Как компаниите да оценят новите климатични изисквания и да представят ефективно собствената си адаптация
Темата „климат“ безспорно стана водеща за бизнеса. Не ви се струва така, според вас е тема за далечното бъдеще? През юни страните от G7 се споразумяха да направят климатичното докладване за бизнеса задължително. Към днешна дата то е факт във Франция, Великобритания, Швейцария, Канада; такива заявки има вече в САЩ и дори и в Китай. Европейският пакет за зелени финанси вменява на банките, борсите и въобще на управляващите активи да докладват за емисиите на своите портфолиа и да вземат мерки за тяхното декарбонизиране. Европа готви подобни изисквания и за небанковия сектор през изменение на директивата за нефинансово докладване, която не само ще въведе по-строги изисквания за докладване, но и по-широк обхват на засегнатите компании.
В България темата все още не е на дневен ред за бизнеса, поне в публичното пространство. Това обаче не е съвсем така зад кулисите – от практиката си като консултанти виждаме, че наши клиенти идват при нас с молбата да им помогнем по редица изисквания на тема климат, които са им спуснати отнякъде. Откъде точно? Изискванията за докладване за климата идват най-често от:
• Инвеститори, борси и кредитори – за банките и борсите в Европа (но и по света) докладването на тема климат става на практика задължително, а оттам това се прехвърля върху компаниите, които са част от техните портфолиа. По света все повече се налага практиката публичните компании да са длъжни да докладват за влиянието на климата върху техния бизнес като част от стандартните задължения за прозрачност. Инвеститорите вече не вземат решения само на база финансови показатели, но гледат и на екологичните теми като определящи за дългосрочното управление на бизнес риска.
• Компанията майка – за да отговорят на нуждите на своите заинтересовани страни, големите компании поставят амбициозни цели за декарбонизация. Така че е нормално тези цели да застигнат и регионалните им подразделения, а също и техните доставчици.
• Чуждестранни партньори към своите доставчици – голяма част от бизнес емисиите всъщност се случват извън пряката оперативна дейност на компанията (повече за това по-долу в статията). За да управляват своите емисии, компаниите се налага да изискват по-ниски емисии от своите доставчици. Затова и B2B насочените компании трябва да свикват с подобни изисквания от своите клиенти – покажете ни въглеродния си отпечатък, или няма да работите с нас.
Бизнес докладването за климата може да не е развито в България, но не е така по света. Де факто всички големи западни (а все по-често и източни) компании имат внедрени процеси за управление на бизнес въпросите на тема климат. Затова и когато нуждата от такова докладване застигне българските компании, количеството изисквана информация често е плашеща.
Грешна е представата, че докладването на тема климат е единичен процес – правим нещо, за да подадем изискваната от нас информация и забравяме за темата. Напротив, климатичното докладване е дългосрочно начинание и компания, която тепърва започва с темата, няма как да надскочи себе си. Затова е нужно да се познава стандартният „път“, който бизнесът трябва да извърви, за да внедри управлението на темата климат в своите процеси (виж графика 1).
Основите
Безспорно най-важното, за да може бизнесът да управлява темата климат, е познаването (инвентаризирането) на собствените емисии на парникови газове. За щастие пресмятането на парниковите газове от бизнес дейност е добре установена практика и съществуват множество инструменти и бази данни, от които можем да се възползваме. Тази година празнуваме 20-ата годишнина на световния стандарт за въглеродно счетоводство Greenhouse Gas Protocol. В основата на GHG Protocol е докладването на емисиите по 3 „обхвата“, илюстрирано в графика 2.
Прави впечатление, че два от трите обхвата за докладване са „индиректни“ – от закупуване на електричество (Обхват 2) и емисии във веригата на стойността (Обхват 3). В исторически план единствено Обхват 1 и 2 са задължителни според Greenhouse Gas Protocol (докладване по самия протокол е доброволно, но той реално няма алтернатива, ако искате сметките ви да са обективни и да са взети насериозно от бизнес контрагентите). Това е приложим подход за някои компании, например енергетика и транспорт, но е абсолютно подвеждащо за по-голямата част от останалата икономика. Над половината емисии в индустрията, недвижимите имоти и земеделието се намират в Обхват 3, а за компаниите в ритейл сектора процентът стига до 80 – 90 на сто (виж графика 3).
Макар и Обхват 3 да изглежда като разностранна категория, всъщност близо 90% от емисиите на компаниите в този Обхват най-често попадат в две графи – от закупуването на продукти и услуги, тоест нагоре по веригата на стойността и от използването на продадените от компанията продукти, което е надолу по веригата на стойността (виж графика 4).
Инвентаризацията и управлението на емисиите от бизнес дейността със сигурност не е самоцел. Предвид амбициите на Зелената сделка за декарбонизация (и подобните на нея амбиции по света) фокусът върху компаниите е в реда на нещата.
Рисковете и възможностите
Да кажем, че бизнесът е пресметнал своите емисии и вече има тази база. Тя е основата за по-нататъшна дискусия относно промените в климата и какво влияние биха имали върху дейността на компанията. Основният стандарт за докладване тук е TCFD (Task-Force for Climate-Related Financial Disclosures). Той дава рамката за анализ на рисковете, но и възможностите за бизнеса от промените в климата в общ план, като третира най-общо две категории:
• Прехода към нисковъглеродна икономика – това е ефектът на политиките за декарбонизация и развитието на пазара в отговор на тях.
• Физически рискове – тези, които произтичат от по-високи температури, повече суши, по-силни валежи и други последици от промените в климата.
Тези два типа рискове са огледални един на друг – при по-засилен преход към нисковъглеродна икономика очакваме по-малко промени в климата (по-малко физически рискове), но по-големи рискове от декарбонизационните политики и развитието на пазара; и обратното.
