Остойностяването на природните и социалните разходи и ползи позволява оценка не само на отделни проекти, но и на цялостната дейност на компанията

Иван Паспалджиев, denkstatt България

„Не всичко е пари, приятелю!“* Това е конфликт, който срещаме често в публичното пространство. Съществуват две крайности – от едната страна на барикадата са радетелите за тучна зелена идилия, а от другата – инвеститорите. Едните гледат на природата и обществото като висши, неприкосновени ценности. Другите възприемат природата и човешките ресурси като средство за създаване на стойност.

Ако хората не търсеха блага, използване на природни и човешки ресурси нямаше да има. Но макар и това използване да е наложително, тясното възприемане на природата и хората като просто „средства“ изключва техни стойности и ползи, които са очевидни за всеки един човек. Ако все пак опитаме да извлечем консенсусна позиция, то вярвам, ще се съгласите, че всеки човек държи на три базови неща:

1. Финансово благосъстояние – дори и най-аскетичните сред нас трябва да покриват свои базови нужди;
2. Чиста околна среда – живот без чиста вода, въздух и т.н. е освен неприятен, то и (поне в дългосрочен план) невъзможен;

3. Добра социална среда – хората искат не просто да съществуват, а да добруват. Добрите социални връзки и личната удовлетвореност са нещата, осмислящи човешкия живот.

А всъщност, дори и да оставим публичния конфликт настрана, включването на природата и социалната среда в оценката на проекти, политики и дейности далеч не е езотерично занимание – то е все по-наложително. Бизнесът все по-трудно намира и задържа служители, защото те далеч не се интересуват само от заплащане. Потребителите (а и самите служители) все повече държат на чистата околна среда, както и на етичните бизнес практики. Самият бизнес все по-често иска да комуникира добавената си стойност за обществото, както и да управлява въздействията си върху околната и социалната среда като цяло.

Тогава да вземем предвид и трите важни за човека неща. Но как да го направим? Особено имайки предвид, че когато става въпрос за оценка на проекти, инвестиции и въобще бизнес дейности, дори и да можем да измерим тяхното въздействие върху околната и социалната среда, непременно ще срещнем следните проблеми:
1. Различните въздействия се измерват по всевъзможни начини и с различни мерни единици. Например как сравняваме качеството на въздуха (концентрации на замърсители) с позитивното въздействие на спестеното време от нов обходен път (минути), с цената за изграждането на пътя?

2. Как оптимално да разпределим въздействията? При всички анализи на разходи и ползи неизменно се стига до компромис между различни позитиви и негативи. Как да определим оптималната инвестиция – тази, която максимизира всички позитиви и минимизира всички негативи? Икономически, върху околната среда и за обществото.

Стандартизиран подход
Върху гореописания проблем далеч не размишляват само учени и екодейци в кули от слонова кост. Темата се движи глобално от Коалицията за природния капитал (Natural Capital Coalition), представляваща платформа за сътрудничество между академичния, публичния, гражданския и не на последно място, частния сектор – представляван от над 150 бизнес организации, много от които лидери в съответните си сектори. Водещ инструмент е Natural Capital Protocol, допълван от братския нему Social Capital Protocol (дело на World Business Council for Sustainable Development). Заедно двата протокола дават стандартизиран подход за включването на природни и социални аспекти в стандартния анализ на разходи и ползи (и други стандартни инструменти за оценка на проекти и политики).

Стандартизираният подход се нуждае от стандартизирана мерна единица. Протоколите решават проблема със сравнението на природни и социални въздействия с икономическите такива, като свеждат всички въздействия до единна мерна единица – парите. Те разглеждат природните и социалните ресурси като „капитали“.

Парите са удобен инструмент – хората умеят да боравят с тях, съществуват и предостатъчно инструменти за оценка и управление на проекти от финансова гледна точка. В икономиката капиталът представлява средство за създаване на блага. Всъщност английската дума wealth (благо, богатство) идва от староанглийското wela (благоденствие, на съвременен английски well-being). Следователно въздействията върху природния и социалния капитал могат да бъдат изразени в парично измерение (остойностени), като разгледаме как тези въздействия влияят върху човешкото благоденствие. Протоколите за природен и социален капитал наричат тази концепция „верига на въздействието“.

Верига на въздействието
Чрез веригата на въздействието можем да свържем ефекта на (бизнес) дейностите върху околната или социалната среда с разходите и/или ползите им за човешкото добруване. Тази проста концепция ни дава мощен инструмент – чрез нея бизнесът може да „разкрие“ и по-лесно комуникира позитивния ефект от своята дейност.

Нека илюстрираме на практика: През 2016 г. в denkstatt работихме с The Coca-Cola Company (TCCC), която има ясен глобален ангажимент – да върне в природата 100% от водата, която използва в своите фабрики, в 100% чист вид. Важен способ за това са инициирани от компанията разнообразни проекти, свързани с опазване и възстановяване на водни тела. Тези проекти носят допълнителни ползи („екосистемни услуги“) отвъд просто възстановените водни количества, като например по-добри обитания за различни видове, по-добър капацитет за поемане на прекомерни водни количества, както и по-естетически вид (вследствие на почистване на речни корита и т.н.). Тези „екосистемни услуги“ носят позитиви за хората, които рядко се взимат предвид при стандартните анализи на разходи и ползи.

В проекта използвахме една от ключовите бази данни в сферата – TEEB (The Economic Effects of Biodiversity), която консолидира над 1300 различни изследвания за паричната стойност на екосистемните услуги. В днешния свят на данните това е само един от наличните висококачествени източници на информация, чрез които могат да бъдат обхванати всички значими за бизнеса теми. Така чрез проекта компанията интегрира инструмент за цялостна оценка на дейностите си по възстановяване на екосистеми, което дава възможност за приоритизирането на най-икономически изгодните проекти, които същевременно водят до най-големи ползи за околната среда и обществото.

В заключение
Остойностяването на природни и социални разходи и ползи е гъвкав инструмент, позволяващ оценка на отделни проекти, на бизнес модели, на политики, а също и на цялостната дейност на даден бизнес и цялостното му въздействие върху икономиката, природата и обществото, в пълната верига на доставките и върху всички заинтересовани страни.

По този начин разходите и ползите за природата и обществото (включително и индиректните икономически ефекти) спират да бъдат абстрактни понятия и придобиват парично измерение, попадат в обсега на мониторинг и контрол на бизнеса и му дават възможността да ги комуникира и управлява. От невидими те стават видими.

*Авторът е консултант в denkstatt България. Експертността му включва оценка на жизнения цикъл, остойностяване на нефинансови разходи и ползи, оценка на екологични политики и промените в климата. Работи с Европейската комисия по екологични теми, вкл. жизнения цикъл на пластмасовите продукти, както и стандартизирането на процеса по разработване на проекти за енергийната ефективност (в рамките на Investor Confidence Project Europe).

Текстът е публикуван в брой 39 /2018 г. на списание „Икономист“ от 28 септември 2018 г.
Снимка: списание „Икономист“.

Споделете в социалните мрежи:

Коментари

коментара