Какво искат хората на работното си място?
Вероятно няма да се колебаем дълго за отговорите: хората искат да разгърнат потенциала и креативността си; да намират в целите на организацията пътя за изпълнение и на собствените си цели; да виждат смисъл от работата си; да имат подкрепяща среда, изградена на доверие; да могат да се погрижат за личните си и професионални нужди.
Все повече тези нужди се събират в темата за well-being или благосъстоянието на работното място. Звучи добре и като разумен отговор на търсенето на компаниите как да ангажират цялостно и смислено хората си. Основният въпрос обаче остава как да очертаем границите на това благосъстояние в компанията и как да преценим с кое да се заемем в полза на хората?
Нека първо се съгласим какво е благосъстояние и кога го имаме?
Водещите световни практици единодушно определят благосъстоянието като баланс между четири енергии: физическа, емоционална, умствена и духовна. От стремежа на всеки човек към този баланс зависят уменията му да твори, да създава и променя, да сътрудничи и допринася към общата цел.
За да присъстват на работа с пълния си капацитет като личности, а не само през ролите си в компанията, хората имат нужда да бъдат в добро здраве, да са емоционално стабилни и уверени, умствено фокусирани и предизвикани да се развиват, духовно вдъхновени и с усещане за цел и смисъл отвъд тях самите. В този смисъл, създаването на организационна култура и среда, където хората да максимизират представянето си като управляват енергиите си, вместо само времето, както досега, е голяма възможност пред компаниите и работодателите в момента.
Какво искат работодателите всъщност?
Вероятно най-много от нас ще отговорят: Ангажираност и продуктивност
Това е и една от причините благосъстоянието да стане централна тема: признанието, че усилията, които от години се прилагат в областта на ангажираността, не постигат кой знае колко резултати. В световен план, ангажираността на служителите намалява, въпреки милиардите, които фирмите инвестират в това. В Trends in Global Employee Engagement Report от 2017 година, който обхваща над 5 милиона служители от над 1000 организации, се вижда, че по-малко от 25% от хората (в друго изследване са 13%) са много ангажирани и 39% – относително.
Често работодателите в момента посрещат тези нужди „на парче“, като се опитват да удължават списъка с отделни придобивки още и още, и още, вместо да градят връзка с това, от което хората наистина имат нужда. Това някои наричат „feeding the bears“ – опитът да се работи за удовлетвореността и щастието на служителите през директното задоволяване на реалните им и мними нужди, вместо да бъдат третирани като равноправни заинтересовани страни на компанията, ангажирани със собствените си нужди най-добре.
Затова погледите се обръщат към грижата за благосъстоянието на хората – ако създадем среда, в която хората да работят съобразно енергиите си и нуждата за тяхното поддържане в баланс, то тогава по-лесно ще бъдем свързани с тези хора в постигането на общите ни цели. В крайна сметка, хората, идвайки на работа, не могат да разделят това, което им влияе, на строго лично и строго професионално. Уважението към целостта на живота и нуждите им и създаването на среда, която позволява максимална грижа за тях, е възможността хората от компанията ни да станат resilient. Това е новата дума, която сме харесали. Запомнете я.
Какво се случва в момента?
Малко организации успяват да обхванат аспектите на благосъстоянието напълно. Най-често те:
- подценяват значението на това да дадат пространство и ресурс на хората да се грижат за благосъстоянието си и за успеха на организацията;
- не знаят как да проследят значението на тази грижа с бизнес-индикатори;
- прилагат механично частични решения, несъобразени с конкретните нужди на този екип, в тази среда, в тази индустрия.
В практиката ни сме виждали масажни столове в офиса, на които никой не сяда, предплатени фитнес курсове, които никой не посещава, учебни курсове в скъпи дестинации, на които никой не иска да ходи и ценности, визии и мисии, които предизвикват цинични забележки. За да направим стъпки напред по устойчив и успешен начин, е важно първо да разберем как определяме благосъстоянието за нас, като екип. То няма лице или конкретни форми. За всяка компания е уникално и изисква първо да го разберем, преди да прегърнем всички нови предложения, с които да се опитаме да се погрижим за хората си.
Публикувано в сп. Информатор, на Българската асоциация за управление на хора