Климентина Рашева, управляващ партньор в denkstatt България
Wellness, семпло определена като „състоянието на добро здраве“, е новата и летяща дума. Тя открива пред служители и работодатели неизследваните досега възможности на физическото добруване на работното място. Даже има стандарт за добро работно пространство – WELL на International Well Building Institute от октомври 2014 г.
Щом се появи стандарт – това обикновено е знак от пазара за нещо важно. Неговата мантра е, че е стандарт за сгради, вътрешни пространства и общности, чиято цел е да въведе, валидира и измерва решения, които подкрепят и развиват човешкото здраве и благосъстояние. Той се базира на седем критерия: въздух, вода, съзнание, добро здравословно състояние, хранене, иновация и комфорт. Изследване на същия институт показва, че 94% от офис-работниците са по-щастливи и по-продуктивни в WELL-сертифицирани сгради. Тези проценти са комбинирани и с нуждите на работодателите за задържане на служители в надпреварата за таланти.
Това логично определя и сравнително високия отклик към този стандарт. Не в България, но дори и тук, хората значително повече обръщат внимание на работното пространство и условия в решението си за дадена работа и нуждата от физическо благоденствие в тази среда е видна.
Как този стандарт посреща реални нужди?
Хората работят и прекарват дълго време в сгради и това директно влияе на здравето им. Праховите частици, влагата, плесента, въглеродният диоксид, миризмите, шумовете, температурата, светлината – всичко това са просто фактори дали ще сме здрави, или не. Звучи като откриване на колелото. Само че тук въпросът не е дали знаем тези факти, а дали знаем размера на тяхното значение и как да се справяме. В „здрави“ сгради хората отсъстват по-малко по болест, тоест продуктивността на труда е по-висока.
В България няма сграда, която е построена или пригодена по стандарта WELL. Сигурно и това ще стане. Но стане или не, винаги ще остане вярно, че доброто здраве зависи и от това, което човек сам си дава. Доста компании узряват за тези нужди и окуражават физическата активност, предоставяйки фитнес пространство и оборудване, или стени за катерене в офисите си. Осигуряването на качествена храна също се превръща в приоритет. Даването на пространство на тези нужди подкрепя хората в това да се погрижат за себе си, независимо от другите мерки, които стандартът би обезпечил, когато една компания стигне до него в изискванията си.
Да вземеш максимума
Истината за доброто здраве на работното място понякога е по-проста и не-стандартна: лидерите избират, заедно с хората си, дали да вземат максимума от средата и ситуацията такива, каквито са. Офисът на denkstatt например е далеч от всякакъв стандарт, но вземаме колкото можем повече. Първо, страшно много искахме да е близо до парк и така да имаме природа подръка. Възползваме се от това предимство и сме щастливи. Другото, което направихме, е, че като не искахме да си дадем парка и не намерихме нещо „с парк“ в търсене на повече площ, взехме още един апартамент под наем в същата кооперация. Половината от него ползваме само като място за срещи и място за тренировки. Нямаме щанги и велоергометри и никой офис няма нужда от това. Имаме monkey bar, халки, ластици, постелки и гирички. Имаме обаче и треньори. Но и с треньорите хората трудно се разделят с работата си, за да се погрижат за себе си. Навикът, решението да отделиш време, колкото и задачи да имаш, са по-висока летва от всеки стандарт. Казвам го от името на мениджър на офис с култура на грижа за физическото здраве. Дори и този втори офис не е бил решението, което е направило възможно за нас движението. Той просто е развитие, последствие от нашето упорство.
Още с идването си преди години в единствения апартамент, който наехме, веднага инсталирахме шведска стена и лост, гардероб с дрехи и възможност да ползваме поне парка. Лостът и шведската стена не са изтъркани от употреба, макар че би било добре. Затова съветът ми, когато започнете да адаптирате пространството си, е да не се нахвърляте на генерално нови решения, да вкарате цяла фитнес зала в някой от етажите на офиса си или да се откажете, защото „нямате място“. Първо, вкарването на фитнес зала повече придава тържественост на решението да се спортува в офиса, отколкото наистина да подобрява здравето на хората. Второ, не е вярно, че нямате място. Базовите движения изискват основно желание, приемане от останалите, пример, идеи, времето за няколко цигари. По-добра идея е да сложите една шведска стена на мястото на някоя от декорациите в офиса и да поканите някого, който ще ви покаже как се ползва. Най-много се смеем, докато спортуваме. Няма да обяснявам каква е връзката с движението, нито какъв е ефектът на смеха. Важното е да стане ежедневие за хората. Те после намират пътя нататък.
Отделянето на пространство е важно, като с няколко проби се намира най-доброто решение. Но това, което всъщност „задвижва“ пространството, е самото движение. В него е и развръзката за здравето ни. Тя е свързана повече с честотата на това, което правим денем, и как раздвижваме тялото си осъзнато, отколкото с точните параметри на обособеното място или неговото оборудване. Базовите упражнения са пре-пре-достатъчни и обсегът им е, колкото е тялото ни с разперени ръце и крака.
Преди стандартът да е определил тези пространства (в него има част „Ергономия“), успяхме да заразим и няколко други компании, които тренират заедно с нашите треньори. Фирмата ни е първата в България, която вкара в работния си режим не само пространството за тренировки, но и работното време за това. Има смисъл – по-малко боледуващи хора, повече хора, пълноценни във всичките си часове на работа. Незабавните ефекти върху мозъка от една-единствена тренировка са, че тя подобрява нивата на невротрансмитерите като серотонин и допамин. И тук давам думата на учените, които могат много да говорят как и мозъкът функционира като мускул и до какви ефекти върху него водят физическите тренировки. Аз знам, изпитвам го ежедневно и освен това учените също потвърждават, че тази единствена тренировка помага за по-доброто фокусиране, като ефектът трае поне два часа. Повишава настроението, връща човека с нови сили на бюрото (най-често след това се връща към работа на бюро). Тя подобрява и времето за реакция – тоест човек работи по-добре и по-неусетно. Какво по-здраво решение за една компания!
Текстът е публикуван в брой 47/2018 г. на списание „Икономист“.
Снимка: списание „Икономист“.