denkstatt България през 2020 г.

Екипът на denkstatt България расте и се нуждае от нови попълнения. С цел да възбудим интереса на повече хора, които споделят нашите цели и ценности, решихме да започнем да споделяме малко повече информация за дейността си.
В denkstatt България работим с клиентите си, за да осигуряват по-добър живот на всички ни и по-високо качество на околната среда, докато се развиват и печелят.

Какво е ESG?

С ESG назоваваме екологичните, социалните и управленските данни и показатели (откъдето идва и съкращението – Environment, Social and Governance) и се смята, че дефинира подходът в успешното управление на една компания. ESG поставя и акцент върху заинтересованите страни като служители, потребители и други групи. Това е модерното име на управлението на устойчивото развитие.

Какво правя всъщност?

Управлявам масиви от данни по линията на всеки процес в компанията. Най-често това са данни, които така или иначе ги има – те се събират от колегите за нуждите на бизнеса. Такива са: сметки за електричество и гориво; брой хора на ръководни позиции; заплати спрямо позиция и пол и прочие. Различното е, че тези данни често се анализират допълнително, с цел по-добро разбиране на политиките на компанията и приоритети в стратегическото управление. Например – брой жени и мъже са допълнителен детайл, който се изчислява, като се проследяват не само хората на ръководни позиции, ами и какъв брой от тях са жени; или колко от тях са получили тази позиция в последната година. Сметките за електричество и гориво вече не са основно при финансите, ами от тях се смята какви са емисиите на компанията. Детайли за тези емисии вече се изискват и на ниво доставчици, стига това да е намерението на компанията – да има поглед и върху веригата на доставки. Така че – общувам с много колеги и знам кое в компанията при кого се случва. Не е зле. Имам доста по-добра представа за бизнеса ни. И няколко месеца в годината, когато хвърчат таблици на всички посоки…

Ако имате и други въпроси, пратете ни ги: ESG@denkstatt.bg

Защо го правя?

Защото капиталовите пазари промениха картинката – вече искат компаниите да им показват не само финансови резултати, ами и как ги постигат. Именно затова искат да разберат какви са управленските политики и практики в полето на екологичните, социалните и управленските данни и показатели (откъдето идва и съкращението – Environment, Social and Governance). Смята се, че този анализ и стратегия дефинират подходът в успешното управление на една компания.

ESG поставя и акцент върху заинтересованите страни като служители, потребители, доставчици и други групи. Това е модерното име на управлението на устойчивото развитие. Има и няколко разлики – сега е доста по-институционализирано – от единствено доброволно, се превърна във все по-регулирано действие, наблюдавано от инвеститорите и за което вече има куп стандарти. Направо – има си протокол за действие. 😊

Защо се говори все повече за ESG?

Освен общественият натиск за справяне с екологичните и социалните предизвикателства, който определяше дискурса за устойчивото развитие досега, се прибавиха и наближаващите регулаторни промени на ниво Европейски съюз, които са водени от идеята за справяне с изменението на климата. Изискванията около ESG стават по-строги в много юрисдикции, като Таксономията на ЕС е най-очевидният пример. Към това се прибавя и нарастващ натиск от страна на инвестиционната общност да приспособят своите операции и докладване докато инвестициите, фокусирани върху ESG, нарастват бързо. Един от по-скорошните примери в писмото на изпълнителния директор на BlackRock 2020.

Каква е практиката на компаниите в управлението на ESG?

Анализирането помага да докладват и управляват рискове и възможности, които различните екологични, социални и управленски фактори носят за техния бизнес. Най-често го правят по начин, по който инвеститорите да могат да интегрират ЕSG факторите като част от инвестиционните подходи, често със значимост близка до тази на финансовите показатели.

Какво ни дава ESG стратегията?

Още (поне) един доклад за резултати от дейността на компанията 😉 Иначе, значимите ESG фактори и показатели са различни за всяка компания и индустрия, като има и проблеми, които са споделени от по-голяма група. Общите цели на ESG стратегиите на много компании се фокусират върху изменението на климата и намаляването на въглеродните емисии. Друг предмет на ESG стратегията е управлението на въздействието на веригата за доставки. В допълнение към акцента върху екологичните (E) и управленските (G) въпроси и социалните (S) фактори. Наблюдава се и нарастваща тенденция компаниите да интегрират ESG в общата стратегия на компанията.

ESG стратегията играе нарастваща роля в инвестиционния процес и може да улесни привличането на нарастващия фонд от ESG финансиране и запазването на съществуващите инвестиции. Може да подобри някои процеси и политики, също е вероятно да подобри рентабилността поради повишената удовлетвореност и задържане на служителите, по-добро управление на риска, привличане и задържане на клиенти и приемлив обществен профил. Не на последно място, навременните действия свързани с ESG аспектите ще гарантират спазване на разпоредбите, които ще стават все  по-стриктни.

