Беше в началото на 90-те. Ясно помня как учителите в гимназията ни обясняваха колко по-умни, старателни и можещи били предишните випуски и как от нас нищо няма да излезе. След няколко години пък се оказахме последните свестни деца. Басирам се, че всеки има подобен спомен. Чак до настоящото младо поколение, т. нар. милениъли, в което медии, работодатели, учители и родители в пълен синхрон виждат едва ли не края на интелекта, уменията и пословичното трудолюбие на българската нация.
В края на ноември, 2018 г. Европейският съюз си постави нова амбициозна цел – пълна декарбонизация на енергийното потребление до 2050 г. В съпътстващата стратегия става ясно, че пътят към декарбонизация минава през задължителна тотална електрификация – до 2050 г. делът на електроенергията в крайното енергийно потребление трябва да достигне 53%. Според EURECTRIC този дял трябва да бъде поне 60%.
Миналата година учени ни осведомиха, че сме били изгорили целия въглероден бюджет на човечеството и изменението на климата вече е неизбежно. На 1 август пък природозащитни неправителствени организации обявиха поредния годишен Ден на прекаляването (Earth Overshoot Day) – онзи момент в годината, когато човечеството „влиза в екологичен дефицит“, „изяжда Земята“, „изчерпва ресурсите на планетата за тази година“ и други подобни. Въпросният ден се основава на сметките на Global Footprint Network за т.нар. екологичен отпечатък на всяка страна и настъпва все по-рано и по-рано през годината. Основното послание е пределно ясно: „Унищожаваме природата!“.
При наличните технологии и пазарни реалности пълната декарбонизация на енергийното потребление до 2050 г. просто не е възможна без това да доведе до икономическа и социална катастрофа. Можем да постигнем голям напредък в електрификацията само при изпълнение на две базови условия – внедряване на евтини и ресурсно-ефективни технологии за съхранение на енергия в индустриални мащаби плюс нови въглеродно-неутрални и надеждни източници на електроенергия като термоядрения синтез.
Пълният текст е публикуван в брой 2 /2019 г. на списание „Икономист“ от 11 януари 2019 г.
Икономиката на бъдещето е зелена, защото всеки иска да живее по-добре на една по-чиста планета. В масовата представа на хората обаче минното дело изобщо не съществува в този прекрасен нов свят. Всъщност има очакване, че едва ли не зелената икономика е възможна само ако човечеството престане да използва невъзобновями ресурси и заживее изцяло на фотосинтеза и нейните продукти.
Горното е един от най-силните митове на устойчивото развитие, който трябва да бъде разбиван без мярка, защото се използва все по-често от противниците на индустрията на глобално и местно ниво. А това ни обрича на бедност и пропуснати ползи в огромни мащаби.