Световната метеорологична организация обяви 2016 за „най-горещата година в историята” на наземните измервания на температурата по света. Данните от сателитите, които са налични след 1979 г., също го потвърждават. Почти винаги тези новини са съпроводени с коментари за повишената честота, щети и жертви от екстремни явления – бури, суши, наводнения, градушки, горещини, студове – които се асоциират с изменението на климата. И неизменно четем колко по-зле е станало и ще става.
2016-а наистина е рекордна година. Откакто е създадена през 1988 г., Международната база данни на бедствията (EM-DAT) никога не е регистрирала толкова малко жертви на екстремни климатични, метеорологични и хидроложки явления на глобално ниво – 5658 до 17 ноември (последно обновяване). Щетите също са много под средното за XXI в. За сравнения с по-отдавнашни времена, когато глобалното затопляне още не беше модерно, изобщо не може да става дума – през 80-те само сушата в Етиопия убиваше толкова хора за седмица. А според Световната здравна организация жертвите на замърсяването с фин прах на глобално ниво са около 20 хил. на ден.
2016-а е десетата поредна година, откакто Вилма, последният голям ураган, удари САЩ. Матю беше такъв над Хаити, където взе много жертви и разруши страната, но докато стигне Флорида, силата му намаля, а и там са добре подготвени. От друга страна, валежите в Царевичния пояс на САЩ, който уж страдал от засушаване, в последните три години са най-високите за целия период от 1900 г. насам.
2016-а беше поредната рекордна година за реколтите на основните култури, които изхранват света, включително в България. Земеделието някак си се справя с одумванията как изтощава почвите и предизвиква ерозия и все отлага предсказанията за глобален глад. Цените на храните отбелязват поредната година на рекорден спад и докато горивата са сравнително евтини, няма никаква причина това да се промени.
Всъщност учените отчитат всичко това чрез глобалния индекс ND-GAIN, който отразява уязвимостта и готовността на човечеството за справяне с климатичните промени и бедствия. Стойностите му ежегодно се подобряват от 1995 г. до днес, а 2016 г. е просто поредната с най-висока стойност.
Напук на прогнозите 2016 г. не постигна рекорд нито в топенето на ледниците в Арктика, нито на въглеродните емисии от производството на енергия. В средата на септември, когато арктическият лед достига годишния си минимум, той остана със 750 хил. кв. км по-голям от абсолютния известен минимум през 2012 г. И това въпреки че температурите се покачват непрекъснато оттогава. „Амбициозната” цел на Парижкото споразумение – да се достигне глобален таван на въглеродните емисии до 2030 г. – очевидно вече е постигната. Емисиите не се увеличават трета поредна година.
2016-а е поредната рекордна година за живата биомаса на планетата. Проучванията показват, че нетната първична продукция е нараснала с 14% в последните 30 години, тоест планетата буквално позеленява. Същото се отнася и за сушата – от 1985 г. до днес имаме нарастване на площта на сушата с 13 565 кв. км, или колкото остров Ямайка. На места земната кора потъва, на други се издига. Където е нужно, хората водят битка с морето – и явно по-често печелят, отколкото губят.
Всъщност 2016-а е най-зелената година, откакто се помня – твърди го и глобалният индекс за състоянието на околната среда EPI. Но това бързо ще се промени. Новата година със сигурност няма да е най-гореща, но най-вероятно ще е още по-зелена, защото всички искаме един по-добър свят за живот. Природни катаклизми може да се случат – никой не е застрахован. Ако сме достатъчно свободни обаче, ние ще направим всичко възможно, за да ги предотвратим и да се предпазим.
Честита Нова най-зелена 2017!
Текстът е публикуван в: Forbes.