В края на септември бе публикувана годишната класация на глобалния Индекс за устойчиво развитие на Дау Джоунс (DJSI). Тъй като отделните браншове са трудно сравними, няма един победител, а лидери в 24 икономически сектора. Бегъл поглед върху имената на компаниите на върха от гледна точка на Централна и Източна Европа показва, че регионът е основен пазар само за две от тях – Кока-Кола ХБК и МЕТРО.
Има компании, които оперират без да се замислят за страничните въздействия и такива, които се опитват да печелят като създават устойчива стойност за всеки. За да могат да отличат последните, през 1999 г. S&P Dow Jones в сътрудничество с швейцарската агенция RobecoSAM създават Индексите за устойчиво развитие на Дау Джоунс като първите глобални критерии за корпоративна устойчивост. DJSI проследява представянето на хиляди водещи световни компании от гледна точка на икономически, екологични и социални критерии. Индексите служат като критерии за инвеститорите, които интегрират съображения за устойчивост в своите решения. След оценка на набор от общи и специфични за индустрията въпроси, само първите 10% се приемат за включване.
Кока-Кола ХБК, бутилиращата компания на търговските марки на The Coca-Cola Company в ЦИЕ, е обявена за световен лидер в устойчивото развитие за сектор „Храни, напитки и тютюн“. Компанията постига общ резултат от 90 (от 100) точки – с 38 точки по-висок от средния за индустрията – и изключително близо до максимума по почти всички групи критерии. МЕТРО оглавява сектор „Продажби на храни и стоки за бита“, като само 5 от 43 оценени компании в бранша успяват да покрият минималните изисквания за включване в DJSI.
Интересно е, че и в двете компании се забелязва отчетливо българско присъствие. В Кока-Кола ХБК, която аутсорсва все повече функции към София, отдавна има масово проникване на българи, които имат отношение точно към управлението на дейностите за устойчиво развитие. В МЕТРО пък българка заема позицията Глобален директор „Корпоративна отговорност“. Най-важното за нас обаче е, че и двете компании в някаква степен разчитат на подкрепата на българския офис на denkstatt, който създадохме и управляваме с Климентина вече 10 години.
Отдавна работим с цялата система на Кока-Кола – от валидиране на данните за Доклада за корпоративна социална отговорност на Кока-Кола ХБК, през внедряване на мерки за водна и енергийна ефективност, създаване на стратегии за инвестиции в обществото и доброволчество, обучения за управление на околната среда и много други. Всъщност, май няма аспект от корпоративната устойчивост, където да не сме оставили следа. В момента сме стигнали дотам, че дори The Coca-Cola Company в Западна Европа разчита на нас по тема като отпадъците в морската среда, която тепърва екологичното движение ще поставя пред индустрията.
В МЕТРО стъпихме през февруари тази година. Бяха разбрали, че DJSI въвежда критерии за интегриране на въздействията върху природния и социалния капитал във финансовата отчетност на компаниите и търсеха начин да ги адресират. Обяснихме им теорията и намерихме практическо приложение – решихме да направим сравнение между техния нов модел за доставки (FSD, клиентът поръчва и МЕТРО доставя от централен склад) и традиционния Cash & Carry (клиентът пазарува от магазин на МЕТРО). Икономическите ползи за МЕТРО са ясни, но страничните въздействия върху околната среда и обществото оставаха неотчетени – чрез измерване и монетаризиране адресирахме точно тези скрити ползи и разходи. Вместо хиляди хора да пътуват десетки киломеметри, търговецът доставя до всички тях с едно превозно средство. То изминава много по-малко общо разстояние. Трафикът в града намалява, а оттам и шумът, замърсяването, парниковитре газове и вероятността за инциденти. Използването на хладилни автомобили означава и по-малко загуби на храни, а спестеното време повишава производителността на труда на служителите на магазини, хотели, ресторанти. Изводът е, че FSD допринася с допълнителни положителни въздействия за потребителите, обществото и околната среда, равностойни на 68 евро за всеки 1,000 евро продажби (сравнен със C&C). Проектът има съществен принос за тазгодишния успех на МЕТРО в DJSI – никой друг в сектора няма толкова задълбочено разбиране за отпечатъка на значими промени в бизнес модела си.
Когато започнахме да кроим планове за собствена фирма, не сме и мечтали за работа на такова ниво. Днес отчитам като отличен стратегически ход решението да станем част от австрийската denkstatt. Бидейки в международна група е необходимо, но недостатъчно, условие. В бляскавите офиси за Запад на нас се гледа с огромна доза недоверие. С всеки проект трябва да доказваме, че сме правилният избор. Всичко, което създаваме, трябва да бъде технически перфектно, на отличен английски. Трябва непрекъснато да сме в състояние да изненадваме – да знаем повече, да имаме брилянтни идеи, да направим от проекта страхотно изживяване за клиента. В конкуренция с водещите консултантски компании в Лондон, Цюрих и Франкфурт, ние трябва да бъдем много по-добри, за да спечелим доверието на клиента.
Ценовото предимство помага, но не задържа компании от такъв калибър. Ако трябва за себе си да отлича два фактора, които са ни довели дотук, бих заложил на следната комбинация: куражът да скачаш все по-високо и непрекъснато да рискуваш плюс безграничното доверие, буквално сляпата вяра, във възможностите на хората от екипа. Звучи много яко, но винаги е съпроводено с много кал, пот и сълзи!
Истината е, че все още работим основно с българските клонове на чужди компании. Родният бизнес все още изостава в областта на устойчивото развитие, но това се променя. Местните компании се развиват, а мащабът и успехът винаги водят до нарастване на очакванията към един бизнес и отговорностите, които той поема. Надявам се един ден да видя и българска компания, включена в DJSI. Едно е сигурно – има кой да им помогне!