Доста компании говорят за себе си, че са корпоративно отговорни или устойчиви. Нека погледнем как го разбират това и как ние виждаме техните разбирания.
Първото, което правим, е да погледнем сайтовете на 50 компании, които са или големи и имат публично присъствие по темата, или обичат да участват в конкурси, където се оценяват проектите им по корпоративна социална отговорност (КСО). Това, което консултант по устойчиво развитие търси там, са политики по устойчиво развитие или корпоративна отговорност, в които компаниите заявяват своите ангажименти публично. В общи линии, публичният ангажимент е част от алгоритъма на устойчивото управление.
Второто, което търсим, е с какво компаниите се представят и състезават в церемониите и награждаванията по корпоративна отговорност. Прегледът на резултатите от различни събития ни показва, че най-устойчивите предпочитания са към „публично-видими“ инициативи, които често следват логиката на иницииране и осъществяване на ПР-проекти – фокусът е върху публичността и таргет-групата. Ако разглеждаме участието в състезания и класации като елемент на дейността по осъществяване на КСО, то компаниите показват много голямо предпочитание към участие в такива (най-разпознаваемата е годишната церемония на БФБЛ по връчване на награди за отговорен бизнес).
Третото, което правим, е да прегледаме докладите им за корпоративна отговорност. Вече има няколко големи компании, които имат такива и са се заели с цялостно управление на устойчивото развитие.
Каква е картината на това как компаниите разбират и практикуват устойчиво за бизнеса развитие?
Видимата липса на публични ангажименти прави трудно да се каже кое в тяхната визия и стратегия ги свързва с устойчивото развитие, как и какви очаквания можем да имаме към тях. Това, което се вижда е, че често разбирането за устойчивост минава доста встрани от управлението на бизнеса и набързо отвежда по посока публичност. Предпочитанията са към инициативи, които показват отговорността на компанията и които според световните стандарти и практики идва едва, след като компанията е идентифицирала въздействията от бизнеса си, разбрала е кои са значимите й теми[1] и е взела решение кои от тях и да управлява. Заради този начин на разбиране и практикуване, не можем лесно да открием връзка между показваните проекти и управлението на специфични бизнес-теми, определени като важни за устойчивото развитие на компанията. Прост начин да проверим, че не се свързват добре с разбирането и управлението на устойчивото развитие е като вземем 50 компании, участвали в общо 7 класации за КСО и видим следното:
Анализът ни показва следното:
60% от компаниите, които проверихме, участват в награждавания, но нямат публичен ангажимент. Това прави трудно разбирането до каква степен променят и управляват устойчиво бизнеса си, защото няма предварително определени важни теми, с които те се идентифицират. Не е ясно с какво бизнесът им се е променил и показаните инициативи какъв дял от цялостния им ангажимент заемат. Ако компаниите имат публичен ангажимент, обмислен и управляван на ниво мениджмънт, вероятно инициативите им ще придобият повече контекст, повече яснота и подкрепа от самите служители, повече разбираемост в обществото и измеримост като бизнес-смисъл. Тоест – ще могат да вземат повече от тях и да ги изведат от полето на ПР-а в това на бизнес-развитието.
Други 16% от компаниите имат нещо, което прилича на публичен ангажимент, но или не е ясен, или обхваща няколко минимални неща, които не звучат убедително на фона на бизнеса на компанията. Тоест, за протокола имат, но по същество – ще спечелят повече, ако го направят смислено и изпълнят задачата си докрай.
Има 24%, които имат политика на сайта, често от компанията-майка, която е добра или приемлива. Интересното за тези компании е, че често показват инициативи и предпочитания към проекти, които не произхождат или не са ясно свързани с поетите публично (на сайта) ангажименти.
Хубавото на тази картина или отрязък от действителността е, че темата пробива постепенно, развива се и нещата се случват не когато са идеални, а когато се вижда, че има интерес и се полагат усилия.
Уточнение: Можем да отговорим лично на въпрос, ако някой стане любопитен, дали е попаднал в прегледа на тези 50 компании, от които сме направили тази картина.
[1] Значима тема (Material topic) е тази, която е важна едновременно за компанията и нейните заинтересовани страни. Подобни теми са обект на устойчивото корпоративно управление.