Често в разговорите с клиенти и партньори стигаме до въпроса: „Кой трябва да бъде зает с устойчивото управление на компанията, в кой отдел и за какво да отговаря?“.
В над 90% от компаниите в България, заетите с устойчиво бизнес-развитие са мениджъри и експерти от отделите по корпоративни комуникации. Има малко повече от 10-тина души, които заемат позиции като КСО-мениджър; КСО-специалист или Sustainability-мениджър или директор. Тези позиции са обособени най-често в някой отдел или самостоятелно; много рядко някой от отдел бизнес-развитие има роля и позиция във връзка с устойчивото развитие на компанията. Всъщност, това е най-доброто място и позиция за работа по устойчивото развитие на компанията, малко по-надолу ще кажем мнението си защо. Техническите аспекти (управление на околната среда; системи за управление; здраве и безопасност; управление на данни и оптимизиране на процеси) на устойчивото бизнес-развитие обикновено са при еколозите или мениджърите и експертите качество.
| За сравнение, по света позициите са: Sustainability Compliance Leader, Environmental Specialist, Manager, Sustainability Manager; Senior Analyst, Climate Policy; Technical Program Manager, Sustainability; Sustainability Design Coordinator, Chief sustainability officer; Director of sustainability; Sustainability project manager; Senior environmental programs specialist; Supply chain manager, sustainability and energy; Director of sustainable manufacturing innovation; Sustainability coordinator; Vice president of corporate social responsibility and sustainability; Director of global environmental affairs. |
С какво са заети специалистите, които не отговарят за техническите аспекти?
С КСО. В изпълнение на тази си задача и разбирането за нея, отговорните на съответните позиции обикновено инициират проекти, които да осигурят на компанията публичност и признание за решаването на някакъв обществен проблем. Развитието на общностите и създаването на споделена стойност за тях и компанията в момента води до надграждане в разбиранията какви проекти да бъдат избирани и е най-разпространена практика. Поверяването на устойчивото развитие в ръцете на професионалистите по идентичност и комуникации показва ясната връзка, която компаниите виждат между устойчивостта си и репутацията. Можете да видите повече тук. Хората на позиции, които управляват „техническите“ аспекти на устойчивото развитие са заети най-често с регулаторни въпроси, свързани с управление на енергия или отпадъци; покриване на специфични изисквания от компанията-майка; околна среда, качество и здравословни и безопасни условия на труд.
Много малко компании полагат по-сериозни усилия да търсят интегритет между темите, които са решили, че имат влияние върху репутацията им и управлението на бизнеса им, в съответствие с ценностите на компанията. Този подход е целесъобразен от гледна точка на теорията и практиката, регулярни доклади по корпоративна отговорност или устойчиво развитие. В България те полека-лека се увеличават и все по-често са подкрепени от работа по създаване на организационен капацитет; създаването на процес за установяване, разбиране и управление на темите, които се явяват важни за бизнеса и неговите заинтересовани страни и съответно влизат в графата: значими теми. За да вършат това, компаниите интегрират по-добре работата на специалистите от отделите по комуникация и тези, заети с техническите аспекти, като разпростират работата извън един отдел и я съчетават със задачите и компетенциите на повече колеги. Което е добре.
За сравнение,
в света повече от 43% от компаниите търсят начин да синхронизират работата си по устойчивото развитие с цялостните бизнес-цели, мисия, визия и ценности, спрямо 30% само година преди това.
Сериозно развитие.
Дотук, темите, които компаниите в България покриват извън качественото провеждане на дейностите си са, условно казано, в сферата на социалния и природния капитал. Инвестициите на ресурси за развитие на човешкия капитал не са новост, но напоследък добиват нов смисъл за устойчивото развитие на бизнеса. От една голяма компания споделиха, че са разбрали, че инициативите им, ориентирани към обществото, няма как да предхождат инициативите, свързани с хората на компанията. Затова тази компания разглежда като КСО-проекти тези, които са свързани с хората й. Логично. Убеждението ни е, че ако не можеш да се погрижиш за себе си, няма как да се погрижиш и за света. С това, устойчивото управление на бизнеса все повече обхваща успешното управление на бизнеса и ясно показва, че тези привидно две задачи пред бизнеса, са всъщност една. По тази тема ще пишем отделен пост.
Постигането на бизнес-устойчивост следва политика, програма, базирано е на индикатори и дългосрочни цели и е изключително свързано с важните за бизнеса теми. Това е „по определение“. С две думи, успешно управление на бизнеса, което умно отчита динамиката на средата. КСО е един от аспектите на това управление, но не е съпоставимо с „цялото“. Затова и е добре за устойчивото бизнес-развитие да отговарят хора на средни и високи позиции, които имат поглед върху бизнеса на компанията и могат да определят посоката й на развитие. По-големият фокус в света върху позиции, които са отредени за управление на темите от устойчивото развитие, позволява на професионалистите да свързват по-качествено усилията по управление на репутацията не само в комуникационния й аспект, а и в този, който е в основата й – управлението на дейностите и тяхната целесъобразност с важните за развитието на компанията приоритети.