Да живеят бабите.

Или сянката на успешния мениджър, която никой не иска да се вижда по снимките.

Как да не умираш трудно.

Знаете ли кой е неиздаденият наръчник за успешния мениджър? Този, на чиято корица мениджърът е върху стабилната основа на хванати за ръце баба, дядо, жена за гледане на деца, жена за чистене, шофьор. Ако нарисуваме мениджър, който се носи само на знанията, уменията, образованието, късмета си, то реалистичното изображение ще е на човек във въздуха и без парашут. Може днес да е мениджър, утре да е неуспешен. Или поне да стигне донякъде и да не развие потенциала си. Което пак е неуспешен. Всички виждаме звездата на сцената. Бизнес-списанията, книгите, речите са посветени на видимите ни, звездни умения – в развитието на бизнеса, в организацията на работата, във взаимодействието с хората. Обаче май не си говорим за това кое е здравото скеле, така че сцената да издържа на яки рок-концерти. 

Аз съм индивидуалист. От тези, които могат да преминат през всичко, горди са, че имат семейство, бизнес, осъзнават всичките си роли в живота и задъхани преминават от майката в шефа, от съпругата в добрия партньор в срещи, междувременно пак в майката, после в този, който поддържа себе си в прилична здравословна форма, за да продължи да носи, гради дом, семейство, фирма, подкрепя деца и хора… Наскоро прегорях. Даже няколко пъти съм прегаряла. Просто, защото горното описание на успешния мениджър е вярно само до „аз съм индивидуалист“, което си е част от проблемите на времето. Силите и желанието ми не достигаха почти за нищо, спях и не се наспивах, спрях да вярвам в това, което правя или по-скоро в начина, по който си случва; реших, че хората, с които работя не разбират какво ми е, напълнях, а с децата общувах/м основно заповедно. И продължих да съм почти успешна на всички фронтове – имам резултатите, които гоня, но с цената на всичко и без да съм щастлива.

Къде е проблемът? Разбира се, всеки би започнал да анализира от това как целеполагаш, колко организиран си, как комуникираш. Стигайки до дъното на проблема отново не давам различен отговор от това, което винаги съм осъзнавала в една или друга степен, че ме руши. Това, което обикновено е поставяло на изпитание ролята ми на лидер е недостатъчната система за подкрепа. В България тя все още не може без баби и дядовци. А аз имам 1/8 от тази „услуга“ и то – с голяма непредвидимост. Когато съм свидетел на нечии хвалби как се оправят сами си мисля, че или са глупави, или неблагодарни. Или и двете. Разбира се, епично е да кажеш как с всичко си се справил сам, през какво си минал и ако може филм да направят за теб. Всъщност хората сме страшно свързани един с друг и единствено гордостта на индивидуализма ни разубеждава в този прост факт.

Все още офертите за подкрепа в не-офис дейностите не са развити добре в България. Толкова време търсих нещо като иконом и back-up за критичните моменти, в които бабата трябва да излезе на сцената (но не излиза), та чак дадох бизнес-идея на агенцията за детегледачки, с която дълго време измисляхме такъв човек, да развият бизнеса си с персонални помощници в още една насока – тази на икономите. Преди време се появи фирма, която осигурява почасово някоя детегледачка. Само това. И така не става. Системата за подкрепа е изградена от хора, които всъщност са или са станали почти интимни с дома и семейството. На кого да свирнеш за час, без да го въведеш в микрокосмоса си? „Пълен аутсорсинг на битовизмите“ – блестящо го формулира един от контактите ми във Фейсбук, след като зададох въпрос каква е подкрепата, която трябва да получават хората, за да са успешни мениджъри. Сигурно всеки може да издържи по някакъв начин и за определено време на натиска. Но не може да се развие. А система, която не се развива, тя не функционира дълго. Скелето на сцената се захабява и тя започва да се клати и да скърца, а звездата на нея да губи равновесие.

