Автор: Ралица Петрова
Денкщат за мене беше избор осъзнат,
защото свързвам този образ с отдаденост и резултат.
Вярвам, че в основата на ефективния ни път
храбростта да се хвърляш в новото не трябва да е кът.
Важно е от работата да се чувстваш вдъхновен
и не „работа“ да го наричаш, а просто смислен ден.
Още в тази обстановка смея да си кажа, че съм нова,
но откривам в нея срещу леност и инертност добра противоотрова.
Усещам, че средата е творческа, жизнеспособна,
дава сякаш повод да се потапяш още по-подробно…
И осъзнавам все повече коя е движещата сила,
кое е нещото, което прави жътвата от посятото да ни е мила –
това са хората, които те даряват с вдъхновение,
които дават на идеите живот и окриление.
Това са тези, за които на пръв поглед не отчиташ,
че благодарение на общия им дух ще посмееш да опиташ,
да опиташ и успееш да създадеш с тяхната подкрепа и ентусиазъм
нещо смислено и цяло, предизвикващо движение и спазъм…
Нещото, което ще се превърне от песъчинка във солиден камък
и все така искрата ще може да превръща в пламък!
Та една истина съм сигурна, че мога да посоча,
дори със риск и други важни да прескоча,
но основно усмивката ми идва от това, че виждам всеки ден
как хората се уважават и всеки на другия е фен,
защото знаят отговорите, които за някои са сложни,
че заедно екипът може да направи нещата истински възможни!
Друг поглед за работата и хората, представя Дария Хаджийска, в статията си:
10 неща, заради които denkstatt е повече от работно място