Каква е ползата от доклада за устойчиво развитие?

Чрез него компаниите могат да изградят доверие с най-важните за дейността им групи – клиенти, партньори, инвеститори, местната общност и медиите

Дария Хаджийска, denkstatt България

Често наричан брошура или доклад на организацията, докладът за устойчиво развитие остава недооценен като инструмент за управление и комуникация. В тази последна от серията статии по темата ще отговорим на основни въпроси, свързани с изготвянето на такъв доклад и потенциала му за вземането на успешни бизнес решения.

2 в 1: Инструмент за управление и за комуникация
Докладът за устойчиво развитие е организационен отчет, който включва информация за влиянието на организацията (било тя бизнес, НПО, институция) върху икономиката, околната среда и обществото, както и за подхода на управление в тези три посоки. Представят се организационните ценности, моделът на управление и връзката между бизнес стратегията и устойчивото развитие. Докладването по темата за устойчивостта е процес на открит диалог със заинтересованите страни, като например клиенти, партньори, служители, медии, в който диалог са включени както постиженията и успехите, така и проблемите и въпросите.

Един от големите плюсове е възможността пред организациите да изградят доверие, като се осмелят да бъдат прозрачни и да разкажат своята история на най-важните заинтересовани страни. Процесът по създаване на отчета за устойчивост често е и инструмент за управление и двигател за промяна в организацията.

Сред ползите, които вече са утвърдени, е особено важно да споменем тези:

– Укрепва репутацията – демонстрира се откритост не само за крайните резултати, но и относно процеса на работа.
– Комуникират се прозрачно и с факти постиженията на организацията, като се поема публично ангажимент.
– Процесът по изготвяне и комуникиране на доклада спомага за подобряване на диалога със заинтересованите страни и управление на риска.
– Целеполагането и поемането на публичен ангажимент за изпълнението на целите превръща доклада в двигател на положителна промяна и нерядко води до конкурентно предимство.
– Демонстрира се лидерство в бранша.
– Подобрява се управлението на нефинансови данни и информация, като също така те се систематизират на едно място.
– Подпомага се по-точното и многоаспектно измерване на постиженията на организацията и по-добро разбиране на общото благосъстояние.
– Стимулира се екипната работа между различни отдели в компанията и се отчита по-висока ангажираност както на най-високото ръководно ниво, така и на средно мениджърско ниво.
– Докладът може да се превърне в сериозен стимул за подобряване на вътрешните процеси на всички нива и с различни заинтересовани страни.
– Докладът може да послужи в отговор на вече съществуващи или задаващи се законодателни изисквания (напр. Директива за нефинансово докладване) и изисквания от страна на компанията майка при международните организации.

Кой е по-, по-, най-добър доклад?
Докладът за устойчиво развитие постига целите си и достига до публиката, когато при създаването му се стъпва на оценка на значимите теми (т.нар. materiality assessment, за която писахме в предни броеве на списанието), разисква управлението на тези теми, нуждите на заинтересованите страни и предоставя надеждни и пълни данни, с които да подкрепи начина на управление и изпълнението на бизнес целите в съответствие с разбирането за устойчивост.

Най-разпространеният стандарт при докладване за устойчиво развитие, признат на глобално ниво, е създаден от Глобалната инициатива за отчетност (the Global Reporting Initiative, GRI).

Стандартите предоставят рамка, която осигурява наличие на проследим и управляем процес на докладване. По този начин се постига прозрачност и добра отчетност, базирана на надеждни данни.

На пръв поглед може да звучи лесно постижимо. Опитът обаче показва, че един добър доклад е наистина ценен, когато е и резултат от управлението на значимите теми по установен, разбран и възприет процес в организацията на всички нива – от топмениджмънта до администрацията.

Основните дейности при съставянето на доклада се разделят на три основни етапа (виж фигурата).

Времето, което отнема създаването на първия доклад за устойчиво развитие, зависи от организационната култура и ресурс на компанията, ангажимента на топмениджмънта, наличието на процес и данни, захранващи доклада, както и предпочитанията в процеса на комуникация. Може да варира между четири месеца – при добра основа и наличие на процес на управление на значимите теми, и повече от една година, когато се цели изграждане на процес и осигуряване на вътрешен ресурс.

Някои организации подхождат минималистично към създаването на първия доклад за устойчиво развитие, като той служи за ориентир, по-добро разбиране на най-важното за компанията при управлението на въздействията върху околната среда, на икономическите и социалните аспекти и връзката с бизнес стратегията. При този подход всеки следващ доклад помага за управлението на значимите теми, за изграждането на диалог със заинтересованите страни, за изясняването на посоката и всеки следващ придобива по-завършен комуникационен вид за външната публика.

Един източник, много послания
Клиенти, партньори, служители често ни казват, че не са успели да прочетат целия доклад за устойчиво развитие. Не е и необходимо, защото той има за цел да посрещне нуждите на доста разнообразна публика. Организациите се обръщат както към служителите си, така и към клиентите, партньорите и не на последно място – инвеститорите. Ключово е всяка една страна да може да намери най-важното за нея в страниците или да има възможност да върне обратна връзка, както и да стартира диалог, ако дадена нужда не е засегната.

Създаването на доклад за устойчиво развитие не е лесен процес (особено първият такъв), но резултатът за компаниите винаги е удовлетворяващ. Наши клиенти споделят, че процесът по докладване им е помогнал да структурират работата си, да разберат повече за важните теми за компанията и съответно да насочат ресурсите си в правилната посока. Друг важен резултат е по-ефективното ангажиране на заинтересованите страни и по-доброто управление на корпоративната отговорност като цяло.

Опитът ни показва, че докладът за устойчиво развитие обединява много теми и информация, която трябва да бъде представена под различни формати и канали на заинтересованите страни, които са и различни публики. Често предпочитан вариант е създаване на цялостен доклад на хартиен или електронен носител. Но с развитието на дигиталните технологии все повече организации използват разнообразие от комуникационни инструменти според целевата група. Например ползването на социалните медии и създаването на кратки видеоматериали увеличават значително възприемането на информацията, броя на читателите и положителната обратна връзка от публиките. Но каквато и форма и подход да се изберат, важното е да се използват добре комуникационните и бизнес възможности, които дава докладът. А те никак не са малко.

Текстът е публикуван в брой 51/2018 г. на списание „Икономист“.
Снимка: списание „Икономист“.

Споделете в социалните мрежи:

Коментари

коментара