Няма как да бъдете лидер, без самите вие да сте подкрепени. Проблемите пред мениджъра са два: количеството работа и знанията, които трябва да трупа – това ясно. Другият е „наличността“ му – той не може да бъде заменян лесно. А нерядко има форс-мажорни обстоятелства, които изискват на някого да подадеш топката. Оглеждаш полето – няма достатъчно играчи – предстои ви пътуване в чужбина, някой трябва да поеме децата за куп дреболии; предстои ви стратегическа среща, среща с клиент, коледно парти и все нещо ви изправя на кътни зъби – това са реални примери. Без баба си умрял. Е, умирала съм трудно повече от Брус Уилис. Тази детерминанта – наличността на лидера – обикновено е източник на по-голям стрес от количеството работа. Майките във фирмата ни излизат в болничен. Аз излизам – в ада…

Разбира се, да се справяте, значение има как поставяте целите си, как планирате, каква тежест давате на всяка роля в живота си. Само че веднъж взели решението за собствен бизнес или мениджърска роля, вече сте вътре и ако сте подценили значението на подкрепата, карате кораб с пробойни. За да сте лидер, трябва да можете да водите и да иматe достатъчно енергия за това. И да сте в интегритет с ценностите си.

Всеки лидер е в различна ситуация откъм подкрепа, но нещото, което вероятно пречи на много е да осъзнаят и да признаят нуждата да градят видимо, да остават съзидателни, да се извисяват, да обогатяват кариерата си. Това става, когато постоянно уплътнявате и поддържате конструкцията здрава – не е достатъчно да се грижите за репликите си и сценичното облекло. Понякога тя рухва, защото не е истина, че имате ресурс за всичко, а още повече не е истина е, че е умно да не си признавате от колко неща имате нужда, за да поддържате все същата блестяща и състезателна скорост. Повечето лидери имат съзнание за това, но по-малко имат смирение да си признаят и да въвлекат непоколебимо баби, дядовци, лели, кучета, котки – ако няма достатъчно икономи на пазара. Самата аз дълго време страдах да си призная наистина тази нужда.

Затова, приемете, че не е модерно да се гордеете, че правите всичко сами. Или уж сами. Съгласявате се, че имате нужда от помощ и тя е добра дошла от всекиго. И колкото по-близък и интимен – толкова повече трябва да сме благодарни. Не мислите, че изглеждате слаби, уязвими, старомодни, недостатъчно мениджъри, ако имате баба зад гърба си. Не се притеснявайте, че ще изглеждате неспособни да водите организацията. Активно да търсите подкрепа.

Помислете си каква е визията ви за себе си: такъв, който единствено дава или трябва и активно да получава? Да, често мислите как да се грижите за другите. Дали това не ви пречи да мислите за себе си като за такъв, който е критично важно да бъде подкрепян – в личния живот и във фирмата (независимо, че сега разглеждаме само в личен план). Можете и да успеете някакси, но докато не сложите хората от мрежата ви за подкрепа на нивото на важност на някой от вашите seniors, най-вероятно ще стигнете в развитието си до добър експерт и компетентен лидер, но не и до стратег, който умее да извежда организацията по нови и неочаквани пътища. За да сте гъвкави ви трябва непрестанно учене, повече енергия и пространство. Около мен е пълно с мениджъри, които са останали добри експерти…

В „Парадокса на властта“ Дахер Келтнер показва защо хората овластяват създаващия, не доминиращия (властта по Макиеавели). Създаващият има и повече „човешки“ качества от доминиращия – той е открит, искрен, осъзнава приноса си, търси общата полза. Затова искам в образа на мениджъра да виждам и сянката на някоя велика баба, която ще направи звездата му да блести още по-силно. Следващият път на някое награждаване, моля ви, посветете наградата си на бабата и ще се отличите.

Споделете в социалните мрежи:

Коментари

коментара