Как да се ориентираме в света на „зелените“ термини и регулации по отношение на климата?
Регулации – думата вероятно предизвиква напрежение в голяма част от бизнеса. А когато става дума и за „зелени“, които се допълват и развиват всяка година, става още по-сложно.
Тъкмо компаниите свикнаха с базовата екологична терминология и се оказа, че това е само върхът на айсберга. Декарбонизация, въглеродна неутралност, климатично докладване… са само част от новите термини, с които бизнесът вече се сблъсква и се налага да си обясни. Големите компании – първи обект на регулациите – сякаш успяват да се приспособят към факта, че климатът е част от управлението на бизнеса. Процесът обаче се пренася все по-бързо надолу по веригата и носи със себе си промени за целия бизнес.
Как да се ориентираме в морето от „зелени“ термини и регулации? Обърнахме се към най-опитните в бранша, denkstatt България, които вече 15 години помагат на компаниите да преминат успешно през целия спектър на корпоративната устойчивост. Започваме с това какво стои зад сложните думи и как ни засягат?
Нека вземем най-простия пример и да разгледаме термина, който е в основата на климатичните изменения – емисиите на парникови газове (ПГ). Погледнато научно и от химична гледна точка, парникови газове са всички газообразни съединения, способни да поглъщат излъчваната от Земята радиация. По този начин не й позволяват да напусне атмосферата и да предизвика затопляне на планетата. Това, най-ясно казано, е т.нар. парников ефект. Сред тези съединения са например въглероден диоксид (CO2), метан (CH4), както и широк кръг от вещества, използвани като хладилни агенти например.
Тук се намесват регулациите. Например индустриалният стандарт за корпоративни емисии (Протоколът за парниковите газове, който се основава на методиките, разработвани от Междуправителствения панел по изменение на климата – IPCC), разглежда 6 групи химични вещества, които пряко причиняват изменението на климата – CO2, CH4, диазотен оксид (N2O), хидро- и перфлуоровъглеводороди (HFC и PFC), серен хексафлуорид (SF6) и азотен трифлуорид (NF3). Серните оксиди (SOx), азотните оксиди (NOx), албедо и други фактори също допринасят индиректно за глобалното затопляне, но те не са обхванати от стандарта.
Накратко – имаме последици, които трябва да бъдат ограничени. Пътищата са различни и затова се използват различни инструменти. За всеки бизнес работи индивидуална стратегия. Така се появяват и различните термини, които описват специфичните проблеми. С времето терминологията ще става все повече и повече, затова изясняването на базовите понятия може да бъде ключова изходна точка за всеки бизнес.
Какво е декарбонизация и как се случва у нас?
В denkstatt сме помогнали на десетки компании да поемат по пътя на декарбонизацията и знаем от опит, че това може да стане плавно и лесно. Реално темата за парниковите газове намира своето логично продължение в тази за декарбонизацията. Изхождаме от това, че Европейската комисия е поставила като цел намаляването на емисиите с поне 55% до 2030 г. Това може да стане като се увеличи делът на възобновяемата енергия и се подобри енергийната ефективност, но и чрез драстична технологична промяна на базови икономически сектори. Декарбонизацията е реалният процес по намаляване на въглеродните емисии в атмосферата, особено на въглеродния диоксид. Тя е основният инструмент за постигането на онази заветна цел на Парижкото споразумение от 2015 г., а именно ограничаване покачването на глобалната температура до 1,5 градуса.
Процесът по декарбонизация обикновено започва с определяне на количеството на емисиите парникови газове от дейността на всяка една компания, като източниците на тези емисии са преки и непреки. Да го обясним с пример – всичко, което вашата компания прави, за да произведе вашия продукт, води до отделянето на емисии и те са пряка ваша отговорност. Вашите доставчици, партньори, дори горивата, които използвате при транспорта в бизнеса си, също имат своя отпечатък върху природата. Това са непреките емисии, които обаче също са ваша грижа, защото без тях няма да го има вашия продукт.
Да приемем, че вече сте изчислили обема на емисиите парникови газове, който се генерира конкретно от вашия бизнес. Следващата крачка е да разработите стратегия за декарбонизация. Пътищата са два – или да намалите прякото си влияние върху екологичната система, или да смекчите външните фактори, като направите промени сред тези, с които работите или поискате от тях да направят промени. Но един от основните въпроси, на който трябва да си отговори всяка една компания, е с колко точно трябва да намали емисиите си?
И тук имаме решение – в denkstatt използваме международно признатия подход за определяне на цел за намаляване на емисиите, разработен от Science Based Targets initiative (SBTi). Големият проблем преди SBTi беше, че нямаше единен стандарт за това коя цел е достатъчна и коя не. Сега обаче имаме стандартизирани подходи, които са съобразени с различните сектори. Определянето на цели, съгласно изискванията и одобряването им от SBTi е добър начин за една компания да демонстрира своята ангажираност по отношение на изменението на климата. Няма цел за намаляване на емисиите, която е залегнала в SBTi и която да не е взета насериозно.
Един от основните принципи на подхода на SBTi е разбирането, че дружествата трябва да прилагат мерки за намаляване на абсолютните си емисии като основен приоритет и едва след това да се стремят да компенсират остатъчните емисии. Няма универсално решение за всички компании, но обикновено потенциалните мерки включват подобряване на енергийната ефективност, след което се осигурява закупуването на енергия от възобновяеми източници. Решението обикновено включва микс от различни мерки по веригата на стойността, свързани например със закупени стоки и услуги или употребата на продадени продукти. Чак след изчерпването на възможностите за намаляване на емисиите, дружеството може да неутрализира остатъчните емисии в съответствие с насоките на SBTi.
