Ами ако трудностите са част от придобивките?

Работа на служителите е да се грижат за себе си. Работата на мениджърите и на специалистите, заети с управление на човешкия капитал, е да помислят каква трябва да бъде средата – културата на компанията и организацията на работа, за да бъде това възможно.
Задачата ви не е да превъзпитавате хората или да ги дундуркате.

What if difficulties are part of the company’s benefits?

The denkstatt people are enjoying yachting 🙂

It is employees’ responsibility to take care of themselves. The responsibility of managers and HR professionals is to think about the work environment – the company culture and the organization of work, and what the environment needs to be like in order to make it possible for the employees to take care of themselves.

Your job is not to educate or pamper people. Your commitment is to listen to them, hear them, and understand the signs and feedback which you receive. If the benefits package includes opportunities to eat well, why not also help employees achieve their goals? This can easily turn out to be another element of nascent and all-encompassing concern for employees. When one of the „talents“ in our company took on a team of several employees, I was impressed by the efforts this person was making to persuade those employees to fulfill their goals. Many situations now remind me of this observation.

For example, the long and growing list of benefits in many companies. At the Bulgarian Association for People Management forum in May this year, some HR professionals mentioned that companies’ efforts for employee retention have increased, at the expense of the preceding boom in the search for recruitment services. So far so good, but the practices that I observe are a non-rhythmic combination of “talent” management, attempts to motivate employees, and, of course, benefits. As a colleague of mine once shared: in job adverts it can be observed more and more often that „the job description is this much“ and she looked at the space between her thumb and forefinger with half-closed eyes, „and the list of benefits after that – this much“ and she opened her hands.

Have you noticed how often we ask the question of how engaged our employees are? However, how often do you ask yourself how engaged you are with them? People’s engagement is a reflection of their relationship with the leader. Recently I attended a lecture by Bob Kelleher, founder of Employee Engagement Group. Bob Kelleher used numbers to show what we already know. The most valued qualities of a leader are: competence – 68%, integrity – 78%, and the ability to ensure well-being or be empathic – 79%. There is clearly no way achieve integrity – your values, words and deeds to be on the same line, without being connected to people through the ability to recognize their needs. That is why these two characteristics of an engaging leader received so similar results in terms of percentages. I learned a lot about empathy from Emilia Kraynova from Communication Academy – she emphasizes that empathy is the ability to recognize the many different needs that may be hidden behind the same emotion.

We love to speak using trends. Therefore, I will take advantage of this. I cannot say conclusively, „This is THE trend in human capital management,“ but I would point out the transformation of the HR activity from „employee affairs officer“, relatively speaking, into a business partner in achieving the goals of the company. When this business partner supports the business and acts with competence towards the employees, then they will be able to choose the smartest steps towards those employees. This business partner will not simply work for the employees but will require leaders to be engaged with them. If the HR department is yet another silo in the company, it will then be more difficult to address interconnected priorities – from management practices to benefits at the workplace. People’s engagement is increasingly moving away from a simple one-year engagement survey and is being replaced (worldwide) with regular, short surveys. The latter help HR teams and leaders better understand what employees expect and value. For me, personally, the transformation needed can be found in the following: managing work performance, setting goals, well-being, workplace design and leadership not being separate tasks, but disciplines that „come together“ at one point – this point is an organizational culture which makes people stay connected – with management and with each other. In short, HR is not Human Resources, but Human Relations.

I would add to this – there is no trend in the world of people management and well-being that is new. Some issues have just become pain-points now, so we’ve started to pay attention. Just like when kilograms start to feel heavy, our knees hurt or, God forbid, when we find out that we are prone to heart attacks. I don’t think that the world has become more complex – I think we have more resources to observe it and to draw conclusions. My personal conclusion is that workplace experience has already become visibly important and we feel increasingly more confident managing it instead of managing productivity. So do not simplify and do not satiate the hunger for experiences with benefits. Think about the healthy portions – isn’t it true that when you are on a diet you try not to overeat? Think about the simple things you know – how devastating a feedback-free experience is; how people wander when they don’t have clarity on their goals; how critical it is to be able to share. Allow employees to taste success one spoonful at a time. Even celebrate the steps on the way to the achievement. I am waiting to come across other job adverts, besides those of my own company, in which the things listed at the top are described as benefits, instead of things that people receive.

