Добрите корпоративни практики, които големите фирми донесоха и налагат в България
Приносът на един бизнес, било то чуждестранен или местен, вече далеч не се определя само с размера на директните инвестиции, създадените работни места или дарените средства за благотворителна кауза. Едно понятие все повече се „намества“ в корпоративния език през последното десетилетие, когато говорим за постижения на определена компания и нейното значение отвъд икономическите и финансови индикатори – корпоративната устойчивост започва да придобива по-конкретен смисъл и у нас, което в голяма степен се дължи на практиките, които международните компании носят наред със своето ноу-хау, корпоративни ценности и поведения.
Устойчивостта на бизнеса е сред критериите за инвестиционни решения и част от репутационния мениджмънт на компаниите в Западна Европа и САЩ, но не мога да скрия оптимизма си от видимото развитие на темата и в бизнес средата в България.Често промяната в бизнес поведението в тази посока е резултат на регулаторни изисквания или произтича от оптимизиране на процесите и разходите. Но в нашата практика срещаме и други катализатори на устойчиви практики – прилагане на политики на компанията-майка и/или стратегии на групово ниво, привличане на инвеститорски интерес или покриване на критерии на чуждестранни партньори, които имат конкретни изисквания към доставчиците си. Тази тенденция произтича разбира се и от все по-големия интерес на обществото и потребителите към екологичните теми и стремежа към „зелени“ производства, щадящи околната среда, както и от повишените изисквания на западни инвеститори и финансовите институции.
Катализатори на устойчиви практики са както прилагането на политики на компанията майка, така и желанието да се привлече инвеститорски интерес или необходимостта да се покрият критериите на чуждестранните партньори.
Прозрачност
Може би една от най-ценните „придобивки“ в резултат на отношенията с глобални компании е, че бизнесът в България започва да възприема значението на прозрачността за изграждане на доверие. И когато говорим за прозрачност нямам предвид регулярното и едностранно споделяне на информация от страна на компанията (към медии, клиенти, партньори), а споделянето на конкретни данни за екологични и социални въздействия, поемането на ангажименти и поставянето на измерими цели по отношение на управлението на тези въздействия.
Прозрачността вече е условие за успех и засяга различни аспекти от бизнес дейността и взаимоотношенията с доставчици, дистрибутори, клиенти, партньори, служители и акционери. Обръща се внимание на цялостната среда, в която компанията функционира, работи се целенасочено за ангажиране на различните групи заинтересовани страни, за подобряване на качеството на живот в регионите и се насърчава развитието на малкия и среден бизнес, който работи с по-големите компании.
Един от основните инструменти, макар и все още не достатъчно оценен от компаниите в България, са т.нар. Доклади за устойчиво развитие (Sustainability Reports), които следват насоките на Глобалната инициатива за отчетност (GRI) – широко използван от бизнеса международен стандарт. Това е нормална практика за глобалните корпорации, един вид „паспорт“, удостоверяващ устойчивите практики и чудесно средство за диалог със заинтересованите страни. Първият в България беше публикуван от Globul (вече Telenor) през 2010 г. Днес списъкът все още не е достатъчно дълъг и примерите са бързо изброими, но компании от редица сектори издават такива доклади – ритейлърите, телекомите, компании за бързооборотни стоки, храни и напитки, транспортни и логистични фирми, тежка индустрия. Някои компании се стремят да бъдат новатори по отношение на устойчивостта и да спечелят конкурентно предимство именно чрез такива практики. Прави впечатление, че на преден план започва да излиза приносът от бизнес дейността за развитие на икономиката, региони или конкретни други бизнеси. Това е особено характерно за силно конкурентна и динамична среда, каквато има например в ритейл сектора. Търговските вериги в България, които са част от международни групи, имат редица добри примери в това отношение. Билла вече традиционно публикува Доклади за устойчиво развитие в различен формат и преди години първи в сектора сертифицираха магазините спрямо международни стандарти за енергийна ефективност. Освен Доклада си за устойчиво развитие, Лидл измери цялостното въздействие от дейността си за икономиката на страната и различни непреки въздействия, които произтичат от нейното взаимодействие с останалите отрасли и бизнес сектори. Кауфланд България направи още една стъпка напред като публикува доклад за цялостното си въздействие върху икономиката, природата и обществото, който за пръв път включва нетна оценка на всички въздействия, т.е. освен всички създадени ползи също и негативните въздействия по веригата на доставки. Подобен подход използва и Метро като измери ползите за икономиката и околната среда от прилаган бизнес модел и от програмата “Отгледано с грижа в България”.
