Истинската стойност на въздействията на бизнеса

Иван Паспалджиев, denkstatt България

Бизнесът управлява въздействието си върху околната среда било то поради законови изисквания, или поради цели, спуснати от централата на компанията майка, а понякога и просто защото иска да допринесе за по-добра жизнена среда. Често обаче дейностите, свързани с околната среда извън минималните законови изисквания, са с неясни ползи – инвестират се пари, но рядко е ясно и видимо как инвестициите са свързани с бизнес целите на компанията.

Ако се постигне имиджов ефект, той често е по-скоро мимолетен, а опитът ни показва, че често въобще не е обозрим.

Причините са няколко:
• За бизнеса не е ясно с какво точно допринася в света, ако си намали емисиите на еди-кое си вещество в околната среда. Как влияе това на благосъстоянието на хората?
• Горният въпрос е особено важен, като вземем предвид, че всяка една „еко“ дейност струва пари, т.е. инвестирани са средства, но похарчени ли са ефективно?
• Дори и да знае бизнесът какво е въздействието от дадена инвестиция в опазване на околната среда, по какъв начин може да използва тази информация смислено, за да подкрепя бизнес целите си?
• Еко темите са много – въздух, климат, вода, отпадъци, биоразнообразие, и така нататък. Към коя тема е най-смислено да се насочи компанията в контекста на бизнеса й?

Целта на консултантите е да помогнем на компаниите да отговорят на горните въпроси, като „разкрият“ своите истински въздействия върху околната среда чрез подхода на „остойностяването“ – т.е. изчисляване на влиянието от въздействията върху благосъстоянието на хората. Това влияние ние измерваме в парични единици, което прави възможно сравнението на въздействията върху околната среда с разходите за отделни дейности. По този начин външните въздействия на компанията могат да бъдат поставени на равни начала с нейните приходи и разходи.

И все пак нека демонстрираме как идеята за остойностяването на въздействия може да бъде полезна. С примери от практиката:

Влиянието на днешния бизнес далеч не е просто в рамките на собствените му магазини, производства и транспорт – бизнесът предизвиква въздействия в цялата си верига на стойността. Въпреки това опитът ни показва, че фокусът на дейностите в сферата на околната среда, които бизнесът комуникира, често е ограничен само до частите от веригата на стойността, които са под негов пряк контрол.

Наблюденията ни в ритейл сектора например показват, че най-ключова тема за околната среда обикновено са парниковите газове. Че те водят до промени в климата, както и негативните последици от тях, е ясно на всеки с елементарна научна грамотност. Често обаче значимостта на дадена тема в главите на корпоративните лидери се диктува от говоренето на външни заинтересовани страни, както и от медийното ѝ присъствие. Затова и ритейлърите често се фокусират върху енергийна ефективност, закупуване на енергия от ВЕИ, както и по-чист транспорт. И всичко това е в рамките на собствените им магазини и логистика (която всъщност често е изнесена към външни доставчици на услуги). А опитът ни с клиенти всъщност показва нещо съвсем друго. Най-значимото въздействие на ритейл сектора е на ниво земеделско производство, т.е. производството на суровините за направата на най-продаваните в сектора стоки. Там пък най-значимо се оказва използването и замърсяването на водите.

Някои значими теми не са очевидни. Други пък, уж значими, всъщност не са чак толкова.
Остойностяването на различните въздействия върху околната среда понякога води до недотам очевидни, но със сигурност полезни заключения. Открихме, че парниковите газове в ритейл сектора далеч не са толкова значими, колкото потреблението на водите. Второ най-голямо въздействие се оказва качеството на въздуха.

Медийното говорене за качеството на въздуха в България се върти силно около фините прахови частици (ФПЧ). Оттам и бизнесът е склонен да реши, че именно фините прахови частици са важните за него по темата качество на въздуха. В нашия опит с ритейл сектора обаче (където ключово се оказа земеделието) откриваме, че всъщност емисиите на амоняк в атмосферата имат по-голямо влияние от всички други замърсители на въздуха, взети заедно (а въздухът е втората най-значима тема според нашия анализ). Амонякът е „вторичен“ причинител на ФПЧ – т.е. способства за образуване на фини прахови частици вследствие на химически реакции в атмосферата. Главен източник на емисии на амоняк в атмосферата са земеделските торове.

От анализ на въздействия към действия
Какво можем да научим от представените примери? Въздействията на бизнеса върху околната среда засягат множество различни теми и са разпръснати в цялата верига на стойността. По-горе научихме, че за примерния ритейлър най-значимо е потреблението на водите, а влиянието му е най-голямо на ниво земеделско производство – т.е. производството на суровините за направата на най-продаваните в сектора стоки. Това всъщност не е чак толкова невероятно заключение – именно земеделието е най-големият потребител на вода в света. Но няма как да стигнем до това заключение, ако не сведем въздействията върху различните компоненти на околната среда до обща мерна единица – как иначе бихме могли да сравним тонове парникови газове с литри използвана вода? Дори и в рамките на привидно само една тема – качеството на въздуха – най-големите източници на въздействия е възможно да останат скрити, освен ако не ги сведем до обща база. Оттам пък адресирането на въздействията е възможно да изисква коренно различен подход.

Ако бизнесът пропусне да сравни въздействията си по различни значими теми, ако пропусне да погледне и отвъд рамките на собствените си магазини, производства и т.н., то той рискува няколко неща:
• По темата околна среда да бъде изцяло подвластен на говоренето по медиите (и въобще). Без ясна представа за собствените въздействия рискът за бизнеса е да му бъдат предписани всякакви други.
• Рискува да инвестира неефективно (или въобще без смисъл) – без представа за това до какво въздействие води дадена инвестиция по темата околна среда, тя нито може да бъде управлявана, нито ефектът ѝ може да бъде адекватно комуникиран отвъд създаването на мимолетен медиен ефект.
• Рискува да пропусне възможността да въздейства там, където може да доведе до най-голяма добавена стойност за обществото. А общественото доверие е ключово за всеки един бизнес.

Тези рискове могат да бъдат избегнати, но само ако управляващите дадена компания имат ясна представа за това как влияят наистина на околната среда; а същото важи и за икономическите им въздействия и тези върху обществото (теми, които подлежат на допълнителен анализ). Познаването на въздействията дава способността да бъдат ясно обвързани с бизнес целите. Остойностяването спомага именно за това.

Текстът е публикуван в брой 41 от месец май 2018 г. на списание „Икономист“.

Споделете в социалните мрежи:

Коментари

коментара