Retention requires being able to apply an individual approach to everyone, knowing what people want, and finding a balance between all of their wishes, but only as much as it helps both them and the business to grow. Studies of what people want are constantly coming out – well-being, work-life balance, the opportunity to work remotely. If we simply take these expectations as a ready-to-use list and brandish it at our own company, we will fail to understand what work-life balance means in general, what it means to our own employees, or how working remotely helps them feel better. It is not enough to be remote. The important thing is to understand what happens differently and which aspect of their performance is affected. And remember – what happens in their personal lives has a crucial impact on their engagement. You have no influence there. You can only acknowledge it and be interested in it. Keep this in mind. Observe your employees. Usually, those who are best connected with themselves are also best connected with the company. Only 1/5 of people have been proven capable of being motivated internally, and it is usually the people who act. There are no motivational programs that can motivate a person who cannot motivate themselves. So, don’t bother to motivate them and in this way – to keep them in the company. You’re wasting a valuable resource. Make sure you see how great their ability to stay motivated is, despite the difficulties. Difficulties are not necessarily something bad. What if difficulties are part of the benefits?

The article was published in Manager Magazine, July 2019

Resilient компанията или как да преживеем кризисни времена и да се развиваме

Resilient е компанията, способна да преживее кризи и да процъфтява в свят на несигурност. Всяка организация има своята ‘perfect storm’ или перфектна буря. Тя е комбинацията от събития и обстоятелства, които могат да я поставят на колене. Днес компаниите са като кристална топка – прозрачни отвсякъде. Всички платформи в дигиталната среда я отварят към света и тя няма обичайният контрол над информацията за себе си. Все повече се чува, вижда, усеща, мисли за заплахи, очакване за катастрофа и преди да сме ги отработили рационално, обмислили тяхната реална значимост, те вече ни връхлитат.

Как да намалим замърсяването от колите?

В началото на седмицата ръководството на Столична община предложи увеличение на данъците за по-стари и мощни коли с аргумента, че това ще доведе до намаление на замърсяването на въздуха в града. По-конкретно идеята е от следващата година собствениците на автомобили с евростандарти от 0 до 4 да плащат с между 7 и 40 лв. повече. Данъкът ще се вдигне и в зависимост от мощността на колата.

Европа срещу отпадъците: Готов ли е бизнесът?

Всички участници на пазара трябва да си направят добре сметката как да реагират най-адекватно, а за това се искат много данни, информация и аналитични способности. Няма да бъде лесно и ще струва много, но в края на краищата всичко ще бъде платено от потребителя. Нашето мнение е, че в гонене на „прекрасния нов свят“, Европа ужасно прекалява с планирането – опитва се да регулира процеси и материални потоци, които в реалната икономика ежедневно се изменят. Това ще даде предимство на два типа играчи: а) глобалните компании, които имат ресурса да се справят; и б) тарикатите, които винаги ще намерят начин да минат метър. Ако си малък и честен, нямаш много възможности за успех. Защото всеки с опит в сектора отлично знае: Боклукът винаги намира най-евтиния път!

Въглеродните емисии ще останат: Адаптирайте се!

В рязък контраст с политическото говорене и призиви по темата, САЩ предвижда глобалното потребление на първична енергия да нарасне с близо 50% между 2018 и 2050 г., а съответните СО2 емисии с 20% (всички описани прогнози са за референтния сценарий*). Това са основните послания в публикуваната през септември, 2019 г. ежегодна Международна прогноза за енергията (IEO2019) на Aдминистрация за енергийна информация на САЩ (EIA).

София вече излетя: Колко далеч искаме да стигне?

През седмицата попадна на новия доклад на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции „Туризъм и въздушен транспорт в София“. Става ясно, че от 2010 г. насам се наблюдава стабилен ръст на туристите, нощувките и приходите от тях в София, който е особено забележим в след 2014 г. Запазва се тенденцията около 2/3 от нощувките и почти всички приходи да се реализират от чужденци.

Въглеродните емисии и мръсният въздух – топла връзка с неочакван знак

Активисти, политици, лобисти и медии продължават да смесват замърсяването на въздуха и въглеродните емисии – все едно иде реч за едно и също нещо. Малко го правят с ясното съзнание, че лъжат. Повечето просто не знаят. Крайният резултат обаче е, че в общественото съзнание битува невярна представа за реалната връзка между тези две явления.

Седем приложения на ВЕИ, които не бива да подценяваме

Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) заемат все по-значимо място в световното производство и потребление на енергия. Много хора наричат възхода им „енергийна революция“ и смятат, че те могат, трябва и ще заместят всички останали. Тъй като имам навика преди всичко да коментирам тази теза, вероятно изглежда, че съм изцяло негативно настроен към ВЕИ, особено слънцето и вятъра. Това е погрешно заключение.

Бъдещето на мобилността

През изминалата седмица бях поканен да споделя прогнозите си за бъдещето на мобилността на специално събитие на Shell България. Избрах да говоря за това, което смятам, че ще се промени в общия микс на начините ни на придвижване преди 2040 г. – не вярвам в по-далечните прогнози, защото никой не може да предвиди какво би могло да се случи. Това практически означава, че става въпрос за вече налични комерсиално технологии, защото транспортът е доста латентна система – средната възраст на личните автомобили в Европа например е около 10-12 г., така че автопаркът през 2030 г. реално се определя от микса на продажбите днес.

