Мина повече от половин година откакто гласувах – за реформи в съда, за конкуренция и лична отговорност в пенсионната система, образованието и здравеопазването и най-важното – привлекателна и справедлива бизнес среда и никакви нови данъци, такси и осигуровки. Вече се бях примирил, че няма да видя нищо качествено ново по най-важните точки – нали все пак на власт са тези, които вече бяха там няколко години подред – когато изникна неочаквана „иновация“. На някого, когото съм подкрепил не само с гласа, а и с парите си (имам разписка за дарение към Реформаторите),
му хрумна, че съм неспособен сам да решавам как да се храня
и затова имам нужда от икономически стимул да правя по-здравословен избор – под формата на данък върху шоколада, безалкохолните, сладоледа, чипса…
Цялата публикация прочетете в Дневник.