В края на 2016 г. Съветът на Европа прие нова Директива за чист въздух. В нея се определят по-строги национални тавани за емисиите, като се очаква броят на случаите на преждевременна смърт поради замърсяването на въздуха в ЕС (436 хил. годишно от фин прах) да бъде намален с около 50% през 2030 г. (спрямо 2005 г.). Веднага Европейската комисия публикува и нови изисквания за ТЕЦ на лигнитни въглища, които не само вдигат летвата от 96 на 97% степен на очистване на емисиите на серни оксиди, но им слагат и абсолютен лимит. Изглежда логично – за да е чист въздухът, трябва да имаме намаление на емисиите на замърсители. Да, ама не.
Ако погледнем числата, веднага прави впечатление, че Европа адресира най-сериозно серните оксиди – цели се намаление с 59% за всяка година от 2020 до 2030 г. в сравнение със само 22% за фин прах. Това е странно решение поради няколко причини. Първо, серните оксиди са отдавна решен казус – днес значимо въздействие върху здравето ни оказват финият прах и в много по-малка степен – азотните оксиди. Второ, страните от ЕС вече са намалили емисиите си на серни оксиди с над 95% спрямо пика им в началото на 80-те. Трето, останали са само две места, където епизодично се случва да има превишения на нормите за серни оксиди – Гълъбово и Исландия. В първия случай проблемът се нарича „Брикел“, случва се няколко дни годишно и изобщо не става въпрос за високотехнологично очистване, а за прилагане на основни закони. А във тория случай проблемът се нарича вулканизъм и не подлежи на управление. През 2014 г. по време на изригването на Бардарбунга цяла Исландия живее с концентрации много над нормата месеци наред, като в Западна Европа също масово регистрират превишения. В това време вулканът ежедневно емитира поне три пъти повече серни оксиди в сравнение с всички антропогенни източници на континента. А когато се включи Етна, го усещаме и ние. И ако наистина серните оксиди са големият проблем на ЕС, кога ще пуснат обществена поръчка за сероочистки на вулканите?
Не, качеството на въздуха, който дишаме в Европа, отдавна не се определя от емисиите на серни оксиди. Може да звучи странно, но то всъщност не корелира с общите емисии на каквито и да е замърсители в една страна – доколкото те не са в огромни количества като по време на социализма. Качеството на въздуха ни зависи преди всичко от емисиите на фин прах и азотни оксиди в самото населено място, тоест от това каква част от домакинствата са на твърдо гориво и каква част от личния транспорт е на дизел. Приносът на индустрията в повечето градове е незначителен.
Дори и да намалим с още 50% емисиите на всички ТЕЦ в Маришкия басейн – с най-голям дял в националните емисии на прах, серни и азотни оксиди в България, – няма да подобрим измеримо качеството на въздуха в никой голям град. Ако обаче се наложи да инвестираме още стотици милиони в нови сероочистки или просто ги затворим – защото идеите на ЕК означават точно това, гарантирано ще влошим положението навсякъде. Елементарната икономика показва, че когато цената на един продукт се покачва, потребителите търсят алтернативи. Точно това ще се случи, ако цената на електричеството и топлофикацията се увеличи – просто още повече хора ще преминат на дърва за отопление.
Но защо изобщо пиша в бъдеще време? Потреблението на биомаса в домакинствата в България е скочило шест пъти от 1995 г. за сметка на всички други енергоизточници – гледката на пушещи комини, включително и от топлофицирани и газифицирани жилищни блокове, е стандарт. В Европа скокът е „само“ двоен. Това е логичен резултат от относителното поскъпване на чистата енергия.
Новата Директива за чист въздух с подхода за тавани за емисиите и мерки срещу енергийните инсталации и индустрията ще нанесе повече вреди на качеството на въздуха. Това важи особено силно за страни като България, където въглищата осигуряват изобилна, надеждна и евтина електроенергия, а домакинствата масово я ползват и за отопление.
Текстът е публикуван в: Forbes.