Вярвате ли на етикетите „еко“ или „зелен продукт“? В последно време те сякаш се превърнаха в мода и като всяка мода това започва да натежава – потребителите вече изчерпват доверието си към тези стоки и все по-често възприемат гръмките прокламации на производителите за обикновен рекламен трик. От това пък губят тези, които наистина полагат големи усилия продуктът им да е устойчив. Стигна се до там да се намеси Европейската комисия в опит да регулира нещата.
Ако се обърнем назад към отминалата 2022 г., ще забележим една ясно отличаваща се тенденция, свързана с устойчивото развитие – все повече регулации и вкарване в рамки на темата. Особено в Европа правилата, по които бизнесът трябва да управлява своите въздействия върху природата, рязко се увеличиха и засягат още и още компании. На повърхността изплува биоразнообразието – политиците поставиха цели за опазването му, които отново ще минат през бизнеса. С това темпо на промени логично е да се запитаме какво следва? Има няколко теми, които се отличават от другите и вероятно за тях скоро ще се търсят общи решения на глобално ниво. Ето за какво е добре да сте подготвени.
Решихме да направим речник. През годините си работа неведнъж, да не кажем непрестанно, срещаме всякакви удивени и въпросителни физиономии на нещата, за които говорим. Понякога хората кимат утвърдително и не казват нищо, понякога се осмеляват да ни кажат, че нищо не разбират от това, за което говорим. Знаем, че термините ни не са прости: декарбонизация, ESG, екологичен отпечатък и т.н. Затова ви предлагаме нашата селекция на най-важните и често срещани думи и изрази, които се използват в новата по-устойчива реалност.
Това е най-често задаваният въпрос към консултантите в сферата на устойчивото развитие в момента – какво правят другите и как го правят? ESG превзема бизнеса отвътре и всички искат да са в час. Но в същото време не желаят излишни рискове и експерименти – компаниите искат, колкото се може по-ясно да си представят какво ги очаква, колко време ще отнеме и колко ще им струва всяко усилие по пътя на корпоративната устойчивост, за да бъдат добре подготвени. Ето отговора що се отнася до най-търсените и прилагани практики в света на корпоративната устойчивост.
Защо всичко това се случва сега? Моментът съвпада с настъпването на ESG като тема и придобиването на по-голяма публичност на политиките за устойчивост. Доскоро това беше непозната територия, в която газеха само най-големите компании, а сега е част от дневния ред на медиите и обществото. Съвпада и с разрастването на мащабите на няколко сериозни регулаторни изисквания – Таксономията, GRI, както и току що приетата от Европейския парламент Директивата за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD).
Aĸo ce зaмиcлим зa въпpocитe, ĸoитo вълнyвaт пoтpeбитeлитe във вpъзĸa c oпaзвaнeтo нa oĸoлнaтa cpeдa, бeзcпopнo в тoп 5 щe нaмepим oпaĸoвĸитe. B днeшнo вpeмe e тpyднo дa cи пpeдcтaвим ĸaĸъвтo и дa билo пpoдyĸт бeз oпaĸoвĸa. Тя e cтaнaлa нeизмeннa чacт oт нaшeтo eжeднeвиe.
Биоразнообразието е новият климат. С други думи – големите цели, които светът си постави за ограничаване на климатичните промени, сега се пренасят към темата за биоразнообразието и опазването му. И това не е амбиция за бъдещето, а вече е факт. И както се случи с климата отново ще мине през бизнеса и неговите въздействия.
Наскоро в Ню Йорк се проведе годишната Седмица на климата. Наред с другите актуални въпроси като екологичните заплахи от войната в Украйна и газовата криза, в центъра на разговорите отново бяха климатичните цели, които си е поставил светът. Кампанията на ООН Race to Zero наблегна специално на финансовите институции и поиска изрично да се ангажират с това да не финансират бизнеси, свързани с изкопаеми горива и енергийни източници. Вместо да козируват обаче, от Банковия алианс за нетно-нулеви емисии (NZBA), които държат 40% от банковите активи в света в момента, смекчиха тона и заговориха за несправедливостта от това да изолират едни икономически сектори за сметка на други.
Няма да говорим за мода. Макар че това, за което ще говорим вече е модерно. Но за това след малко. Огледайте се – какво сте облекли днес? Тениска, панталон, рокля или нещо друго? Избрали сте ги според вкуса си, съчетали сте ги по цвят, материя и според сезона. Знаете ли обаче откъде са дошли тези дрехи и къде ще отидат?
Управлявате бизнес. И без друго сега е достатъчно трудно, а се появяват една след друга регулации и изисквания. ESG (екологично, социално и корпоративно управление и докладване) е старата концепция за устойчиво развитие, но този път институционализирано и вече не-доброволно. Без значение от вашата бизнес стратегия или план – всичко вече е съобразено с тази концепция. И колкото по-рано започнете да прилагате принципите на ESG, толкова по-лесно ще ви бъде след това.
