От началото на 2018г. е в сила изменение на Закона на счетоводството, което транспонира изискванията на Директивата за нефинансова отчетност и задължава всички големи „предприятия от обществен интерес“ ежегодно да публикуват нефинансова информация заедно с годишните си финансови отчети. Става въпрос за информация за собствеността и мениджмънта, за външните въздействия върху околната среда и обществото, за отношенията със служителите и всички други заинтересувани страни, за нивото на спазване на законите. Очаква се изведнъж големите предприятия от обществен интерес в страната да станат прозрачни и честни.
Европа е оставила малко възможности за страните членки да маневрират при изпълнението на тази директива, но България традиционно се възползва по странен начин от тях. Първо, кои са големите „предприятия от обществен интерес“? Според закона това са всички публични и енергийни компании, ВиК, БДЖ и НКЖИ, банки и застрахователи. Звучи разумно, но не съвсем. Защо има протести от началото на годината? Заради непрозрачността на „Юлен“, който управлява единствената значима концесия в национален парк. Защо имаше местни референдуми миналата година? Заради придобиване на концесии за добив на подземни богатства. Законодателят у нас обаче е изключително късоглед и не смята, че това са „предприятия от обществен интерес“.
Второ, скоростта на реакцията. Въпросните отчети трябва да бъдат публикувани до края на юни 2018 г., а Министерството на финансите излезе с указания за прилагане на изискванията пет минути преди Коледа 2017 г. Опитът ми с изготвяне на Доклади за устойчиво развитие (или корпоративна отговорност) – а тези отчети в смисления си вариант представляват точно това – показва, че първият подобен документ в една голяма компания отнема поне половин година, и то при условие, че релевантните данни са налични и компанията има някакъв опит с комуникация по щекотливи за бизнеса ѝ теми. Тоест, държавата отново действа ужасно късно.
При тези условия резултатите няма как да са особено добри. Компаниите, които желаят да останат на тъмно, просто ще съберат ПР съобщенията си от изминалата година в един текст, който ще украсят с мантри за корпоративно управление и добри пожелания. А и глобите за неспазване са символични. Компаниите, които действително будят обществения интерес, но не и в очите на законодателя, ще си траят.
А прозрачността на бизнеса в информационната ера е неизбежна. Неслучайно водещите компании отдавна са го осъзнали и не мълчат. Подобен доклад играе много важна роля като инструмент за управление на промяната в посока устойчиво развитие. Той подчертава лидерството на една компания в това да прави бизнеса си добре. Това означава да си наясно кои са важните теми в обществения дневен ред, да си в качествена връзка с тези, които имат отношение по тях, да ги разбираш в светлината на своята дейност и да ги интегрираш правилно в бизнес решенията и дейностите си. И в крайна сметка да имаш резултати.
Законодателството е очевидният и основен мотиватор на слабите компании – тези, които чакат някой да ги притисне в ъгъла, за да започнат да мислят как да решат даден проблем и да внедрят нещо иновативно. Тях обаче пазарът ги убива, защото силните компании – тези, които мислят напред, не само решават проблемите, но и в процеса на решаване създават качествено нови продукти и услуги, които са по-добри или силно ограничават други бизнес рискове.
Напоследък много силен мотиватор е жестоката битка за привличане и задържане на образованите млади хора. Те живеят в свят на непрекъснато споделяне и просто няма да работят за бизнеси, които стоят на тъмно. Осветлете се, за да оцелеете!
Тексът е публикуван в Forbes.