През последния месец се появиха две значими новини, които разбиват мита за „големия лош бизнес“. Тъй като са пряко свързани с работата ми, не мога да се въздържа да не ги споделя.
Първо, The Coca-Cola Company обяви, че е постигнала предсрочно амбициозната си цел 2020 – да връща в природата всичката вода, която използва в продуктите си. През 2015 г. 192 млрд. л. са стигнали там, където природата има най-голяма нужда от тях – в застрашени, замърсени или пресъхнали влажни зони, реки и езера – благодарение на финансираните от компанията 248 проекта в 71 страни. Това я превръща в природозащитен фактор от планетарен мащаб, пред който цялото политическо и активистко говорене и „усилия“ просто бледнеят.
След броени дни „Кока-Кола ХБК“, бутилиращата компания на марките на „Кока-Кола“ в нашия регион (28 страни, 33 хил. служители и 600 млн. потребители), беше обявена за световен лидер за сектор „Напитки“ в годишната класация на индекса за устойчиво развитие на Дау Джоунс (DJSI). Компанията постигна общ резултат от 90 (от 100) точки – с 40 повече от средния за индустрията, включително над самата The Coca-Cola Company. Без да навлизам в числа, става въпрос за т.нар. устойчив ръст – отлични финансови резултати на фона на изключително намаление на екологичния отпечатък (потребление на ресурси и увреждане на околната среда) и увеличение на ползите за клиенти, служители и цялото общество. Това е невероятно постижение за компания с балкански корени, източноевропейски пазари и масивно проникване на българи в средния мениджмънт, които имат отношение точно към дейностите, довели до него. И за да не бъда обвинен в пристрастност, ще добавя, че в суперсектор „Храни, напитки и тютюн“ големият победител на DJSI тази година е „Нестле“.
Как се случва така, че „големият лош бизнес“ прави това, за което мнозина считат, че може да бъде постигнато само с мерки за ограничаване на потреблението? Просто е. Бизнесът знае, че това е единственият начин да оцелее. Все пак благодарение на това е пораснал. В свободен и задоволен откъм базови потребности свят хората искат и други неща – чиста вода и въздух, гори, реки и диви животни, здравословна храна. Пазарът изпраща съответните сигнали, а всяка компания знае, че трябва да се вслушва в тях. Това е двигателят на богатото продуктово портфолио на „Кока-Кола“ например, която днес е сред лидерите в бутилирането на напитки.
Пазарът определя и натиска върху ресурсите. Един бутилиращ завод зависи от непрекъснат достъп до много и чиста вода и точно затова ежедневно се стреми да минимизира свързаните рискове и най-простият подход е да използва и замърсява възможно най-малко. Все пак разхищението на ресурс е чиста загуба. Тъй като около всеки конкретен ресурс обикновено има много групи свързани страни, бизнесът трябва да умее да отразява и техните очаквания, за да не загуби изведнъж достъп, или т.нар. социален лиценз за работа. В тази връзка подпомагането на водоснабдяването на местно ниво се е превърнало в почти стандартна практика за „Кока-Кола“ по света.
Борбата за квалифицирани и мотивирани служители е жестока и съвсем не се изчерпва с по-високата заплата. Условията, придобивките и най-вече начинът, по който една компания прави бизнес, добиват все по-голяма тежест. Днес няма как да привлечеш или задържиш блестящи умове, ако те нямат усещането, че „променят света за добро“. Това е много силен стимул за доброволчество, инвестиции в каузи и даже създаване на нови бизнесмодели.
Всеки потребителски бранд на глобалния пазар се крепи преди всичко на репутацията си. А тя буквално виси на косъм във всеки миг. Гради се непрекъснато – достигането до върха на DJSI е резултат от дългогодишна работа. Може да бъде унищожена за часове – един по-значим екологичен инцидент, бил той и при доставчик, и оставаш вечно известен като „унищожител на природата“.
„Големият лош бизнес“ просто не може да си позволи да бъде смятан за такъв, а разполага и с ресурса за непрекъснато подобрение – и точно затова се явява основният двигател на устойчивото развитие, включително и в България.