Решили сте, че ще събирате отпадъците си разделно. Правите кратко проучване и започвате – слагате още две, три кофи или торби за боклук до сегашната и вече хвърляте в тях отделно пластмасата, хартията и стъклото. Върви добре, докато един ден не ставате свидетел на това как камионът за събиране на отпадъци изпразва кофите до вас. Възможно ли е всичко, което вие толкова стриктно сте разделяли, накрая да се смесва отново и да се събира заедно?
Вече няколко години светът преминава през т.нар. зелен преход – отчасти успешно, отчасти не толкова. Парижкото споразумение за климата постави конкретни цели и заложи амбициозни задачи, а за основна движеща сила на промените беше посочен бизнесът. Но бизнесът са хората и затова много бързо и отчетливо в реалната практика се видя какво работи, кое е възможно само на думи и къде има сериозни пропуски. Същият този бизнес днес е застигнат от стандарти и регулации, които му казват как да измери въздействията си върху околната среда и го дефинират като устойчив или не.
Бракът обикновено е доброволен – той е свързването между двама души, но и договор, който урежда отношенията им. По същия начин „флиртът“ на политиките за устойчиво развитие с реалните регулации вече е официализиран. Европа и целият свят си поставиха конкретни климатични цели, в Парижкото споразумение е записано „ограничаване повишението на температурата до 1,5 градуса над прединдустриалните нива“. И тъй като промяната в нагласите тече по-бавно, отколкото европейските институции искат, те решиха да минат през бизнеса. Така се появи ESG – онези инструменти, с които компаниите трябва да постигнат целите на зеления преход.
Промяната невинаги е лесна. За да се случи този, който я прави, трябва да бъде убеден, че е нужна. Светът си е поставил определени климатични цели, а прекият изпълнител е бизнесът. И когато един бизнес се опитва да балансира между производството, служителите си, конкуренцията, средата и още редица непредвидени фактори, натискът за промяна може да се окаже капката, която прелива чашата. Но това може да бъде и възможност – да извлечеш ползи, да изпревариш другите, да превърнеш дефекта в ефект.
Изпратихме поредната най-успешна година в историята на фирмата. Отчетохме огромни ръстове по всички ключови бизнес показатели – приходи (+36%), печалба, екип (от 12 на 18 души), възнаграждения. Работихме по страхотни проекти (общо 75) за голям брой клиенти (общо 53 различни организации). Справихме се с всички трудности. Преместихме се в страхотен нов офис.
Търсим хора, които умеят да се самомотивират, искат да учат, не се страхуват да поемат рискове и могат да поемат отговорност. Имаме много работа в момента, много бизнеси са вперили очи в нас и ни предстои да ги подкрепим по теми като декарбонизация, кръгова икономика, корпоративна отчетност, организационното развитие и всички други предизвикателства, които най-общо наричаме устойчиво развитие.
Регулации – думата вероятно предизвиква напрежение в голяма част от бизнеса. А когато става дума и за „зелени“, които се допълват и развиват всяка година, става още по-сложно.
Тъкмо компаниите свикнаха с базовата екологична терминология и се оказа, че това е само върхът на айсберга. Декарбонизация, въглеродна неутралност, климатично докладване… са само част от новите термини, с които бизнесът вече се сблъсква и се налага да си обясни. Големите компании – първи обект на регулациите – сякаш успяват да се приспособят към факта, че климатът е част от управлението на бизнеса. Процесът обаче се пренася все по-бързо надолу по веригата и носи със себе си промени за целия бизнес.
Как да се ориентираме в света на термините и регулациите по отношение на въздействието ни върху околната среда и изискванията за устойчивост? В миналия брой на BGLOBAL започнахме кратка поредица с обяснение на най-важните термини и изисквания, с които се сблъсква един бизнес, и как те ни засягат. В този продължаваме „по веригата“, отново с помощта на консултантската компания denkstatt, най-опитната в България в решенията за устойчива политика.
Нов съм в denkstatt. Но помня добре първото си впечатление от екипа – хора, които не просто говорят и имат визия за подобряване на средата, в която работят и живеят, но наистина действат. Досега винаги съм се питал зависи ли изобщо нещо от мен? Светът си е поставил амбициозни климатични цели за декарбонизация и намаляване на температурата с градус и половина, но какво да направи един човек, който е капка в морето? Видях с очите си, че има какво. И че не е нито трудно, нито сложно, не отнема много време и ресурси, а носи удовлетворение.
Ето нашите съвети какво може да направи всеки на практика в офиса си, за да бъде от полза за природата и за себе си.
„ESG замества ударно понятието устойчиво развитие“, каза Боян Рашев, партньор в denkstatt България на организираната от Dir.bg и 3E-news международна конференция Green Transition 2022: „Зелената сделка – иновации, инвестиции и справедлив преход“, където участва.
На бизнес среща сте – около вас всички са с делови костюми, бели якички и строги погледи. Презентацията започва. Но не с цифри за финансови трансакции или инвестиции, а със… снимка на жаби. Решавате, че това е шега, която да разчупи атмосферата. Но не е. Жабите са по-важни от цифрите. Екосистемите влияят на парите. Ако бизнесът ви оказва влияние на местообитанието на жабите, значи имате проблем. Трябват ви природно базири решения – онези действия, които помагат за възстановяването на естествените екосистеми, така че това да е от полза за биоразнообразието.