Има и единични случаи, в които компании надграждат стандартните рамки за отчитане на устойчиво си развитие като освен традиционните доклади прилагат иновативни методологии и концепции. Тази година Дънди Прешъс Металс публикуваха първия си доклад, свързан с измененията на климата, следвайки насоките на Работната група за оповестяване на финансова информация във връзка с климата (TCFD) – глобална инициатива на Борда за финансова стабилност (FSB), част от която са международни инвеститори, застрахователни, големи нефинансови компании, счетоводни компании, рейтингови агенции. Такъв тип прозрачност и докладване са сравнително нови и на глобално ниво, не само за България. Докладът съдържа информация завъзможните финансови ефекти за бизнеса от промените в климата и прехода към нисковъглеродна икономика.
Бизнесът в България започва да възприема значението на прозрачността за изграждането на доверие – споделянето на конкретни данни за екологични и социални въздействия, поемането на ангажименти и поставянето на измерими цели.
Стратегия
Ключова тенденция е навлизането, макар и с по-бавни темпове, на практики за разработване на цялостни политики за устойчивост като важни стратегически документи. Това все още се случва предимно чрез възприемане на груповите такива, т.е. компанията-майка дефинира основните аспекти на устойчивото развитие и ангажиментите за управление на въздействията върху околната среда и обществото. В някои компании се наблюдава адаптиране на конкретни цели на национално ниво, които са съобразени с местните условия и локален контекст. Това е наистина смислена и добра практика, тъй като се отразяват специфики в бизнес средата и факторите, определящи качеството на живот.
През последните години на дневен ред излизат все повече предизвикателства и теми, които компаниите се опитват да управляват – изменение на климата и емисии парникови газове, замърсяване на въздуха, замърсяване на морета и океани, пластмаси и опаковки, ресурсна ефективност, отпадъци и кръгови бизнес модели, енергийна ефективност и др. Прилагането на мерки в тези посоки се превръща във важна част от стратегическото позициониране на компаниите. Това означава, че устойчивостта започва да се определя не от спорадични КСО проекти, дарения или оценки за екологични въздействия, а да следва определена логика и конкретни цели.
Вече получаваме и индикации за интерес на компании в България към развитието на ESG политики и стратегии (Environmental, Social and Governance – екологично, социално и корпоративно управление), които са следващото ниво в стълбата на корпоративната устойчивост. Бъдещето по отношение на корпоративната устойчивост, особено за компании, имащи амбициите да присъстват на капиталовите пазари (но не само), е именно развитието на ESG и комуникация чрез ESG. Към това започват да се реферират и различни финансовите институции. Ясно се забелязва, че банките и в България започват да се подготвят за устойчиво финансиране и въвеждане на устойчивия елемент в кредитния рейтинг на клиентите. Това произтича от новите европейски регулации и цялостните стратегии на международните финансови групи по отношение на устойчивостта. ESG факторите ще бъдат включени в различните процеси и при вземане на решения. По-конкретно това означава, че голяма част от кредитния портфейл ще бъде насочен към „зелени“ дейности и социални проекти, включително и разработването на специфични финансови продукти, ще се насочват средства приоритетно или при по-добри условия към такъв тип дейности, банките ще въведат изисквания към клиентите си, свързани с управлението на техния екологичен отпечатък и социално въздействие.
Невена Давидова е мениджър в denkstatt – водещ консултант по устойчиво развитие в Централна и Източна Европа. denkstatt подкрепя компаниите в управлението на въздействието им върху околната среда и общностите, като запазват икономическата си рентабилност.
