София вече излетя: Колко далеч искаме да стигне?

През седмицата попадна на новия доклад на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции „Туризъм и въздушен транспорт в София“. Става ясно, че от 2010 г. насам се наблюдава стабилен ръст на туристите, нощувките и приходите от тях в София, който е особено забележим в след 2014 г. Запазва се тенденцията около 2/3 от нощувките и почти всички приходи да се реализират от чужденци.

Въглеродните емисии и мръсният въздух – топла връзка с неочакван знак

Активисти, политици, лобисти и медии продължават да смесват замърсяването на въздуха и въглеродните емисии – все едно иде реч за едно и също нещо. Малко го правят с ясното съзнание, че лъжат. Повечето просто не знаят. Крайният резултат обаче е, че в общественото съзнание битува невярна представа за реалната връзка между тези две явления.

Седем приложения на ВЕИ, които не бива да подценяваме

Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) заемат все по-значимо място в световното производство и потребление на енергия. Много хора наричат възхода им „енергийна революция“ и смятат, че те могат, трябва и ще заместят всички останали. Тъй като имам навика преди всичко да коментирам тази теза, вероятно изглежда, че съм изцяло негативно настроен към ВЕИ, особено слънцето и вятъра. Това е погрешно заключение.

Бъдещето на мобилността

През изминалата седмица бях поканен да споделя прогнозите си за бъдещето на мобилността на специално събитие на Shell България. Избрах да говоря за това, което смятам, че ще се промени в общия микс на начините ни на придвижване преди 2040 г. – не вярвам в по-далечните прогнози, защото никой не може да предвиди какво би могло да се случи. Това практически означава, че става въпрос за вече налични комерсиално технологии, защото транспортът е доста латентна система – средната възраст на личните автомобили в Европа например е около 10-12 г., така че автопаркът през 2030 г. реално се определя от микса на продажбите днес.

Защо не можем да се стоплим?

България държи незавидното първо място по енергийна бедност в Европейския съюз – според Евростат почти 37% от български домакинства (2017 г.) не могат да си позволят да отопляват жилищата си до комфортна температура. Средното ниво за ЕС е под 8%. Защо сме толкова назад и как можем да променим този факт?

Атаката срещу полетите е престъпление срещу човечеството

Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години: На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета на ден кръстосват небето на света и пренасят хора и стоки по-бързо, евтино и сигурно, от който и да е познат начин на придвижване. Вместо да празнуват това невероятно достижение на цивилизацията обаче, активисти, политици и медии в Западна Европа се впускат в яростна атака.

На пазар за електробуси: Инструкции за купувача

Преди около два месеца коментирах решението на Министерството на околната среда да пренасочи 390 милиона лева от оперативна програма „Околна среда“ към проекти за електрификация на транспорта в 11 общини. Прогнозирах, че парите „най-вероятно ще отидат основно за закупуване на електробуси“. Тъй като технологията е нова предположих, че ще има ядове. Така се и случи – общините пуснаха търгове за електробуси, обаче изискванията им са такава каша, че една по една процедурите се провалят. Тогава коментирах двете водещи технологии – ако темата не ви е добре позната, вижте тук и тук. Днес ще се опитам да бъда полезен на местните власти и ще се спра на най-важните им ограничения, които трябва да се имат предвид при обявяване на поръчка.

Не знам дали ще спасим планетата, но поне да дишаме: 10 стъпки за по-чиста енергия в България!

По случай честването на Деня на миньора научихме, че БЕХ най-сетне е сключил договор с международна консултантска компания, която трябва да изготви оценка на адекватността на електроенергийната система и да разработи механизъм за разпределяне на капацитети за въглищните централи, които да им осигурят финансиране и продължаване на съществуването. Това е вероятно най-важната и спешна стъпка за осигуряване бъдещето на енергетиката ни, за която специалистите в сектора приканват отдавна.

България обаче е член на ЕС и от нея се очаква да реализира политики за намаляване на емисиите на парникови газове и чист въздух.

Недооценените ползи от роботизацията

В последно време все по-често се говори и пише за роботизацията и нарастващата зависимост от „машините“ в бизнеса и живота ни. Като че ли обаче темата се коментира предимно през страховете от загуба на работни места и негативните последствия върху социалния капитал. Факт е, че при всички индустриални революции е налице страх от повишаване на безработицата. Практиката обаче показва, че развитието на технологиите води не само до изчезването на някои професии, но и до появата на нови. Затова ние решихме да обърнем внимание на позитивните социални въздействия и не достатъчно оценените ползи от бизнес гледна точка.

