„Обущарят ходи бос, ние не“

Нов съм в denkstatt. Но помня добре първото си впечатление от екипа – хора, които не просто говорят и имат визия за подобряване на средата, в която работят и живеят, но наистина действат. Досега винаги съм се питал зависи ли изобщо нещо от мен? Светът си е поставил амбициозни климатични цели за декарбонизация и намаляване на температурата с градус и половина, но какво да направи един човек, който е капка в морето? Видях с очите си, че има какво. И че не е нито трудно, нито сложно, не отнема много време и ресурси, а носи удовлетворение. Ето нашите съвети какво може да направи всеки на практика в офиса си, за да бъде от полза за природата и за себе си.

Използваме кутии за многократна употреба.

Когато с колегите ми тръгнахме за първия ни обяд всеки взе стъклена кутия за храна в ръка и се насочи към вратата. В близкия ресторант всички дадоха кутиите си на сервитьора и поръчахме за вкъщи. Освен мен нямаше други изненадани – персоналът на заведението вече беше свикнал, че на хората от този офис храната се слага в такива кутии и така не трупат излишна пластмаса. Понякога не осъзнаваме колко изкуствени материали и замърсители вкарваме на работното си място, а и в дома си чрез готовата храна или продуктите. Винаги, когато имате възможност, избягвайте пластмасовите кутии и използвайте такива за многократна употреба.

Сменихме пластмасовите кутии с такива, които имат по-малък отпечатък върху природата.

Като на всяко работно място и в нашия офис често се поръчва храна. Всъщност поръчва се всеки ден. Виждали сте как пристига – в пластмасови кутии с пластмасови прибори и дори пликчета със сосове, които също са направени от изкуствени материали. Какво направихме ние? Проучихме пазара и възможностите и намерихме кутии, които максимално щадят природата. Поръчахме определено количество за проба и ги изпратихме на хората, от които най-често поръчваме храна. Кутиите ни са от багас – това е отпадъчен материал от захарна тръстика. Те са без покритие, от естествен материал и се разграждат свободно в природата. Струват само няколко стотинки повече от пластмасовите. И знаете ли какво – няколко месеца по-късно от самата фирма за кетъринг ни се обадиха, за да ни кажат, че сменят политиката си, вече сами ще купуват такива кутии и храната ни ще пристига в тях.

Събираме разделно.

Да, за никого няма да е изненада, че събираме разделно. Това е може би най-разпространената практика, която хората упражняват и в домашни условия. Ние имаме 3 коша – за хартия, пластмаса и смесен битов отпадък. Стараем се в тях да попада боклук без примеси – например кутии за храна, които са изцапани не хвърляме при пластмасата или първо ги мием, за да са готови за рециклиране. Освен това измерваме генерирания от нас боклук – и смесения, и отпадъците от опаковки като броим кутиите изхвърлена храна и приблизителното им тегло. Така проследяваме с колко намаляваме въздействието си върху околната среда и се подобряваме.

Последният да затвори вратата.

Работата в офис като нашия никога не свършва, но все пак накрая на деня някой остава последен. Негова задача е да провери дали всичко в помещенията остава изрядно – да загаси лампите, забравените лаптопи и монитори, дори старата кафе машина, която не се изключваше сама след употреба. Но нея вече я сменихме. Няма да ви занимаваме с темата защо изразходването на по-малко електричество е устойчиво, сигурни сме, че знаете. Опитайте се да го приложите на практика обаче и ще усетите разликата не само по джоба си.

Машина за вода.

Човек се нуждае от 2-3 литра вода на ден, за да бъде здрав и енергичен, казват здравните специалисти. Нормално е, когато прекарваме по-голямата част от деня си в офиса да изразходваме доста вода там. В зависимост от големината на една фирма – кубиците може да бъдат стряскащи… Най-разпространената практика е всеки да си купува пластмасови бутилки за лично ползване или офисът да е снабден с 10 литров бидон и система за разливане, от където да си сипват всички. Можете да избягате от цялата тази пластмаса с машина за вода – инсталира се към водопроводната система, пречиства водата и е много по-устойчива. Да, по този начин се увеличава общото потребление на вода в офиса, но не използваме нова и нова пластмаса всеки ден, а и не се налага фирмата, която осигурява тубите с вода, да ги транспортира до адреса ни.

Умни термоглави на радиаторите.

„Зелен“ офис и „умен“ офис са две различни неща, но тук доста се припокриват.  Направихме сериозно проучване и избрахме да сложим умни термоглави на радиаторите за отопление. Те позволяват различни настройки според нуждите и спецификите на всеки екип или домакинство. Голямата полза е, че сами намаляват температурата след края на работния ден и отново вдигат градусите сутрин, когато хората се връщат на работа. На същия принцип може да се настройват и за различните помещения, например да поддържат по-ниски градуси в стаи, които не се ползват активно. И една интересна екстра – имат опция за откриване на отворен прозорец, което значи, че когато решите да проветрите помещенията през зимата подгряването автоматично спира и се пуска отново, когато прозорецът се затвори.

