Изпратихме поредната най-успешна година в историята на фирмата. Отчетохме огромни ръстове по всички ключови бизнес показатели – приходи (+36%), печалба, екип (от 12 на 18 души), възнаграждения. Работихме по страхотни проекти (общо 75) за голям брой клиенти (общо 53 различни организации). Справихме се с всички трудности. Преместихме се в страхотен нов офис.
Търсим хора, които умеят да се самомотивират, искат да учат, не се страхуват да поемат рискове и могат да поемат отговорност. Имаме много работа в момента, много бизнеси са вперили очи в нас и ни предстои да ги подкрепим по теми като декарбонизация, кръгова икономика, корпоративна отчетност, организационното развитие и всички други предизвикателства, които най-общо наричаме устойчиво развитие.
Регулации – думата вероятно предизвиква напрежение в голяма част от бизнеса. А когато става дума и за „зелени“, които се допълват и развиват всяка година, става още по-сложно.
Тъкмо компаниите свикнаха с базовата екологична терминология и се оказа, че това е само върхът на айсберга. Декарбонизация, въглеродна неутралност, климатично докладване… са само част от новите термини, с които бизнесът вече се сблъсква и се налага да си обясни. Големите компании – първи обект на регулациите – сякаш успяват да се приспособят към факта, че климатът е част от управлението на бизнеса. Процесът обаче се пренася все по-бързо надолу по веригата и носи със себе си промени за целия бизнес.
Как да се ориентираме в света на термините и регулациите по отношение на въздействието ни върху околната среда и изискванията за устойчивост? В миналия брой на BGLOBAL започнахме кратка поредица с обяснение на най-важните термини и изисквания, с които се сблъсква един бизнес, и как те ни засягат. В този продължаваме „по веригата“, отново с помощта на консултантската компания denkstatt, най-опитната в България в решенията за устойчива политика.
Нов съм в denkstatt. Но помня добре първото си впечатление от екипа – хора, които не просто говорят и имат визия за подобряване на средата, в която работят и живеят, но наистина действат. Досега винаги съм се питал зависи ли изобщо нещо от мен? Светът си е поставил амбициозни климатични цели за декарбонизация и намаляване на температурата с градус и половина, но какво да направи един човек, който е капка в морето? Видях с очите си, че има какво. И че не е нито трудно, нито сложно, не отнема много време и ресурси, а носи удовлетворение.
Ето нашите съвети какво може да направи всеки на практика в офиса си, за да бъде от полза за природата и за себе си.
„ESG замества ударно понятието устойчиво развитие“, каза Боян Рашев, партньор в denkstatt България на организираната от Dir.bg и 3E-news международна конференция Green Transition 2022: „Зелената сделка – иновации, инвестиции и справедлив преход“, където участва.
На бизнес среща сте – около вас всички са с делови костюми, бели якички и строги погледи. Презентацията започва. Но не с цифри за финансови трансакции или инвестиции, а със… снимка на жаби. Решавате, че това е шега, която да разчупи атмосферата. Но не е. Жабите са по-важни от цифрите. Екосистемите влияят на парите. Ако бизнесът ви оказва влияние на местообитанието на жабите, значи имате проблем. Трябват ви природно базири решения – онези действия, които помагат за възстановяването на естествените екосистеми, така че това да е от полза за биоразнообразието.
От 15 години въвеждаме ESG в България и можем да говорим конкретно и практически на база реалните казуси, по които сме работили досега.
Всяка индустрия има неудобна истина. Колкото по-регулиран става нашият бизнес на ESG-консултанти, толкова повече търсим този път с клиентите си за прилагане на регулациите, който не компрометира успеха им. Нека ви припомним, че винаги сме казвали, че устойчивостта може да се мери само с един краен критерий – способността на една компания да оцелява дългосрочно на пазара, като непрекъснато създава стойност за потребителите, така че те да я избират пред конкурентите.
За десетилетията призоваване към намаляване на въздействието на бизнеса върху околната среда най-значимите промени се оказаха тези, които имат и икономически смисъл за компаниите – енергийна ефективност, подобрение в производствените процеси, иновации в някои аспекти и оптимизиране на продукти и услуги. Апологетите на зеления преход обаче искат още. Затова на преден план излязоха финансовите институции.
През 1972 г. Римският клуб в „Границите на растежа“ предсказва зловещо бъдеще за света – пренаселване, изчерпване на ресурсите и екологична деградация, причинени от икономическия растеж. Глобалният дебат води до дефиницията: „Устойчиво е развитие, което задоволява нуждите на настоящето, без да застрашава възможностите на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди.“
Няма как да бъдете лидер, без самите вие да сте подкрепени. Проблемите пред мениджъра са два: количеството работа и знанията, които трябва да трупа – това ясно. Другият е „наличността“ му – той не може да бъде заменян лесно.
Какво ми трябва, за да се присъединя към екипа?
Да работя с Excel на такова ниво, че да мога задълбочено даанализирам данни и да създавам изчислителни модели…
Темата „климат“ безспорно стана водеща за бизнеса. Не ви се струва така, според вас е тема за далечното бъдеще? През юни страните от G7 се споразумяха да направят климатичното докладване за бизнеса задължително. Към днешна дата то е факт във Франция, Великобритания, Швейцария, Канада; такива заявки има вече в САЩ и дори и в Китай.
С ESG назоваваме екологичните, социалните и управленските данни и показатели (откъдето идва и съкращението – Environment, Social and Governance) и се смята, че дефинира подходът в успешното управление на една компания. ESG поставя и акцент върху заинтересованите страни като служители, потребители и други групи. Това е модерното име на управлението на устойчивото развитие.
Приносът на един бизнес, било то чуждестранен или местен, вече далеч не се определя само с размера на директните инвестиции, създадените работни места или дарените средства за благотворителна кауза. Едно понятие все повече се „намества“ в корпоративния език през последното десетилетие, когато говорим за постижения на определена компания и нейното значение отвъд икономическите и финансови индикатори – корпоративната устойчивост започва да придобива по-конкретен смисъл и у нас, което в голяма степен се дължи на практиките, които международните компании носят наред със своето ноу-хау, корпоративни ценности и поведения.
Изменението на климата, което беше позагубило медийно внимание през последната година, се завърна с нова сила на обществената сцена през последните два месеца. Най-общо новините за климата могат да се разделят на два типа:
Екипът на denkstatt България расте и се нуждае от нови попълнения. С цел да възбудим интереса на повече хора, които споделят нашите цели и ценности, решихме да започнем да споделяме малко повече информация за дейността си.
В denkstatt България работим с клиентите си, за да осигуряват по-добър живот на всички ни и по-високо качество на околната среда, докато се развиват и печелят.
Въпреки коронакризата и локдауните, Европейската комисия не си почива, а генерира нови анализи, доклади и регулации на конвейер. Българското правителство обаче сякаш спи зимен сън – само това може да обясни липсата на адекватна реакция спрямо някои от продуктите на Брюксел.
Енергията е в основата на развитието на човешката цивилизация. Неслучайно, почти ежегодно светът отчита ръст на енергийното потребление. Изключение правят годините на тежки икономически кризи. Коронавирусът, или по-скоро реакцията ни срещу разпространението му, доведоха до срив на потреблението от незапомнен мащаб през 2020 г. Утре обаче светът ще се върне към активно потребление, работа и пътувания. Как ще изглеждат енергийното потребление и миксът на световно ниво тогава?