Подобно на етикета на хранителните стоки, декларациите за екологично въздействие дават информация за материалите, използвани при направата на продукта, както и за екологичните въздействия през целия жизнен цикъл – от добива на суровините до третирането на отпадъка от продукта след края на неговия живот.
Днес медиите по цял свят обявяват поредния годишен Ден на прекаляването или Ден на екологичния дълг (Earth Overshoot Day) – онзи момент в годината, когато човечеството „влиза в екологичен дефицит“, „изяжда Земята“, „изчерпва ресурсите на планетата за тази година“ и други подобни. Въпросният ден, разбира се, настъпва все по-рано и по-рано през годината. Основното послание е пределно ясно: „Всички ще умрем!“
Тръмп заяви, че ще оттегли САЩ от Парижкото споразумение за климата, защото то не е справедливо и трябва да бъде предоговорено. Охулиха го. На срещата на Г-20 обаче и Ердоган заплаши, че няма да го ратифицира. Последното беше връх на дипломатическата наглост, на която медиите не обърнаха голямо внимание, а тя доста добре отразява абсурдността на споразумението. Едно бързо сравнение между Турция и България го онагледява прекрасно.
Ако получавах по левче всеки път когато някой колега от международна компания ми споделеше, че се занимава с дадена CSR инициатива, само защото компанията-майка я смята за важна… вероятно щях да съм събрала като за почивка в Сицилия. Вярно, реализирането на CSR инициативи по желание на компанията-майка допринасят за повдигането на нови теми и в нашето общество, но често се усещат като загуба на ценни ресурси – време, пари, нерви.