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна пропаганда в различни посоки, че се чувствам длъжен да поставя нещата на трезва основа:

Светът отдавна е открил топлата вода: А защо я забравя?

През месец май излезе годишният доклад Solar Heat Worldwide 2019, който проследява напредъка на технологиите за отопление от слънцето и глобалния пазар на слънчеви термални колектори. За разлика от ежедневната лавина от новини за напредъка на ВЕИ в производството на електричество, той остана напълно игнориран от медиите. Не, че има някаква особено изненадваща новина: През 2018 г. световният пазар на термални инсталации спада с 3,9% спрямо 2017 г. и това е просто продължение на тенденция, започнала още преди 5 години. Но на фона на реториката за спешното „спасяване на света“ от фосилните горива определено си струва да се знае и коментира.

За вдъхновението, работата, хората, смисъла…

Денкщат за мене беше избор осъзнат,
защото свързвам този образ с отдаденост и резултат.
Вярвам, че в основата на ефективния ни път
храбростта да се хвърляш в новото не трябва да е кът.
Важно е от работата да се чувстваш вдъхновен
и не „работа“ да го наричаш, а просто смислен ден.

Източник: https://www.ceotodaymagazine.com

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук!

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех в привличането на големи икономически инвестиции трябва да се разглежда по подобен начин. И все пак, разумното сравнение между България и Турция показва толкова много предимства от мащаба за последната, че човек чак да се чуди защо изобщо VW обмисля евентуално идване тук.

Общините харчат милиони за електробуси: Нека вложат поне малко мисъл!

Преди около месец Министерството на околната среда реши да пренасочи 390 милиона лева от оперативна програма „Околна среда“ към проекти за чист въздух в 11 общини – градове с тежки проблеми с качеството на въздуха. Личното ми мнение е, че тези пари могат да свършат много по-полезна работа, ако с тях се финансира преминаване към чиста енергия за отопление, но сумата е определена само за електрификация на транспорта – най-вероятно ще отидат основно за закупуване на електробуси. ОК, взетото решение не е оптимално, но парите са ужасно много, а потенциалът за скъпи грешки, когато говорим за бързо-развиващи се технологии, винаги е голям.

Седем политически некоректни факта за енергията

Преди десетина дни излезе годишният статистически доклад на BP за световното производство и потребление на енергия. Оттогава изчетох какви ли не интерпретации по медиите – всеки път се изумявам колко далеч от реалността могат да стигнат активисти и лобисти, когато търсят тези и/или аргументи за доказване на нуждите от определени политики. Затова се чувствам длъжен да сложа числата и фактите на масата, да поставя логични въпроси и да оставя мислещите хора сами да си отговорят и правят изводи. Публикувам само най-важното от данните в долната графика – всичко друго е налично на горния линк.

Пари за чист въздух има, но ги хвърляме на вятъра!

Световният ден на околната среда е отличен повод да си припомним, че здравето и стандарта ни на живот са неразривно свързани с качеството на околната среда. Откакто преди 5 години описах спешната нужда чистотата на въздуха да стане водещ приоритет на опазването на околна среда в България,  темата малко по малко проби медийната завеса и днес е в центъра на обществения дебат. Вече всички са наясно, че локалното замърсяване на въздуха с фини прахови частици е най-значимият екологичен рисков фактор…

Ултимативното решение за чист въздух е ясно: Какво чакаме?

Няма как да не се радвам, че темата за мръсния въздух в България влезе и в предизборното говорене – поне на партиите и кандидатите, които се целят в градската средна класа. Крайно време беше. Обаче пак имаме проблем – политиците, които я коментират, идея си нямат за какво иде реч, особено като стигнат до предложения за решаване на проблема.

ВЕИ революция ли? Не, газова!

Да, случи се: Както глобалните инвестиции, така и новите инсталирани мощности на ВЕИ през 2018 г. са по-ниски в сравнение с предходната 2017 г. Годините на постоянен ръст свършиха и то много преди ВЕИ да са заели значим дял в енергийното потребление.През лятото на миналата година публикувах „ВЕИ революцията залязва“, където направих следната прогноза:

Какво знаят нашите деца за екологията

Днес, екологичното образование разказва истории за провали и унищожение, внушава страх и травмира. А новото поколение има нужда от позитивни очаквания и стремежи за живота и бъдещето. Дайте му ги!
Публикувано в manager.bg.
Следва:

Как се става лидер в корпоративната устойчивост?

Чрез „остойностяване“ на въздействията – т.е. обръщането им в паричното измерение на тяхното отражение върху човешкото благосъстояние – компаниите могат да направят широкия набор от свои въздействия видими и сравними.