Работа на служителите е да се грижат за себе си. Работата на мениджърите и на специалистите, заети с управление на човешкия капитал, е да помислят каква трябва да бъде средата – културата на компанията и организацията на работа, за да бъде това възможно.
Задачата ви не е да превъзпитавате хората или да ги дундуркате.
Енергията е в основата на развитието на човешката цивилизация. Неслучайно, почти ежегодно светът отчита ръст на енергийното потребление. Изключение правят годините на тежки икономически кризи. Коронавирусът, или по-скоро реакцията ни срещу разпространението му, доведоха до срив на потреблението от незапомнен мащаб през 2020 г. Утре обаче светът ще се върне към активно потребление, работа и пътувания. Как ще изглеждат енергийното потребление и миксът на световно ниво тогава?
Многократно съм писал защо ВЕИ революцията няма как да се осъществи бързо и не можем да разчитаме на нея за постигане на целите на Парижкото споразумение. Към причините от физичен и икономически характер тук добавям още една – непреодолимата комбинация от ненаситния глад на новите технологии за минерали и нежеланието на хората да приемат развитието на минната индустрия, която единствена може да ги достави.
Тези дни по всички медии четем и слушаме, че научен „доклад чертае катастрофален сценарий за хората“. Според учените климатичният апокалипсис вече е настъпил, а липсата на храни, недостигът на вода и природните бедствия ще унищожат човечеството до няколко десетилетия…
Във връзка с възобновените медийни публикации за „ограбването“ на „несметните“ златни залежи на България от чуждите колонизатори, обръщам внимание на няколко прости и проверими факта:
В петък беше Денят на околната среда, който се счита за професионален празник на експертите в областта. Рядко му обръщам внимание, но сега имам интересен повод – през седмицата се случи тежка авария в Норилск, при която местната компания Норилск Никел (за кратко Норникел) допусна разлив на 20,000 тона дизелово гориво в местната река. Екологичните щети за крехката арктическа екосистема са толкова големи, че биват сравнявани с най-известните разливи на нефт в океаните, а даже Путин обяви бедствено положение в региона. Разбира се, активисти, лобисти и медиите не пропускат да коментират колко „лоши“ са фосилните горива и как трябва утре да ги заменим с „чисто“ електричество на всяка цена.
Някога понятието peak oil беше много модерно. Учени, активисти, консултанти и политици, включително и аз, се надпреварвахме да предсказваме края на нефта, който обаче все не идваше. Преди десетина година настъпи шистовата революция и идеята, че изведнъж нефтът на Земята ще се окаже недостатъчен за задоволяване на енергийните ни нужди, отече в канала на историята.
Парижкото споразумение, Зелената сделка и корпоративните климатични политики твърдо налагат ВЕИ и електрификацията на цялото ни енергийно потребление – от уредите, светлината и топлината до транспорта и индустриалните процеси. В тази връзка вече открито се говори за скорошен пик в търсенето и потреблението на фосилни горива, особено на нефт. Обикновено от другата страна в публичното говорене се коментират метали като литий, кобалтът и редкоземни елементи, които са критично важни за ВЕИ революцията и батериите. Те обаче са силно обвързани с конкретни технологии и не се знае кой точно ще бъде нужен дългосрочно и в големи количества. Малко хора си дават сметка, че всъщност медта е основната суровина на глобалния преход към нисковъглеродна енергия и следователно – най-високата потенциална бариера пред него.
Амбициите на европейската Зелена сделка и съпътстващите я стратегии и планове ще доведат и до редица ползи извън намаляването на парниковите газове – по-малко отпадъци, по-малко употреба на материали, както и по-малко замърсяване.
Най-важното – ЕС залага на нея своето икономическо бъдеще. Затова, макар и позатихнала, зелената тематика ще продължи с пълна сила и след като затихнат насъщните проблеми покрай COVID-19. Добре е всеки бизнес да си даде сметка как Зелената сделка ще му се отрази – тя идва.
Броени дни преди обявяването на епидемията от коронавирус, българското правителство връчи на Европейската комисия своя Интегриран план в областта на енергетиката и климата 2021-2030 г. Това е националният документ, който описва как България смята да тръгне към най-важната цел на Зелената сделка – пълната декарбонизация на енергията до 2050 г. В резюме, държавата залага инвестиции от 10 000 евро на българин в трудоспособна възраст или общо 42.7 милиарда евро – това е бюджетът за изпълнение на плана. Разбивката е представена в таблицата по-долу.
