Истинската стойност на въздействията на бизнеса

#2 | Как компаниите да остойностят социалните ефекти от дейността си и какво ще им донесе това

Пенка Коркова, denkstatt България

Веднага разсейвам съмненията – няма да си говорим за CSR. Вече е почти условен рефлекс, когато сложим „бизнес“ и „социална среда“ в едно изречение, да си мислим за корпоративна социална отговорност. В случая ще погледнем на социалните ползи от един бизнес от по-различен ъгъл. Смело мога да кажа, малко по-истински в смисъла на социални ефекти.

Усещането за дистанция между бизнеса и социалните ефекти не е неестествено. В продължение на десетилетия се е изграждал имиджът на бизнеса като гладен за печалба небостъргач. Понякога забравяме, че този небостъргач няма как да съществува в изолирана, неодухотворена среда. Той е пълен с хора, които са част от организацията му, работи в система с други организации от хора, които му доставят продукти или услуги, и печели приходите си, предоставяйки продукти и услуги на хора или организации от хора. Изобщо няма как бизнесът да не влияе и да не се влияе от хората.
Някои влияния бизнесът е намерил как да оценява много отдавна. Например позитивното влияние на труда на служителите върху крайния продукт или услуга. Всяка компания си е избрала метод за оценка на приноса на всеки служител и той се остойностява в пари, които се превръщат в заплати и бонуси за служителите. Това е сред класическите примери за социалните въздействия на бизнеса – заплатите и осигуровките, които се изплащат за служителите, данъците и таксите, които компаниите плащат към местните и националните бюджети, които се пренасочват към социално значими услуги. Те са ясни и съществува методология за тяхното остойностяване.

Въздействията на бизнеса върху социалната среда обаче не приключват с познатите класически примери. Ако се ограничим само до заплати, осигуровки, данъци, бизнесът ще се окаже най-полезната единица в обществото и всичко ще е цветя и рози. Все пак живеем в реалността, където всяка дейност е свързана освен с позитиви, също с рискове и негативи. А дори и да не е – изборът на една дейност пред друга е свързан със съответните пропуснати ползи. Тук се появяват трудностите при сравненията. Както обсъдихме в предишни публикации, озоваваме се пред класическия проблем на сравняване на несравними неща, или иначе казано – на ябълки и круши. Как бихме могли да сравним загубите за обществото от сивия сектор и плащанията „на ръка“ с ползите от обучението на служители и насърчаването на предприемачеството у тях, или пък със спестеното време на клиентите, предоставяйки им комбинации от продукти и услуги. За да можем да сравним всички тези социални ефекти, ни трябва общ измерител и както може би вече сте се досетили – ще използваме парите.

На теория всичко може да се превърне в пари. От спестеното време на клиентите, през загубеното време за служителите в резултат на трудови заболявания, до създадения капацитет в местните общности за развиване на предприемачески проекти – всички тези ефекти могат да бъдат измерени в пари при наличието на адекватни фактори за остойностяването им. Но преди да се стигне до финалната стойност, има много въпроси и стъпки, които не могат да бъдат пропуснати. На помощ идва Social Capital Protocol, който беше създаден по модела на Natural Capital Protocol в началото на 2017 г., след две години усилена работа на експерти, бизнес, учени, неправителствени организации и други. Целта на протокола е да подпомогне компаниите в оценката на социалните им въздействия, като определи процеса, който трябва да следват, за да достигнат до истинска и смислена оценка.

Стъпка 1. Идентифициране на въздействията
Процесът е сходен с вече представяния анализ на значимите теми (в предишни публикации по темата в сп. „Икономист“). Накратко компанията, която се е заела със задачата, трябва да разгледа въздействията си върху социалната среда през цялата верига на създаване на стойност и да определи най-значимите от тях.

Стъпка 2. Определяне на обхват
Важен момент е определянето на обхвата на въздействията, който бихме искали да остойностим. Зависи от въздействието и целите на оценката, но може да бъде например национален, областен или локален. Нещо повече, при определянето на въздействията трябва да изминем причинно-следствената връзка между дейностите на компанията, резултатите и следващите ги въздействия, като решим докъде има смисъл да стигнем. Добър пример за това е докъде ще стигнем при избора на оценката колко работни места поддържа една компания? Ще вземем ли предвид потреблението на компанията и нейните служители, или ще допълним с потреблението на нейните доставчици и техните служители? А може да стигнем и още по-далеч, добавяйки ефекти на всички тях и потреблението, създадено от поддържаните от тях работни места. Все в някой момент приносът на компанията ще стане пренебрежим.

Стъпка 3. Измерване и остойностяване
На този етап се появяват многобройни възможности за остойностяване – можем да изберем пазарен подход, стига да има налични стойности за типа въздействие; можем да изберем подход на спестените разходи; можем да направим проучване сред афектираните общности за тяхната оценка на въздействието; можем да използваме стойността на алтернативата на въздействието при налична такава. Изборът на подход е изключително специфичен и зависи от типа въздействие, което сме се захванали да оценим.

Стъпка 4. Интегриране в бизнес процесите
Придаване на парична стойност на въздействията е силен инструмент при вземането на решения или убеждаването на мениджмънта/акционерите, че компанията следва да насочи усилията си към дадена тема. Освен това може да бъде ценно допълнение към външната комуникация и отговорния имидж на компанията.

И сега следва логичният въпрос – какво „печели“ бизнесът от остойностяването на въздействията си върху социалния капитал?

Оценяването и остойностяването на социалните въздействия може да бъде полезно за компаниите в различни аспекти – както за вземане на бизнес решения, така за публична комуникация. Зависи от конкретните нужди в съответния момент. Идентифицирането на потенциални положителни и отрицателни социални аспекти от въздействието на проекти улеснява избора и вземането на решение. Друг логичен резултат от подобни оценки може да доведе до по-ефективно управление, като се минимизират отрицателните въздействия от определена услуга или дейност. Оценяването едновременно на икономически, екологични и социални въздействия по един и същи начин – с парично измерение, е чудесен начин да избегнете решения, които в дългосрочен план могат да доведат до загуба на стойност.

Текстът е публикуван в брой 42/2018 г. на списание „Икономист“.

Споделете в социалните мрежи:

Коментари

коментара