Искам квоти за хора, които са се научили да разбират и изразяват емоциите си

Климентина Рашева
основател и управляващ партньор
в denkstatt България

КАРИЕРА: Климентина създава българския офис на denkstatt (Денкщат) заедно с Боян Рашев. Развива услугите в направленията Social and Human Capital Management, които са най-актуалните концепции в света на устойчивия бизнес. Проектите й са свързани със създаване на стратегии и доклади за устойчиво управление, оценка на въздействието върху социалния капитал; ангажиране на заинтересованите страни и работа върху благосъстоянието на служителите.

ЗА КОМПАНИЯТА: denkstatt (Денкщат) България консултира доброто управление на природния, социалния и човешкия капитал. denkstatt Group е водеща компания в Централна и Източна Европа, с център Виена, Австрия. Сред клиентите на denkstatt са Coca-Cola HBC България, Lidl, Billa, Кауфланд, Теленор, Виваком, Metro AG, Дънди Прешъс Металс, Асарел-Медет, Speedy, Европейската комисия, Министерство на околната среда и водите, Национална агенция за приходите, Столична община и др.

За или против квотите жени-мъже в бизнеса сте? Защо?
Против съм. Обикновено тези, които управляват компания, органично знаят кое е важно за бизнеса им. Решенията, наложени с квоти, не следват опита, ситуацията и разума. Изборът на хора се определя от процеси в компанията, които трудно корелират с квотите и е излишно да се правят подобни усилия. Една компания е жив организъм и всичко се пренарежда във времето, така че във всеки един момент да важи ентропията. Разговорът за жени-мъже не е на дневен ред по естествен път. За сметка на това на много им убягва истинската добавена стойност от тези квоти – каква е ползата за хората и за компанията. Когато пишем доклади за корпоративна устойчивост или одитираме такива, обикновено настъпват трудности с тази тема…

Какво лично вие като мениджър правите за своите подчинени жени, за да не им се налага да избират между кариера и личен живот?
Давам си сметка за моите нужди като майка и професионалист и прилагам същия „аршин“ и към жените около себе си. Обичайната ми реакция е да се опитам да „изритам“ някоя застояла се майка извън офиса. Естествено, нали?

Полът има ли значение?
Има. Не си ли забелязал? Опитвам се да си представя свят, в който няма…

Тежи ли стигмата, че жените са по-слабият пол?
Не, но стигмата, че са неконтролируемо емоционални и че емоциите са нещо безкрайно неестествено и само за лабилни същества (като жените) – тежи.

Какъв съвет бихте дали на младите дами, които искат да успеят в бизнеса или на работното си място?
Да не се лъжат – ако им върви в работата, ще страдат, че не са добри майки и обратно. Две неща ще ви оставя: едното е да приемете, че правите избор и по-скоро в различни периоди доминира решението в коя роля ви е по-ценно да бъдете, но да знаете, че никога няма да карате два камиона на шпагат като Жан-Клод. Ако вярвате в идеализирания образ на професионалиста-майка – някой е успял да ви излъже. Освен, ако този някой не разполага с безупречна 24-часова подкрепа поне на трима родители, жени за чистене, шофиране и готвене. Затова, второ, подгответе добра системата за подкрепа за ролята си на мениджър и вкарайте изключителен ресурс в избирането и задържането на тези хора, които не влизат в HR-програмите. Тези, които наемате в домакинството си. Точно тази система, ако мърда и се клати, ще градите небостъргач на глинени крака. Ако я нямате – изборът ви между двете роли ще бъде тежък и няма да ви се размине. С нея – ще оживеете. И ще се научите да впервате поглед в живота си, който е див като пантера. Голямата котка ще се загледа във вас и ще усетите силата си на мениджър-майка.

Вярвате ли в теорията Lehman Sisters?
Трябва да видя методологията, с която са оценили значението на недостигащите жени за колапса на LB. Вие вярвате ли, че лошият холестерол се дължи на животинската мазнина? Е, като се прегледат внимателно направените изследвания и анализи, се оказва, че това е сериозна грешка и че всъщност холестеролът се дължи на завишените нива на триглицириди в кръвта. Това, в което вярвам, че един такъв колапс е бил движен от лош governance.Там някъде може да се спотаяват и „жени“, но с тежест за крайния резултат – „колапс“ от 5%. А вие вярвате ли в теорията?

Предимство или недостатък са чувствителността и емоционалността?
Зависи как се изразяват. Да разбираш емоциите и да можеш да зачетеш нуждите, които ги провокират – е направо задължително предимство. Искам квоти за хора, които са се научили да разбират и изразяват емоциите си  Няма хора без чувства и емоции. Има такива, които не ги разпознават и погрешно вярват, че трябва да ги потискат или да им правят нещо друго.

Оригиналният текст е публикуван в „Жената е“, бр. 2 на списание Мениджър.

Споделете в социалните мрежи:

Коментари

коментара