Невена Давидова работи по проекти, свързани с управление на корпоративната устойчивост и докладване, ангажиране на заинтересованите страни, развитие на местни общности, разрботване на комуникационни стратегии и др. Част от професионалните ѝ ангажименти е също бизнес развитието на denkstatt в България. Има повече от 15-годишен опит в областта на стратегическия маркетинг и комуникациите.
Продукти и пазари
Едно от най-значимите въздействия в резултат на взаимоотношения с чуждестранни инвеститори като цяло, не конкретно по отношение на устойчивостта, е възможността за разширяване на пазарното присъствие и позициониране, т.е. излизането на международни пазари и развитие на бизнес дейността. Примерите в това отношение са много и засягат почти всички индустрии. Това от своя страна води до повишени изисквания по отношение на качеството и устойчивостта на продуктите.
Лесно е да се заяви, че бизнесът е отговорен и устойчив, но не е толкова лесно да се докаже, каквото очакване имат чуждестранните партньори и клиенти. Осезаемо се забелязва, че присъствието на глобалните пазари поставя редица изисквания, включително за покриване на конкретни стандарти. Не са малко българските фирми-доставчици на продукти за автомобилната индустрия например, която е една от най-силно изискващите по отношение на подходите за управление на екологични и социални въздействия. За да продължат бизнес-отношенията си с тях, те са принудени да въвеждат специфични системи за управление, стандарти и политики за устойчивото развитие. Изискват се също конкретни оценки и информация за въглеродния отпечатък – количеството парникови газове, произведени пряко и непряко чрез операциите и дейностите на компанията или оценка на жизнения цикъл (LCA), която изследва въздействията върху околната среда, свързани с даден продукт, от производството до излизането от употреба или рециклирането.
Ефектите от това са чудесно обобщени в едно изречение, което наш клиент наскоро сподели във връзка с работата си за глобална корпорация: „Изискванията на този клиент и предизвикателствата, пред които ни поставя, в крайна сметка ни карат да се усъвършенстваме и да работим по цялостна концепция за устойчив бизнес“. Наскоро наши чуждестранни партньори реализираха маркетингово проучване в няколко държави в Източна и Централна Европа, което добре обобщава основните аспекти на корпоративната устойчивост. Настоящите основни области на действие на компаниите в България са EHS управление (безопасните и здравословни условия на труд) и съответствие с екологичното законодателството, а едва на следващо място се явява цялостната политика за дефиниране и управление на устойчивостта в компаниите.
Фокусът върху здравето и безопасността при работа е съвсем разбираем, дори малки фирми с ограничени ресурси инвестират в това, не само заради изискванията, а защото вярват в смисъла. Следващият най-пряк ефект на чуждестранните компании по отношение на устойчивостта е значителното намаляване на въздействията върху околната среда. От опит мога да потвърдя, че екологичните иновации водят и до създаване на решения, които след това се прилагат и при доставчици и партньори.
За мен фактът, че все повече компании ни задават въпроси като „Устойчив ли е бизнесът ми“ или „Как да докажа, че продуктите ни са устойчиви“ е достатъчно оптимистичен и в същото време показателен. Чуждестранните корпоративни политики, които идват към местните клонове и/или доставчици по отношение на устойчивостта се явяват основен двигател в развитието не само на определена компания, а на концепцията за устойчив бизнес в България.
Аз лично се надявам да срещам все повече реални примери, които превръщат устойчивото развитие в норма, която определя нивото на управленското развитие и която е в интегритет с цялостната бизнес стратегия, защото само тогава придобива дългосрочен смисъл и води до осезаеми резултати.
През последните години на дневен ред излизат все повече предизвикателства и теми, които компаниите се опитват да управляват – изменение на климата и емисии на парникови газове, пластмаси и опаковки, ресурсна ефективност, отпадъци и кръгови бизнес модели, енергийна ефективност и др.
Текстът е публикуван в специален брой на списание Business Global „Приносът на Чуждия Бизнес в България“, август 2021 година