Климатично неутрален или въглеродно неутрален?
На практика и двете. Ако се позовем на експертите от IPCC, климатичният или въглеродният неутралитет е състояние, при което човешката дейност няма пряк ефект върху околната среда. Това включва всички други ефекти, например промени на албедото на Земята, заедно с емисиите на парниковите газове. Ето още един нов термин – албедо. Това е способността на повърхността да отразява слънчевата радиация. Например снегът отразява много повече светлината от почвата, която я поглъща. Това пък пряко влияе на климата и цялата еко верига.
Въглеродната неутралност често се бърка с постигането на нетни нулеви емисии (net-zero). Първото е комбинацията от намаляването на емисиите в някаква степен и компенсирането на остатъка чрез инициативи, които някой друг е изпълнил. Нетните нулеви емисии означават, че дейността ни вече не е свързана с отделянето на емисии. В допълнение, често въглеродната неутралност разглежда само емисиите на въглеродния диоксид и изключва всички други парникови газове. Въпреки че това е основният парников газ, останалите газове могат да имат много по-голяма „вина“ за глобалното затопляне за еквивалентно количество. Например, 1 кг метан има същия ефект върху изменението на климата като 25 кг въглероден диоксид. За диазотния оксид тази стойност е еквивалента на 298 кг. И понеже на предприятията се налага често да използват тези нови климатични термини, с тях трябва да се действа внимателно, за да не се насочат усилията им за декарбонизация в грешка посока.
Защо понякога не превеждаме термина net-zero и какво означава?
Можете да срещнете термина като нетна нула на парниковите газове, но по-често не се превежда и това е умишлено. На практика net-zero е крайната възможна фаза на въглеродната неутралност и означава да организираш производството и дейността си така, че изцяло да ограничиш преките ефекти върху климата. Има бизнеси и индустрии, за които това изглежда невъзможно.
Въз основа на международно признатия подход за намаляване на емисии SBTi повечето сектори трябва да намалят емисиите си наполовина до 2030 г., а до 2050 г. трябва да са избегнати приблизително 90% от емисиите. Поне това е необходимо, за да се постигне заложеното в Парижкото споразумение. Постигането на net-zero е трудно – ако компанията успее да ограничи преките ефекти от дейността си, трябва да мине на следващото ниво, а именно да намали или неутрализира остатъчните непреки емисии. Затова по-скоро говорим за „нетната нула“ като за цел, за състояние, в което е постигнат баланс между дейността на компанията и парниковите емисии.
Независимо кой термин се използва, в denkstatt винаги прилагаме следния принцип – първо да се фокусираме върху намаляването на преките или непреки емисии и едва след това неутрализиране на остатъчните емисии.
Всеки бизнес ли може да бъде 100% въглеродно неутрален?
Ако говорим за веднага – не. Но е помислено и за това. Ще го срещнете с термина компенсиране, офсет или премахване на въглеродните емисии.
Към момента има много производства, при които по технологични причини винаги има остатъчни емисии. Постигането на баланс може да стане чрез различни допълнителни инициативи, част от корпоративните дейности на компанията или извън тях. Компенсирането на емисиите може да стане с помощта на трети страни, осъществили проекти за намаляване или поглъщане на емисии. С други думи – след като бъде постигната целта за намаляване на емисиите, остатъчните емисии (обикновено не повече от 10 % в сравнение с емисиите от базовата година, съгласно изискванията на SBTi) трябва да бъдат неутрализирани чрез поглъщане на въглерод. Неутрализирането се явява последната стъпка от приетата от denkstatt йерархия за смекчаване на последиците и може да бъде под формата на решения, основани на природата. Като пример могат да бъдат дадени проекти за залесяване, за подобряване на управлението на почвите и горите.
Защо е важно всяка компания да е в час с всичката тази терминология и регулации?
Регулациите са фактор, с който всички трябва да се съобразяват, но не са най-важното в случая. За да бъде една компания добре приета или още повече, за да не бъде отхвърлена, тя трябва да е наясно с причините и политиките, свързани с изменението на климата, да върви по пътя на новите „зелени“ изисквания. Това вече е част от имиджа, от добавената стойност и визията на всяка фирма. Определянето и постигането на конкретна цел, свързана с климата, може бъде привлекателен маркетингов инструмент, но неточната употреба на терминологията, свързана с изменението на климата, може да доведе до неблагоприятни последици – обвинения в неверни твърдения, негативно обществено възприятие или дори съдебни спорове.
Грамотността по отношение на изменението на климата повишава точността, надеждността и прозрачността на компаниите. С екологичните, социалните и управленските индикатори (ESG), които движат компаниите да си поставят цели по отношение на климата, е важно да се разбира и използва правилната терминология. Светът вече говори за greenwashing – когато компаниите изпълняват зелените практики и политики само за имидж, без да са вникнали в същността на тази концепция. И това си личи. За да бъде вашата компания прозрачна и конкурентна, разбирането на терминологията е само началото на един дълъг път. По-важното е да прилагате и наистина да вярвате в принципите, които стоят зад тези термини и ще видите как това ви се отплаща.
Текстът е публикуван в брой №05 (22) 30.05. – 29.06.2022 на списание BGlobal