Търсим консултант с експертиза в управление на водите

Конкретният опит, познания и умения, които търсим за позицията са да:

  • Познава и може да използва различни инструменти за оценка на водния риск.
  • Запознат е с националното и европейското законодателство в областта на водите и околната среда.
  • Има добри умения в Excel за анализ на данни и създаване на изчислителни модели.
  • Отлично владее английски език.
  • Има предишен опит в изготвянето на специализирани доклади в областта на водите и/или  околната среда.
  • Има образование в някоя от следните области – природни науки, околна среда, управление на води, устойчиво развитие, икономика (с фокус върху околната среда).

Пишете ни на nevena.davidova@denkstatt.bg.

Търсим консултант „Климат и икономика на околната среда“

Конкретните умения, които търсим за позицията са:

  • Отлично владеене на Excel заанализ на данни и създаване на изчислителни модели. 
  • Аналитични умения, за да правите изводи от данни, информация и резултати.
  • Умение за разбиране на методологии и работа с техническа документация.
  • Опит и познаване на (някои от) темите климат, декарбонизация, инвентаризация на емисии, анализ на жизнения цикъл на продукти, природен капитал, екосистемни услуги.
  • Базова запознатост с европейските политики в сферата на околната среда и зеления преход.
  • Образование в някое от следните направления – околна среда, устойчиво развитие, други природни/точки науки, икономика (с фокус икономика на околната среда).
  • Отлично владеене на английски език. Немски език е плюс.
  • Желание за учене и инвестиране на време в това – това ще се случва, докато работите по реални проекти.

Пишете ни на nevena.davidova@denkstatt.bg.

Търсим консултант със знания и опит в управление на отпадъците и/или ресурсна ефективност

Конкретният опит, познания и умения, които търсим за позицията са да:

  • Има добро разбиране за основните директиви и регламенти на ЕС, свързани с отпадъци, опаковки и кръгова икономика.
  • Може да анализира различните типове материални потоци и процесите, свързани с тях.
  • Познава Закона за управление на отпадъците и съответните подзаконови актове.
  • Може да мисли „извън кутийката на отпадъците“, като си представя възможностите за „кръгова оптимизация“ по целия жизнен цикъл на даден продукт.
  • Владее английски език на високо ниво.
  • Има образование в някое от следните направления – европейски политики, (екологично) право, устойчиво развитие, икономика (с фокус върху околната среда).
  • Има икономическата насоченост на мислене.

Пишете ни на nevena.davidova@denkstatt.bg.

Физиката и икономиката отново препречват пътя към климатична неутралност

Изменението на климата, което беше позагубило медийно внимание през последната година, се завърна с нова сила на обществената сцена през последните два месеца. Най-общо новините за климата могат да се разделят на два типа:

Политическата класа отново предава интереса на България

Въпреки коронакризата и локдауните, Европейската комисия не си почива, а генерира нови анализи, доклади и регулации на конвейер. Българското правителство обаче сякаш спи зимен сън – само това може да обясни липсата на адекватна реакция спрямо някои от продуктите на Брюксел.

Енергията след коронавируса ли? Вижте Китай!

Енергията е в основата на развитието на човешката цивилизация. Неслучайно, почти ежегодно светът отчита ръст на енергийното потребление. Изключение правят годините на тежки икономически кризи. Коронавирусът, или по-скоро реакцията ни срещу разпространението му, доведоха до срив на потреблението от незапомнен мащаб през 2020 г. Утре обаче светът ще се върне към активно потребление, работа и пътувания. Как ще изглеждат енергийното потребление и миксът на световно ниво тогава?

Металите са „горивото“ на зелената енергия, но никой не желае добива им

Многократно съм писал защо ВЕИ революцията няма как да се осъществи бързо и не можем да разчитаме на нея за постигане на целите на Парижкото споразумение. Към причините от физичен и икономически характер тук добавям още една – непреодолимата комбинация от ненаситния глад на новите технологии за минерали и нежеланието на хората да приемат развитието на минната индустрия, която единствена може да ги достави.

Не, светът не загива!

Тези дни по всички медии четем и слушаме, че научен „доклад чертае катастрофален сценарий за хората“. Според учените климатичният апокалипсис вече е настъпил, а липсата на храни, недостигът на вода и природните бедствия ще унищожат човечеството до няколко десетилетия…

България не е Елдорадо, нито пък Дънди я ограбва

Във връзка с възобновените медийни публикации за „ограбването“ на „несметните“ златни залежи на България от чуждите колонизатори, обръщам внимание на няколко прости и проверими факта:

Опазването на околната среда: По-сложно е, отколкото изглежда!