Енергията е в основата на развитието на човешката цивилизация. Неслучайно, ежегодно светът отчита ръст на енергийното потребление. Изключение правят годините на тежки икономически кризи. Коронавирусът, или по-скоро реакцията ни срещу разпространението му, превръщат 2020 г. в катастрофа от незапомнен мащаб. Един ден обаче светът ще се върне към активно потребление и работа, икономиката ще започне да се възстановява, а Грета отново ще изгрее в телевизорите и социалните медии. Как ще изглеждат енергийното потребление и миксът тогава?
Настоящата пандемия от коронавирус ще се отрази на много аспекти от живота ни. Преди всичко, целият свят вече загуби много. Както всеки път в историята обаче, накрая животът ще продължи и някои ще се окажат в по-добра позиция.
България може да се окаже сред печелившите!
Не, тук няма да коментирам забележителното отсъствие на коронавируса в страната ни – като брой заразени, тежко болни и починали сме сред най-слабо засегнатите страни. За съжаление това може и да се промени всеки момент, така че нека не бързаме.
Преди няколко дни написах текст, в който правя връзка между замърсяването на въздуха, богатството, продължителността на живота и последствията от епидемията от коронавирус в някои страни. Все по-честите материали в медиите, които показват колко чист е въздухът по време на епидемията, обаче ме карат да хвърля поглед върху един друг въпрос:
Как ще се отрази епидемията от коронавирус върху качеството на въздуха в дългосрочен план?
Пречистването на въздуха в Китай беше един от първите странични ефекти от епидемията от коронавирус. Енергетиката, индустрията и транспорта, най-големите източници на замърсяване там, просто спряха да бълват газове и прах. Същото се случи навсякъде, където въведоха карантина и спряха производството, като особено видим е спадът в концентрациите на фин прах и азотни оксиди в Италия.
Европейската икономика се е устремила към рецесия и това няма как да не бъде усетено у нас през 2020 г. Класическата реакция на държавата при икономическа криза е да развърже кесията и да започне да налива в инфраструктурни проекти или да раздава евтини пари на частни инвеститори, които да създават заетост. За тази цел обаче се налага да тегли и трупа дългове, които след това остават да тежат на бюджета с поколения. Освен това, този подход практически гарантира, че парите изтичат в джобовете на любимците на държавата, тоест голяма част от тях биват похарчени много неефективно или направо откраднати.
Eднa от най-странните и трудни за преодоляване черти на българина се крие в уникалната способност да вижда проблем във всяко решение. Точно това се случва с енергийното оползотворяване, което е неделима част от всяка развита система за управление на отпадъците по света. Доскоро темата беше по-скоро игнорирана от медиите, но в последните няколко месеца буквално ги превзе и крайният резултат е трагичен – днес дори и най-модерният проект за изгаряне или газификация на отпадъци няма как да се случи в страната ни, защото ще срещне яростна съпротива…
На 19 декември, 2019 г. Европейската агенция по околна среда публикува прес-съобщение със заглавие „Възобновяемата енергия в Европа: ключова за климатичните цели, но замърсяването на въздуха се нуждае от внимание“. Новината се базира на техния най-нов доклад за развитието на ВЕИ, в който освен информацията за невероятния напредък се появяват и данни за един страничен ефект от този процес – увеличеното замърсяване на въздуха с фин прах и летливи органични съединения, което се дължи на големия ръст в потреблението на биомаса и биогаз. За разлика от предишни подобни доклади, този път информацията за отрицателни ефекти, свързани с климатичните политики, влиза в самото прес-съобщение, даже и в заглавието.
Все по-често обществената дискусия гравитира около въпроса:
„Кой е най-добрият източник на енергия?“
Горе-долу от началото на 21 век много хора смятат, че са намерили отговора в:
„100%-ВЕИ или само възобновяеми енергийни източници!“
През 2009 г. ЕС постави поредните климатични цели пред автомобилните компании, които продават в ЕС – през 2015 г. продадените леки коли трябваше да емитират средно 130 gCO2/km, а през 2021 г. – 95 gCO2/km. Първата цел беше междинна, но втората е твърда. Непостигането й води до тежки глоби, които растат успоредно с две променливи – разликата между средните емисии на реализираните продажби и целта и общия обем на продажбите.
Новата зелена сделка на Европа има два основни компонента – декарбонизация на енергията и кръгова икономика на материалите. Почти цялото внимание в обществената дискусия у нас се концентрира върху първия, но медийното отразяване на търговията с отпадъци и реакцията на правителството показват, че и вторият съвсем не е маловажен.
През седмицата научихме, че Столична община вече е инсталирала 85 филтъра на комини в квартал Факултета, а още през лятото бе планирана обществена поръчка за почти 8 милиона лева за общо 2000 бройки. Те трябва да спасяват софиянци от замърсяването на въздуха, което печките в бедните квартали неизбежно генерират всяка зима.