със снежни петна, а микро-ледникът под Кутело беше наистина голям (на снимката). И неизбежно си спомних за първите си стъпки като млад изследовател на климатичните промени…
„Стремим се към кръгова икономика като алтернатива на пазарната.“ Това е едно от най-ясните послания, на които попадам в „Политически документ за зелен социализъм“ на Млади европейски социалисти от 2015 г. А уж просто търсех допълнителна информация, описваща новата мода в Европейската комисия, която трябва да спаси света от линейния модел на производство и потребление. Идеята е да се регулират нещата така, че материалните потоци в икономиката да се движат в кръг възможно най-дълго – да няма отпадъци и почти да не се налага да вкарваме нови суровини в кръга.
Оказва се, че кръговата икономика съвсем не е някакво ново изобретение.
Въздействието на продуктите върху околната среда е тема, с която модерният човек е добре запознат – ежедневно сме засипвани от приказки за въглеродни емисии, замърсяване на въздуха, изчерпване на ресурсите и т.н. Безспорно, човешката дейност влияе на околната среда по множество начини. Възниква обаче логичен въпрос ‑ кое въздействие е по-важно? Този въпрос си задават и в The Coca-Cola Company през далечната 1969 г., за които е изготвена първата в света оценка на жизнения цикъл (LCA – Life Cycle Assessment).
Ако до преди няколко години Декларациите за екологично въздействие на продуктите (EPD ‑ Environmental Product Declarations) бяха нещо екзотично и не съвсем познато, то днес определено се забелязва тенденцията на все по-голям интерес към тях и то конкретно в строителния бранш. Нарастващият брой на тези Декларации в Централна и Западна Европа все още не се отчита така осезаемо в България, но все по-често те се превръщат в тема с все по-сериозен интерес и запитвания от компании на нашия пазар.
„Сривът на чуждите инвестиции е пълен, отчете стопанската камара“: Подобни заглавия помитат като лавина медийния пейзаж в последните дни, но всъщност ги четем почти ежегодно. Жалваме се как няма инвестиции на зелено в икономиката ни, като това особено силно важи за тежката индустрия. Забравете за момент десетките заводи за сглобяване на разни неща и се замислете кога последно някой е изградил значим промишлен комплекс, който да добива и/или преработва наши суровини, на гола поляна у нас? Сещам се само за рафинерията за биодизел на Астра Биоплант край Русе, която се случва благодарение на субсидирането на биогоривата и ТЕЦ AES Гълъбово, реално заместващ затворените малки блокове на АЕЦ Козлодуй – цената, която дълго ще плащаме като входна такса за ЕС. Всичко друго са инвестиции в няколкото оцелели след 90-те съществуващи предприятия.
Следва:
Публукувано в Капитал