Защо не можем да се стоплим?

България държи незавидното първо място по енергийна бедност в Европейския съюз – според Евростат почти 37% от български домакинства (2017 г.) не могат да си позволят да отопляват жилищата си до комфортна температура. Средното ниво за ЕС е под 8%. Защо сме толкова назад и как можем да променим този факт?

Атаката срещу полетите е престъпление срещу човечеството

Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години: На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета на ден кръстосват небето на света и пренасят хора и стоки по-бързо, евтино и сигурно, от който и да е познат начин на придвижване. Вместо да празнуват това невероятно достижение на цивилизацията обаче, активисти, политици и медии в Западна Европа се впускат в яростна атака.

На пазар за електробуси: Инструкции за купувача

Преди около два месеца коментирах решението на Министерството на околната среда да пренасочи 390 милиона лева от оперативна програма „Околна среда“ към проекти за електрификация на транспорта в 11 общини. Прогнозирах, че парите „най-вероятно ще отидат основно за закупуване на електробуси“. Тъй като технологията е нова предположих, че ще има ядове. Така се и случи – общините пуснаха търгове за електробуси, обаче изискванията им са такава каша, че една по една процедурите се провалят. Тогава коментирах двете водещи технологии – ако темата не ви е добре позната, вижте тук и тук. Днес ще се опитам да бъда полезен на местните власти и ще се спра на най-важните им ограничения, които трябва да се имат предвид при обявяване на поръчка.

Не знам дали ще спасим планетата, но поне да дишаме: 10 стъпки за по-чиста енергия в България!

По случай честването на Деня на миньора научихме, че БЕХ най-сетне е сключил договор с международна консултантска компания, която трябва да изготви оценка на адекватността на електроенергийната система и да разработи механизъм за разпределяне на капацитети за въглищните централи, които да им осигурят финансиране и продължаване на съществуването. Това е вероятно най-важната и спешна стъпка за осигуряване бъдещето на енергетиката ни, за която специалистите в сектора приканват отдавна.

България обаче е член на ЕС и от нея се очаква да реализира политики за намаляване на емисиите на парникови газове и чист въздух.

Недооценените ползи от роботизацията

В последно време все по-често се говори и пише за роботизацията и нарастващата зависимост от „машините“ в бизнеса и живота ни. Като че ли обаче темата се коментира предимно през страховете от загуба на работни места и негативните последствия върху социалния капитал. Факт е, че при всички индустриални революции е налице страх от повишаване на безработицата. Практиката обаче показва, че развитието на технологиите води не само до изчезването на някои професии, но и до появата на нови. Затова ние решихме да обърнем внимание на позитивните социални въздействия и не достатъчно оценените ползи от бизнес гледна точка.

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна пропаганда в различни посоки, че се чувствам длъжен да поставя нещата на трезва основа:

Светът отдавна е открил топлата вода: А защо я забравя?

През месец май излезе годишният доклад Solar Heat Worldwide 2019, който проследява напредъка на технологиите за отопление от слънцето и глобалния пазар на слънчеви термални колектори. За разлика от ежедневната лавина от новини за напредъка на ВЕИ в производството на електричество, той остана напълно игнориран от медиите. Не, че има някаква особено изненадваща новина: През 2018 г. световният пазар на термални инсталации спада с 3,9% спрямо 2017 г. и това е просто продължение на тенденция, започнала още преди 5 години. Но на фона на реториката за спешното „спасяване на света“ от фосилните горива определено си струва да се знае и коментира.

За вдъхновението, работата, хората, смисъла…

Денкщат за мене беше избор осъзнат,
защото свързвам този образ с отдаденост и резултат.
Вярвам, че в основата на ефективния ни път
храбростта да се хвърляш в новото не трябва да е кът.
Важно е от работата да се чувстваш вдъхновен
и не „работа“ да го наричаш, а просто смислен ден.

Източник: https://www.ceotodaymagazine.com

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук!

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех в привличането на големи икономически инвестиции трябва да се разглежда по подобен начин. И все пак, разумното сравнение между България и Турция показва толкова много предимства от мащаба за последната, че човек чак да се чуди защо изобщо VW обмисля евентуално идване тук.

Общините харчат милиони за електробуси: Нека вложат поне малко мисъл!

Преди около месец Министерството на околната среда реши да пренасочи 390 милиона лева от оперативна програма „Околна среда“ към проекти за чист въздух в 11 общини – градове с тежки проблеми с качеството на въздуха. Личното ми мнение е, че тези пари могат да свършат много по-полезна работа, ако с тях се финансира преминаване към чиста енергия за отопление, но сумата е определена само за електрификация на транспорта – най-вероятно ще отидат основно за закупуване на електробуси. ОК, взетото решение не е оптимално, но парите са ужасно много, а потенциалът за скъпи грешки, когато говорим за бързо-развиващи се технологии, винаги е голям.