Промяната невинаги е лесна. За да се случи този, който я прави, трябва да бъде убеден, че е нужна. Светът си е поставил определени климатични цели, а прекият изпълнител е бизнесът. И когато един бизнес се опитва да балансира между производството, служителите си, конкуренцията, средата и още редица непредвидени фактори, натискът за промяна може да се окаже капката, която прелива чашата. Но това може да бъде и възможност – да извлечеш ползи, да изпревариш другите, да превърнеш дефекта в ефект.
Coca-Cola е най-голямата компания за напитки в света. Като такава беше сред първите, които регулациите и изискванията на зеления преход застигнаха. От години компанията работи по това да намали влиянието си върху околната среда. И докато легендите за тайната й рецепта продължават да се носят от уста на уста, една съставка е ясна – водата, която е над 90% от напитката. Още през 2007 г. компанията пое ангажимент да върне в природата цялата вода, която използва за продукцията си. Задействани бяха над 300 програми и така – капка по капка – през 2021 г. Coca-Cola обяви, че в Европа е възстановила повече от 230% от водата, която е използвала.
Пазарът в Азия обаче е доста различен. Като консултанти знаем от опит това. За целите на работата си събираме различни данни, които сравняваме и анализираме, за да получим нужните ни изводи. Как ще реагирате обаче, ако се обадите на ваш партньор за информация и той ви откаже с довода: „Няма да мога, защото при нас има тайфун!“. Или пък търсите данни за потреблението на електроенергия и се оказва, че цял месец компанията, която анализирате, не е плащала сметки, защото в страната й е имало държавен преврат. Това са съвсем реални примери от работата ни по проекти на Coca-Cola, в конкретния случай от Филипините и Мианмар.
Какво, ако тези програми са постигнали повече от целта за връщане на вода в природата? Сигурно сте чували за изчезването на Големия бариерен риф. Той се намира край бреговете на Австралия и е най-голямата екосистема в света. Наскоро стана ясно, че от 1995 г. насам мястото е изгубило повече от половината от коралите си поради затоплянето на океана. Огромен проблем се оказва дейността на местните фермери – използваните от тях пестициди се изливат върху рифа и нанасят директни вреди. Какво правят от Coca-Cola? Заедно с правителството и неправителствени организации, успяват да убедят земеделците да използват по-малко химикали. 23 от 128 фермери се съгласяват на новите практики и това води до реално намаляване на утайките, разтвореният азот и пестициди върху коралите.
Можете ли да си представите живота без течаща вода? Това е ежедневието в два сухи района на Тайланд и Индонезия, където изобщо няма вода. Как го установихме ли – питахме за нашите доклади каква е цената на водата, която потребяват и получихме отговор, че сметки не плащат, защото нямат вода! За пиене купували от съседни населени места, но на висока цена. Така покрай проекта за връщане на вода в природата, на тези райони е осигурена вода. Чрез прокопаването на канали от най-близките водни източници сега местните хора имат два огромни басейна. Това е довело до истински промени в живота им – водата се използва за отглеждане на различни селскостопански култури, а водните резервоари са се превърнали дори в туристическа атракция с над 1000 посетители годишно.
Във Виетнам пък огромни райони страдат от чести наводнения. Ясно е, че с природата не можеш да се бориш. Намерен е начин негативите да се превърнат в позитиви – между 2000 и 2011 г. са изградени високи диги, но не, за да спират водата, а за да я задържат. Така сега наводнените райони са превърнати в огромни плантации за отглеждане на ориз и лотоси. Това подпомага двойно икономиката – от една страна се печели от селско стопанство, а от друга се избягват огромните разходи, които почти ежегодно са правени за отстраняване на щетите от наводненията.
Във Филипините пък от години страдат от обезлесяване – покритието на горите в един обширен район е намаляло от 75% в началото на века до 39 на сто сега. Причината е незаконен дърводобив и желанието на хората да разчистват терени, за да ги използват за отглеждане на земеделски култури. Разбираемо от гледна точка на това да се изхранват, но си има своите последици – водата в почвата намаляла и районът започнал да пресъхва. Там е приложен методът на агролесовъдството – засаждане на култури между дърветата. Преди хората там отглеждали само ананаси, а сега вече се засаждат няколко различни култури.
Интересно е финансовото изражение на нещата – във всеки от тези проекти са вложени стотици хиляди долари (в случая с Големия коралов риф дори милиони), а ползите после са огромни. Например за дигите във Виетнам са похарчени 200 хил. долара, а сега годишно там от производства се изкарват над 400 хил. долара. С всичко написано до тук не се опитваме да направим реклама на конкретната напитка, още по-малко ви убеждаваме да пиете газирано. Всеки голям бизнес работи по такива проекти и може да изтъкне едни или други примери. В практиката си сме видели, че понякога фирмите са притиснати от регулациите и вършат конкретни неща само и само, за да отговорят на изискванията. Друг път обаче се стига до наистина важни последици и промени. Когато бизнесът е задължен да следва едни или други правила, това не значи непременно да развее бял флаг. Защото да ограничиш въздействието си върху околната среда също е дейност със свое собствено въздействие и от същия този бизнес зависи да превърне дефекта в ефект.