В петък беше Денят на околната среда, който се счита за професионален празник на експертите в областта. Рядко му обръщам внимание, но сега имам интересен повод – през седмицата се случи тежка авария в Норилск, при която местната компания Норилск Никел (за кратко Норникел) допусна разлив на 20,000 тона дизелово гориво в местната река. Екологичните щети за крехката арктическа екосистема са толкова големи, че биват сравнявани с най-известните разливи на нефт в океаните, а даже Путин обяви бедствено положение в региона. Разбира се, активисти, лобисти и медиите не пропускат да коментират колко „лоши“ са фосилните горива и как трябва утре да ги заменим с „чисто“ електричество на всяка цена.

Идва ли краят на нефта?

Някога понятието peak oil беше много модерно. Учени, активисти, консултанти и политици, включително и аз, се надпреварвахме да предсказваме края на нефта, който обаче все не идваше. Преди десетина година настъпи шистовата революция и идеята, че изведнъж нефтът на Земята ще се окаже недостатъчен за задоволяване на енергийните ни нужди, отече в канала на историята.

България може да спечели от Зелената сделка!

Парижкото споразумение, Зелената сделка и корпоративните климатични политики твърдо налагат ВЕИ и електрификацията на цялото ни енергийно потребление – от уредите, светлината и топлината до транспорта и индустриалните процеси. В тази връзка вече открито се говори за скорошен пик в търсенето и потреблението на фосилни горива, особено на нефт. Обикновено от другата страна в публичното говорене се коментират метали като литий, кобалтът и редкоземни елементи, които са критично важни за ВЕИ революцията и батериите. Те обаче са силно обвързани с конкретни технологии и не се знае кой точно ще бъде нужен дългосрочно и в големи количества. Малко хора си дават сметка, че всъщност медта е основната суровина на глобалния преход към нисковъглеродна енергия и следователно – най-високата потенциална бариера пред него.

Европейската Зелена сделка – промените тепърва предстоят!

Амбициите на европейската Зелена сделка и съпътстващите я стратегии и планове ще доведат и до редица ползи извън намаляването на парниковите газове – по-малко отпадъци, по-малко употреба на материали, както и по-малко замърсяване.
Най-важното – ЕС залага на нея своето икономическо бъдеще. Затова, макар и позатихнала, зелената тематика ще продължи с пълна сила и след като затихнат насъщните проблеми покрай COVID-19. Добре е всеки бизнес да си даде сметка как Зелената сделка ще му се отрази – тя идва.

Енергийното бъдеще на България след коронавируса

Броени дни преди обявяването на епидемията от коронавирус, българското правителство връчи на Европейската комисия своя Интегриран план в областта на енергетиката и климата 2021-2030 г. Това е националният документ, който описва как България смята да тръгне към най-важната цел на Зелената сделка – пълната декарбонизация на енергията до 2050 г. В резюме, държавата залага инвестиции от 10 000 евро на българин в трудоспособна възраст или общо 42.7 милиарда евро – това е бюджетът за изпълнение на плана. Разбивката е представена в таблицата по-долу.

Полит-некоректни прогнози за енергията след коронавируса

Енергията е в основата на развитието на човешката цивилизация. Неслучайно, ежегодно светът отчита ръст на енергийното потребление. Изключение правят годините на тежки икономически кризи. Коронавирусът, или по-скоро реакцията ни срещу разпространението му, превръщат 2020 г. в катастрофа от незапомнен мащаб. Един ден обаче светът ще се върне към активно потребление и работа, икономиката ще започне да се възстановява, а Грета отново ще изгрее в телевизорите и социалните медии. Как ще изглеждат енергийното потребление и миксът тогава?

Коронавирусът и медта: Как България може да спечели накрая?

Настоящата пандемия от коронавирус ще се отрази на много аспекти от живота ни. Преди всичко, целият свят вече загуби много. Както всеки път в историята обаче, накрая животът ще продължи и някои ще се окажат в по-добра позиция.

България може да се окаже сред печелившите!

Не, тук няма да коментирам забележителното отсъствие на коронавируса в страната ни – като брой заразени, тежко болни и починали сме сред най-слабо засегнатите страни. За съжаление това може и да се промени всеки момент, така че нека не бързаме.

Коронавирусът и мръсният въздух: Поглед в бъдещето

Преди няколко дни написах текст, в който правя връзка между замърсяването на въздуха, богатството, продължителността на живота и последствията от епидемията от коронавирус в някои страни. Все по-честите материали в медиите, които показват колко чист е въздухът по време на епидемията, обаче ме карат да хвърля поглед върху един друг въпрос:

Как ще се отрази епидемията от коронавирус върху качеството на въздуха в дългосрочен план?

Мръсният въздух утежнява епидемията от коронавирус

Пречистването на въздуха в Китай беше един от първите странични ефекти от епидемията от коронавирус. Енергетиката, индустрията и транспорта, най-големите източници на замърсяване там, просто спряха да бълват газове и прах. Същото се случи навсякъде, където въведоха карантина и спряха производството, като особено видим е спадът в концентрациите на фин прах и азотни оксиди в Италия.