България е на върха по смъртност, но мръсният въздух е само една от причините за това
Вчера всички български медии излязоха с новината: „България е на второ място в света по смъртни случаи заради мръсния въздух“. Социалните медии я понесоха – Фейсбук фийдът ми изригна по темата – настъпи класическото за българина вайкане от сорта: „Все в най-лошото сме първенци!“ и „Всички ще умрем!“
Разбира се, замърсяването на въздуха е най-значимият екологичен проблем у нас, за който многократно съм писал. Обаче между фактите и новината, че сме световни шампиони по мръсен въздух, зее огромна бездна.
Как се е получило така? Ами The Guardian са видели прессъобщението на Световната здравна организация за този доклад и са съчинили интересна статия с хубава графика в нея. Нашите медии няма как да я пропуснат – България там е на второ място – и съответно всичко бива преведено. В резултат имаме шокираща новина!
Сега да видим подробностите. Заглавието на Guardian e: „Китай е начело на класацията на СЗО по смъртност от замърсяване на въздуха“. Но за кого е новина, че в най-населената страна в света абсолютната бройка хора умиращи от болести, асоциирани с каквото и да е, е най-голяма? Дотук нищо особено и журналивстите логично са решили да търсят други цифри, които отразяват някакъв относителен индикатор – примерно на 1000 души население. И съответно попадат на първата таблица в анексите на доклада – смъртността, която може да бъде асоциирана със замърсяването на въздуха. И така се получава хубавата графика, която подрежда Украйна, България, Беларус и Русия на върха и всички наши медии копират
Има обаче един проблем – този индикатор е напълно неадекватен, защото е много повече функция на общата смъртност в конкретната страна, а не толкова на влиянието на замърсяването. Въпросните страни са на върха на класацията на Световната банка по смъртност (Death rate, crude per 1,000 people), която България даже оглавява за 2014 г. (Украйна е трета). Ето това вече е новина, но е друга тема – отразява ужасяващата възрастова структура на населението ни
Неслучайно в доклада на СЗО има други няколко индикатора, които се стремят да премахнат този ефект и да извлекат само въздействието на замърсяването. Първият е „age-standardized death rate„, който сравнява ефекта от замърсяването върху смъртността в страните, независимо от разликите във възрастовата структура. Тук стойността за смъртността за България пада от 118 на 55 (на 100,000 души), което ни сваля на 25-то място. Ех, колко неинтересна стана тази класация изведнъж! За протокола – на върха се оказват страните от Централна Азия – Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан, Афганистан, Монголия. И това е напълно логично – там наблюдаваме най-високите концентрации на фин прах във въздуха, защото се греят масово и почти целогодишно на дръвца. Е да, ама как да обвиниш лошата индустрия и горенето на въглища с класация, която поставя най-отгоре такива държави?
Но това е само началото. Всъщност медицинската наука е измислила доста по-адекватни индикатори за измерване на въздействието на болестите върху човешкото благоденствие и те също са в доклада, но малко по-надолу. Става въпрос за years of life lost и disability-adjusted life years. Без да влизам в техническите подробности – тези индикатори отчитат колко години потенциален живот е загубил средният жител на една страна заради болести, асоциирани със замърсяването на въздуха. И така, ако искаме реално да сравняваме страните по въздействието на замърсяването на въздуха върху качеството на живот, трябва да вземем стойностите за age-standardized rate DALYs от стр. 111 на доклада на СЗО. За България имаме 1329, което значи, че губим средно 1.3 от 100 години потенциален живот заради замърсяването на въздуха. Това ни поставя на 49-то място в света – много назад в сравнение с Туркменистан (3151) и другите стан-ове. И тук вече сензацията съвсем се загуби, а в социалните медии настъпва скука – няма за какво да се самобичуваме
Редовните писания за това как София била сред най-мръсните градове в света няма да ги коментирам дълго. За радост на всеки нормален човек, дори и в замърсяването на въздуха се проваляме да бъдем световни шампиони. Всъщност даже на Балканите сме в златната среда.
Последното обаче не трябва да ни успокоява. Проблемът си остава изключително важен, а държавата не само не му отделя нужното внимание, а даже създава стимули за влошаването му. На световната карта на качеството на въздуха искаме да сме със същото зелено, с което са оцветени Канада, Австралия и Швеция. Със сигурност обаче медийните сензации няма да помогнат – страничните им ефекти всъщност могат да бъдат опустошителни
Веднага давам пример с извода на Guardian, основан на тяхната графика, където България е сред лидерите: „Вероятното обяснение за силното замърсяване в тези държави е индустрията.“
Нищо общо с реалността
Оригиналната статия е публикувана в Капитал.