Климатичните рискове са и бизнес рискове, затова се и припознават, а и вече изискват от инвеститорите. Освен това променящата се пазарна среда предоставя и някои възможности за различни сектори и това как те се възползват от тях в дългосрочен план също е важна за инвеститорите информация.
За да онагледим какво представляват климатичните рискове и възможности на практика, можем да вземем за пример Dundee Precious Metals („Дънди Прешъс Металс”) – засега единствената компания в България, която докладва по TCFD (виж таблицата). Докладването на рискове и възможности, свързани с климата, е абсолютно аналогично като стил и тип информация със стандартното докладване към инвеститорите – важна е тази информация, която е от съществено значение за финансовото представяне на бизнеса.
Целите
Защо компаниите трябва да намаляват своите емисии? Целите на Парижкото споразумение, Европейската зелена сделка и подобните на тях политически инициативи са непостижими без трансформация на икономиката. Съответно всеки бизнес ще трябва да допринесе за това. Големите компании вече имат поставени такива цели (някои от много години насам), а темпът, с който нови компании приемат такива цели, е главоломен. Както показахме по-горе, много от емисиите на компаниите всъщност са извън техния директен контрол, затова, за да могат да постигнат подобни цели, те ще изискват подобни и от своите партньори във веригата на доставките.
В последните години по света се наложи един общ подход за поставяне на корпоративни цели за декарбонизация – методиката на Science Based Targets Initiative – SBTi или научнообосновани цели за декарбонизация (виж графика 5). Предпочитането на тази методика и от страна на бизнеса не е случайно – тя дава ясни правила за определяне на амбициозни цели, които са съпоставими с амбициите на регулаторите. Освен това методиката е достатъчно стриктна, за да не позволява т.нар. greenwashing (заблуждаващи „зелени“ твърдения). Фокусът на SBTi е на първо място към подтикване на компаниите към декарбонизация в рамките на реалната им бизнес дейност. Поради това компенсиращи мерки (carbon offsets), тип финансиране на залесяване, не се зачитат към целите на компаниите освен за остатъчни емисии, които не могат да бъдат избегнати поради технологични съображения. Още повече, целите по SBTi трябва да водят до абсолютно намаление в емисиите, а не просто в относителен план.
За да онагледим какво представляват целите за декарбонизация на ниво компания, може да използваме Aurubis и Coca-Cola Hellenic – централите и на двете компании имат поставени цели, които включват и дейността им в България. И двете компании имат сериозен дял на емисиите в Обхват 3, като те логично са доста по-големи като дял при Coca-Cola, поради енергоемкостта на бизнеса на Aurubis. И двете компании залагат както управлението на емисиите от собствените си производства и дейност, така и съществени мерки за намаляване на емисиите в своята верига на стойността (виж графика 6).
Малко по-различно стоят нещата при компаниите от финансовия сектор. При тях собствените емисии (от сгради, транспорт и т.н.) са на практика нищожни в сравнение с емисиите, които управляват чрез своите портфолиа. Регулаторното вменяване на задължения за банките въобще не е случайно – финансовият сектор се разглежда като катализатор на устойчивите инвестиции. Като пример може да вземем ING Bank, които залагат цели за декарбонизация за редица високоемисионни сектори в своето портфолио (виж графика 7). Тези цели включват както изключване от финансирането на определени сектори, например въглища, така и подобрение на въглеродния интензитет при други (вкл. до нула при търговските имоти), за да бъдат финансирани.
Докладването
Докладването на тема климат е много по-обхватно и дълбоко от стандартните нефинансови и CSR доклади, които се срещат на българския пазар. Стремежът при нефинансовите доклади обикновено е изпълняване на европейските изисквания с възможно най-малко усилие, а CSR докладите са просто още един пиар инструмент. Като консултанти често чуваме от компаниите, че трудно обвързват корпоративното си докладване за устойчиво развитие с пряката си бизнес дейност. Ами докладването на тема климат дава именно тази възможност – изискваната информация е изцяло обвързана с бизнес дейността и рисковете и възможностите, които климатичните промени и политиките за справянето с тях пораждат. Затова и мястото на климатичното докладване не е в CSR частта на сайта на компанията, а при финансовия отчет.
Няма нужда и от особено чудене коя точно схема за докладване да бъде избрана – международната инициатива CDP (Carbon Disclosure Project) e универсално припозната като най-полезната и обхватна платформа за докладване на тема устойчиво бизнес развитие (със силен фокус върху климат). Ако една компания докладва адекватно по CDP, лесно ще може да попълни и отчетите, които биха били искани от предстоящата ревизия на европейската директива за нефинансово докладване. Така че, ако тази компания е извървяла пътя на климатично докладване, описан в този текст, със сигурност ще бъде готова не само да се справи, но и да се възползва от задаващите се зелени изисквания.
*Иван Паспалджиев е старши консултант в denkstatt България по проекти, свързани с промените в климата, ESG докладване, оценка на жизнения цикъл, остойностяване на нефинансови разходи и ползи, оценка на екологични политики. Консултира мултинационални компании за интегриране на ESG, както и при оповестяване на информация по глобални инициативи като TCFD и SBTi. Работи с Dundee Precious Metals, Mondi Group, The Coca-Cola Company, Raiffeisen Bank International, SPAR, Metro AG, както и Европейската комисия. Преди да се присъедини към denkstatt, работи за Hadley Centre към Британската метеорологична служба, където участва в разработката на климатичния модел JULES, използван в докладите на Междуправителствен панел за климатични промени. Завършил е специалност „Екология и науки за околната среда“ в Университета в Единбург.
Текстът е публикуван в бр. 8 на списание Business Global, декември 2021 година