За президент на САЩ бе избран Доналд Тръмп точно пет дни след като Парижкото споразумение за климата влезе в сила. И всички зелени, еко и прогресивни медии потънаха в океан от сълзи и мрачни предсказания за неизбежния край на света. През преговорите за Глобалния климатичен фонд в Маракеш премина шокова вълна, а Китай даже заплаши, че ще защитава планетата от избора на Америка и ще стане новият глобален „екологичен лидер”.
Големият страх е породен от ясно заявените предизборни намерения на Тръмп да: оттегли САЩ от Парижкото споразумение; премахне пречките пред добива и търговията с нефт и газ; отслаби натиска върху ядрената енергетика и въглищата; ограничи подпомагането на ВЕИ; спре наливането на пари за Глобалния климатичен фонд. И най-опасното му намерение – да дерегулира икономиката, като ограничи властта на държавата върху бизнеса. Всичко това ще има един основен ефект – спад на цената на енергията във всичките и форми – за електричество, отопление, движение и производство. Оттам можем да очакваме ръст на потреблението на всичко, което е кошмар за екологичното движение.
Потребителите и индустрията в САЩ и днес разполагат с много по-евтина енергия, отколкото в Европа. Например само добавката за зелена енергия в Германия е почти колкото средната цена на електрическата енергия в САЩ; крайната е три пъти по-висока. Само акцизът на бензина в Германия е два пъти по-висок от крайната цена при зареждане в САЩ. Разликите в цените на газа пък са толкова големи, че позволяват на американските компании да изнасят втечнен природен газ с танкери и в същото време привличат инвестиции на големите европейски химически компании в САЩ. Даже слънчевата и вятърната енергия там са много по-евтини. И всички тези разлики ще растат при Тръмп.
Противно на общоприетата мантра достъпът до евтина, изобилна и надеждна енергия всъщност е най-значимата предпоставка за подобряване качеството на околната среда. Той води до пречистване на въздуха, защото на потребителите не се налага да ползват твърдо гориво. Най-големият замърсител на въздуха в Индия са кравешките лайна, а в България – дървата за огрев. Подобна е ситуацията в целия развиващ се свят. Електричество и газ, подпомагани от слънчева и геотермална енергия, са най-чистата възможна алтернатива.
Евтината енергия намалява натиска върху водите, защото позволява използване на солени води и добро пречистване, и даже рециклиране на отпадъчните води. Евтината енергия се отразява директно на цената на храната, създава възможности за все по-силна интензификация и навлизане на хидропониката – отглеждане на храна без почва. Това намалява много прякото отражение на земеделието върху биоразнообразието – имаме нужда от все по-малко земеделска земя и все по-големи територии остават за дивата природа. Както горите, така и популациите на ключови видове бозайници и птици в САЩ през 2020 г. ще са нараснали.
Най-силният ефект обаче е в това, че в икономиката остават средства за всякакви други дейности – като проучвания и развитие на нови технологии, опазване на видове и местообитания, изграждане на инфраструктура за защита от бедствия. Колко лошо е за електромобилите, ако цената на електричеството е пренебрежимо ниска и зареждате безплатно? Колко лошо е за колите с двигатели с вътрешно горене, ако можем да си позволим да поддържаме катализаторите и филтрите в изправност благодарение на по-ниските разходи за гориво?
През 2015 г. средният американец губи 1.15 от 100 потенциални години здравословен живот заради екологични рискови фактори, което нарежда САЩ сред „най-зелените” страни в света. Съответната стойност за Германия е 1.57 години. Китай, с 3.36 години, има доста хляб да изяде, докато стигне Америка като „екологичен лидер”.
Изменението на горния индикатор до 2020 г. ще покаже реалното екологично въздействие на Тръмп. Дотогава можем само да се надяваме, че той наистина ще освободи силата на човешкото въображение и желание за по-добър живот от излишните регулации, които го възпират.
Тексът е публукуван в: Forbes.