Наскоро станаха 8 години откакто съм част от denkstatt. И съвсем естествено погледът ми се отправи назад във времето, толкова много неща се случиха… И мисълта се фокусира най-вече върху хората.
Хората, които идват и остават. Тези, които смениха пътя си, но докато бяха с нас ни промениха.
Хората, за които да дойдат в denkstatt е истинско предизвикателство.
Хората, за които denkstatt е пътят към България и към дома.
Хората, които търсят бъдещето, за да го променят.
Приличат ли си всички тези лица с различни имена? Да! Ето по какво:
- по блясъка в очите 😉 – като доказателство за тяхната увереност, че могат, знаят, искат и имат волята да правят това, в което вярват;
- по енергията, която носят и зареждат всички около себе си – доказателство за тяхната силна вътрешна мотивация и убеденост;
- по усмивките си – белег за удовлетвореност от познатия път;
- по въпросите, с които обсипват – да, любопитството е важно!
- по топлината на общуването – знак за емоционална интелигентност и човешка доброта,
иииии всичко това – придружено от чувство за хумор!
Ето моите топ 10 моменти с хората на denkstatt:
- Когато Пешо ( Yoda The Master ) изтрещи – любимо! Помня няколко реплики, създали смешни ситуации. Е, не бих ги споделила, но тези изрази стават част от фирмения фолклор, които обичаме да си припомняме и често използваме, за да се посмеем пак! А Пешо е машина и екип по бързо реагиране едновременно!
- Денят няма да е същият, ако Невена не пристигне сутрин, говорейки по телефона и ако не успее да завърти всички около себе си в оживени дискусии, няколко пъти на ден.
- Когато Ванката влезе в офиса – енергично и със страшен шум, все едно ще го превзема – блъскане на врати, хвърляне на раница, тропане с кубинки и тук-там ръсене на малко кал (последната екстра е сезонна) и неговото отривисто (а понякога и неразбираемо) „Живо – здраво!“
- Пепи със своята усмивка, придружена от easy-going attitude – умее да прави нещата да изглеждат толкова лесни! Да, тя не е обикновено момиче! Пепи, още помня какво си пожела на един тиймбилдинг 😉 и всички го виждаме, защото го постигна!
- Когато някой се опита да каже на Климе, че нещо НЕ може да стане. Хахаха, е, загазил е. Тя истински обича предизвикателствата; да създава от нищото, да действа със замах, защото знае, че ще си струва; да пробва и хич да не й пука дали ще изглежда глупаво, докато опитва. Чувства се призована да изведе нещата докрай, за да получи най-доброто, ей така, по клин и грим, скачайки от тренировка в бизнес среща.
- Познавате ли човек, който действа като допинг за публиката? Ние да, това е Боян! За него е истинско удоволствие да разбие няколко мита, да провокира с интересна информация, да вдъхнови с малко графики и за финал да зареди хората с оптимизъм. Да, планетата ни е зелена!
- Дени, която мило и емпатично се опитва да спаси всичко и всеки, дори паднало (е, отрязано) листенце от декоративната растителност в офиса, отглеждайки го в шишенце с вода. И така, месеци наред шишенцата се увеличават на брой, а листенцата … си остават листенца 🙂 Какво да се прави, екологичните политики са нейната стихия!
- Дари и нейната систематичност – от големия екселски файл до ръчно изрисуваната керамичната чаша, всяко умение е плод на планиране, изпълнение, проверка и така докато се появи един малък Томас в живота й, да видим на какво ще я научи още 🙂
- Времето с всички тези хора, прекарано заедно в & извън офиса …….
Аз (Диди) – а аз обичам да виждам всичко това, всеки ден! 🙂 И да ме развеселяват виковете (буквално) с искрено притеснение в очите им, когато се опитвам да изляза в отпуска: „Какво ще правим без Диди?!?“