Бягане за свободни хора

Тате, колко още остава? – десетгодишната ми дъщеря Божана поставя ключовия въпрос още преди да сме изминали и първия от петте километра. До края ще го чуя поне още 10 пъти.

Днес съм изоставил обичайната си роля на претендент за тройката, за да я уча да бъде бягащ човек. Не бегач, а свободна личност, която знае как да се бори, осъзнава отговорността на всекидневните си решения и изпитва удоволствие от това да помага.

Заедно с около 300 души в Южен парк, и вероятно двойно повече в Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново и не знам още къде, бягаме за Ивето*. За да й помогнем. Ивето има късмет. Тя е част от социален феномен, който набира невероятна скорост в България – бягането.

Следва:

Публикувано в Дневник

Споделете в социалните мрежи:

Коментари

коментара