Умни климатици.

По подобен начин процедираме и с климатиците. Разликата е, че те се използват и през зимата, и през лятото. Като цяло се опитваме да не ги пускаме често, но понякога просто се налага. Затова и там търсим по-добра енергийна ефективност. Спазваме някои прости правила – например докато проветряваме отново не ги гасим, защото енергията необходима за повторно стартиране на климатика е повече, отколкото загубата по време на проветряването.

Купуваме зелена енергия.

Няма да навлизаме в подробности по темата за свободния пазар на ток и кой какво избира. Нашият избор е алтернативна електроенергия, добивана чрез слънцето, вятъра и водата. Електричеството, произведено от възобновяеми източници има нулева или изключителни ниска въглеродна следа. Можете да направите сами своето проучване на пазара и да сравните вариантите.

Зареждаме зелено гориво.

Миналата година една от големите вериги бензиностанции у нас стартира нова услуга за бизнес клиентите си, с която да компенсират емисиите на въглероден диоксид от закупеното горивото. А ние станахме едни от първите им клиенти. Как става това на практика? Бензиностанциите купуват въглеродни кредити, генерирани от международни проекти, които опазват и възстановяват естествените екосистеми. Цената е незначително по-малка – оскъпяването е с 0,02 стотинки на литър.

Не хвърляме храна (или поне се опитваме).

Изхвърлянето на храна е екологичен, социален и икономически проблем. Според Евробарометър в Европейския съюз миналата година са генерирани 88 млн. тона хранителни отпадъци. А между 5 и 10% от глобалните емисии на парникови газове са свързани с храната, която не се консумира. Затова ние се стремим да не хвърляме храна. Невинаги всеки може да прецени какво точно количество ще изяде или дали нещо поръчано ще му хареса. Но можете да го споделите с другите. Да, това означава, че си дояждаме храната. Споделяме я едни с други или пазаруваме заедно. Ние сме малък екип и при нас това работи, вероятно в по-големи фирми този подход ще бъде по-труден. Но навсякъде има фирмена структура, отдели, екипи. Освен ползите за природата има и социални предимства – уверяваме ви, че на маса с обща храна се създават чудесни приятелства и се сплотява колективът.

Събираме остарялата техника и опасните отпадъци.

Въпреки кампаниите много хора все още не знаят или не обръщат внимание, че има стоки и продукти, които не трябва да се изхвърлят заедно с общия боклук. Такъв пример е излязлото от употреба електронно и електрическо оборудване. Всякакви кабели, слушалки, LED или компактни флуоресцентни крушки, зарядни, стари телефони и каквото и да е друго, захранвано с батерии, се предава на специализираните за това места. Повечето магазини за техника имат контейнери и приемат старо оборудване. Подобна е ситуацията с класифицираните като опасни отпадъци лекарства, флакончета от козметика, опаковки от препарати и прочие. Те могат да се предават в мобилни събирателни пунктове, които периодично минават през кварталите. Всъщност може да използвате кампаниите в офиса, за да хвърлите разделно и на правилните места и личните си опасни отпадъци и така да отметнете двойно задължение.

Личният пример.

Последно, но не по важност – всеки има своята лична кауза и принос извън общите цели. Например имаме колежка, която компостира. Понякога взима част от разградимите кутии за храна и също ги влага в компоста. Тя и още няколко колеги идват с колело на работа (когато не вали). Друг колега остави колата, към която беше много привързан и вече идва с градския транспорт. Всъщност почти всички от екипа се придвижват с обществения транспорт (най-вече метрото) или пеша. А шефът ни буквално тича до офиса, а не живее близо! Имаме вегетарианци и вегани – да, това е личен избор, но консумацията на месо също има своя отпечатък. Участваме и в много инициативи и кампании, които са насочени към подобряване на заобикалящата ни среда.

Не, не сме перфектни. Изхвърляме храна, колко и да се стараем това да не се случва. Съобразяваме се, но сме консуматори и харесваме комфорта. Знаем, че промяната на навиците е дълъг процес, а не става веднага. Но си поставяме цели и следим за изпълнението им. Всяка година виждаме дали има напредък и какво още можем да подобрим. И от опит можем да кажем, че дори малките промени водят след себе си до значими изменения – в поведението, в навиците, във възприемането на всичко около нас.

Споделете в социалните мрежи:

Коментари

коментара