Точно преди година открих колонката си в списание Forbes с материал за замърсяването на въздуха от дизеловите двигатели, вдъхновен от пресния скандал с VW. И предрекох края на дизела в личните автомобили.
Какво се случи междувременно? VW набързо си признаха, че са използвали софтуерни трикове, за да прикрият реалните емисии на азотни оксиди на голяма част от произведените след 2008 г. коли. Малко по малко обаче излязоха данни и за други марки и скандалът придоби апокалиптични размери – оказа се, че моделите дизелови автомобили, които покриват изискванията за замърсяване в Европа и САЩ, се броят на пръсти и няма автоконцерн, който да не е засегнат. Въпреки че петното остана преди всичко върху репутацията на VW, независимите тестове ясно показаха, че всъщност техните дизели са сред относително чистите – надвишават стандартите Евро 5 и 6 средно около 2-3 пъти. При други производители говорим за надхвърляне над 10 пъти, което в сравнение с еквивалентен бензинов мотор значи около 20-30 пъти повече замърсяване при изправен автомобил. Най-странното е, че всичко това беше известно сред експертите много преди избухването на скандала, но някак си не намираше път към публичния дебат, който изцяло се фокусираше върху въглеродните емисии и боядисваше енергийноефективните дизели в зелено.
Всички бюрократични структури в Европа изведнъж прогледнаха и се хвърлиха в действие. Преговорите за новия стандарт Евро 7 и за нов тестов цикъл бяха форсирани, започнаха множество изследвания, правителства обявиха схеми за субсидиране на електромобили, забрани за достъп за стари дизели в големите градове, а наскоро Бундесратът се обяви за абсолютна забрана за дизеловия двигател от 2030 г. в Германия, Меката на дизеловата технология. Пазарът също реагира – през 2016 г. за първи път от доста време продажбите на нови дизелови автомобили в Европа ще отчетат спад, а на последното автомобилно изложение в Париж водещите марки твърдо заложиха на електрификацията.
Какво значи всичко това за нас в България? Данните са умопомрачителни. В периода октомври 2015 – септември 2016 г. броят на регистрираните МПС се е увеличил със 107 хил. до 3.754 млн. Броят дизели на пътя се увеличава със 112 хил. (не, няма грешка), докато броят на МПС с бензинови двигатели намалява с над 10 хил., тоест много такива коли са дерегистрирани или са конвертирани към газ. На фона на тези числа останалите категории не заслужават даже споменаване.
Изводът е ясен – сривът в цената на старите дизели в Европа създава лавина от „нов внос”, която ни задушава. Дори и в някакъв момент да са били изправни, тези коли имат сходна съдба. Над 90% от тях губят катализаторите и филтрите за твърди частици твърде рано – след 120 до 150 хил. километра те стават негодни и изискват смяна (ако вече не са откраднати за рециклиране). Колко собственици биха похарчили 3-4 хил. лв. за „излишна” част на кола, чиято обща стойност е под 10 хил. лв.? Да не говорим, че разходът на гориво често пада с поне половин литър след „освобождаването” на дизеловия двигател от катализатора. А легалното минаване на технически преглед изобщо не е проблем – там просто емисии на азотни оксиди не се мерят.
За съжаление, агонията на дизеловия двигател в личния автомобил ще бъде бавна и ще вземе много косвени жертви – най-много в Източна Европа. Това е най-лошият възможен сценарий за качеството на въздуха в големите градове у нас. Предотвратяването му изисква спешни мерки, като не трябва да се ограничаваме с опциите – всичко от премахване на погрешните стимули, които ни доведоха дотук, до радикално затягане на контрола на автомобилите и забрани, трябва да бъде впрегнато.
Публикувно в Forbes.