За птичките и пчеличките

На бизнес среща сте – около вас всички са с делови костюми, бели якички и строги погледи. Презентацията започва. Но не с цифри за финансови трансакции или инвестиции, а със… снимка на жаби. Решавате, че това е шега, която да разчупи атмосферата. Но не е. Жабите са по-важни от цифрите. Екосистемите влияят на парите. Ако бизнесът ви оказва влияние на местообитанието на жабите, значи имате проблем. Трябват ви природно-базирани решения – онези действия, които помагат за възстановяването на естествените екосистеми, така че това да е от полза за биоразнообразието.

 Екосистемите са под натиск. Сега в България говорим само за климата, а по света въздействието върху природата в момента повежда дискурса. Биоразнообразието е новата тема, която тепърва ще определя зелените политики и регулации. Да видим защо. Имало ли е случай, при който производството ви е спирало или е било нарушено заради някакви природни катаклизми? В 90% от случаите на бизнеса му се налага по трудния начин да се сблъска с темата. А ако това още не се е случило, скоро ще стане под натиска на регулациите.

Природно базираните решения всъщност са един по-разширен риск-мениджмънт. Ако довчера сте планирали разходите и приходите си на база на икономическите показатели, днес трябва да гледате цялата верига на производство и доставки. Защо да го правим? Като една от големите търговски вериги, Метро купуват цитрусови плодове от редица държави – Испания, Бразилия, Китай и прочее. В denkstatt събрахме данните от над 100 фермери по целия свят, за да пресметнем рисковете и проблемите. Оказа се например, че компанията купува манго от сухи райони в Съединените щати, а отглеждането му изисква много вода. Това е негативно въздействие върху биоразнообразието, а за Метро това е проблем.  

Да вземем друг пример – с възстановяването на влажните зони. Няма особен икономически смисъл от едно блато, нали? То може да бъде пресушено, а земята да стане плодороден терен за отглеждане на различни култури. Така се е случвало през годините на социалистическия строй с места по поречието на река Дунав в Дунавската равнина. Същото блато обаче може да бъде безценно за биоразнообразието в района, където се намира. То да осигурява живот на ценни животински видове или да пази от наводнения, когато близката река тръгне да прелива. Данните показват, че наводненията в последните 40 години заемат най-голям процент от екстремните природни явления у нас. Това означава щети върху инфраструктурата, съсипана земеделска продукция. И понеже се говори за щети и ползи, говорим и за пари, не само за риск. Всичко това струва пари, често много пари.  

В България, например Кока-Кола е инвестирала над 380 хил. евро във възстановяване на двете влажни зони в природен парк Персина и Калимок-Бръшлян. През последните 150 години са били унищожени близо 80% от естествените влажните зони в Дунавско-Карпатския регион. Пресметнахме, че ползите за обществото и природата се равняват на 142 000 евро. По този начин инвестицията ще се изплати за около две години и половина. Това не означава, че някой ще плати на Кока Кола или на местните хора, но въздействието от инвестицията им има реални резултати, които могат да бъдат остойностени. В световен мащаб Кока-Кола е ужасно зависима от водните ресурси по разбираеми причини. Компанията добре осъзнава, че без вода нейният бизнес е обречен. Затова още преди няколко години направиха така, че да връщат в природата цялото количество вода, което използват в продуктите си.

Това са изпреварващи ходове. Вече знаем, че природно-базираните решения и темата за биоразнообразието като цяло ще влязат във фокуса на европейските политики. Заложени са цели за нулеви загуби на биоразнообразие до 2030 г., нетни покачвания от същата година и пълно възстановяване до 2050 г. Пред компаниите има два пътя – или да действат, така че да нямат въздействие, или да възстановяват, колкото въздействат. У нас това засяга тези, които са свързани с веригата на производство и доставки на други бизнеси по света или такива, чиято компания-майка е международна корпорация. Но още от януари 2023 г. ще влезе в сила CSRD – новата регулация, която ще обхване около 40 хил. компании в цяла Европа, включително и у нас. Така на одит ще подлежат всички големи бизнеси с над 250 служители, които са публични и листнати на борсата. А това е само началото.

Знаете ли метафората за „птичките и пчеличките“? Това е онзи разговор, който родителите водят с децата си, за да обяснят откъде идва бебето. Ако той се води в полето на биоразнообразието обаче по-важно е къде ще живеят птичките и пчеличките, ако човешката и индустриална дейност оказват влияние върху естествената им среда и живот. Ясно е, че ресурсите са за всички, а опазването и още повече възстановяването им ще е от полза за всяка една от заинтересованите страни. Защото не искаме да се стига до разговора за „птичките и пчеличките“ в контекста на устойчивото развитие.

Споделете в социалните мрежи:

Коментари

коментара