Всяка година, на все по-рано идваща дата, медиите гърмят нещо от сорта: „Човечеството изчерпа ресурсите за тази година. От днес живеем на кредит от бъдещите поколения. На 8 август настъпи така нареченият Ден на прекаляването (Earth Overshoot Day). До тази дата сме изразходили всички ресурси, които Земята може да произведе за една година, и до края на 2016 г. ще живеем за сметка на хората след нас.”
Практическа разлика между тези новини и предсказанията за края на света от Библията, маите и Нострадамус няма. В последните столетия просто се търси някаква теоретична обосновка, която да звучи по-научно. За родоначалник на тази идея се смята Томас Малтус, който още през 1798 г. твърди, че ако не се ограничи, човечеството върви към демографска катастрофа, защото населението се увеличава в геометрична прогресия, докато средствата за изхранването му – в аритметична. През XIX в. концепциите му получават широко признание, но по-късно става ясно, че той не взема предвид техническото и икономическото развитие на човечеството, което позволява не само изхранването на много по-голям брой хора, но и икономически просперитет и благоденствие, немислими по негово време.
Наследството на Малтус не умира – напротив, става все по-значимо и гласовито. През 1972 г. Римският клуб в „Границите на растежа” предсказва зловещо бъдеще за света – пренаселване, изчерпване на ресурсите и екологична деградация, причинени от икономическия растеж. Глобалният отзвук е толкова силен, че предизвиква политически движения и концепции, които превръщат „възможностите на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди” в аргумент за всякакви ограничения над индивидуалните права. Звучи познато, нали?
Днес светът е няколко пъти по-населен. Въпреки прогнозите нашият живот се е подобрил по всички важни измерители. Живеем по-дълго и сме по-здрави, храним се по-пълноценно, учим и пътуваме повече и тази тенденция се вижда ясно на всички континенти, както показва индексът на човешкото развитие. Потребяваме много повече стоки и услуги, без да сме изчерпали който и да е ресурс. Нещо повече, запасите и достъпността на всички основни ресурси – изкопаеми горива, метали и минерали, вода и храна – се увеличават, а качеството на околната среда в целия свят се подобрява.
Всичко това се случва не въпреки, а благодарение на ръста на населението, потреблението на ресурси и богатството, които поддържат затворен цикъл на натиск и реакция. Увеличаването на населението и богатството причиняват ръст на търсенето и производството, които водят до недостиг на ресурси и замърсяване. Недостигът движи цените нагоре, а замърсяването предизвиква обществен натиск. В резултат се създават възможности, които изобретателите и инвеститорите запълват с иновации. Последните ни осигуряват по-висок стандарт на живот, отколкото преди да възникнат проблемите. Откриват се нови ресурси или техни заместители, цените падат, а замърсяването намалява. Повече хора могат да живеят по-добре.
Уви, от 1992 г. насам слушаме ежегодно как Денят на прекаляването отново се случва на по-ранна дата, днес вече потребяваме ресурсите на 1.6 планети и трябва непременно да се ограничим – да не ядем месо, да не топлим вкъщи, да не пътуваме със самолет. „Границите на растежа” излиза вече седем пъти, като винаги се намира сложно научно обяснение защо предходните прогнози са се оказали леко неточни, но новите със сигурност ще се случат.
Какво всъщност искат хората, които разпространяват такива „новини”? Отговор ни дава класацията на страните със заглавие „От колко Земи имаме нужда, ако всички хора живееха като в…?”. Най-отгоре там се намират Австралия, Швейцария и САЩ – ненаситното им население буквално изяжда по 5-6 планети годишно. Най-отдолу е видима Индия, но всъщност в дъното са страни като Северна Корея, Сомалия, Хаити и Афганистан – те се грижат за бъдещите поколения и се задоволяват с по-малко от една планета. Колко устойчиво би било всички да живеем като тях, нали?
Текстът е публикуван в Forbes.