Мисията възможна: Добивът може да работи с природозащитата

Наскоро бях поканен от Европейската комисия в Брюксел да презентирам работата ни по проекта на Дънди Прешъс Металс за добив на златосъдържащи руди край Крумовград като най-добра практика в управлението на биоразнообразието в минния сектор. Аудиторията беше доста изненадана, че някой от България говори по подобна тема. Днес обаче си давам сметка, че тук твърде малко хора са наясно как природозащитата допринесе за изграждането на най-модерната златна мина в Европа, затова реших да опиша историята от моята лична гледна точка.

Запознахме се с хора от екипа на Дънди Прешъс Металс в началото на 2008 г. Бяха чакали вече около три години за решение по Доклада по ОВОС за проекта Крумовград, но такова все още нямаше. Наскоро беше влязло в сила и законодателството за Натура 2000 и техният проект се беше оказал в защитена зона, което означаваше, че трябваше да правят и Оценка за съвместимост, а тогава опит с такива още нямаше. Ръководството на Дънди смяташе, че това окончателно ще убие проекта… докато не опитахме по нов за България начин.

Разучихме проекта им – оказа се много по-добър и чист от имиджа си – и решихме, че можем да предложим изход от ситуацията, който да покаже желанието на инвеститора да работи прозрачно и в партньорство. Идеята беше да съберем екип от хора, които имат отлична репутация сред природозащитните НПО и да им дадем свободата да подобрят проекта, чрез работата си по него. Вярвахме, че консенсус може да бъде постигнат, ако има рационална дискусия и всяка страна покаже желание за промяна. Дънди решиха, че в нормалните страни това е добър подход и ни дадоха зелена светлина.

После удивихме и експертите, към които се обърнахме с молба да направят Оценката за съвместимост – „Вие знаете ли кой съм аз? Никога няма да дам положителна оценка на този проект!“ – това беше стандартната реакция. След дълги уверения, че знаем в какво се хвърляме, събрахме екип от хора, в чиито професионализъм и честност никой член на природозащитната общност не се съмнява – все пак всички бяха по някакъв начин асоциирани с, а дори и лидери в някои водещи НПО.

Започнахме с първите срещи и посещения на място и малко по малко двата екипа се опознаха и заработиха. Натура експертите бързо се убедиха, че природозащитната стойност на голяма част от терена клони към нула – все пак почти всичко беше покрито с иглолистни монокултури, които не се отличават с особено биоразнообразие – и бързо започнаха с аргументирани предложения: „М