Наръчник за декарбонизация 2: Кой избира какво купуваме?

Сертификатите и анализът на жизнения цикъл дават възможност на веригите да избират сигурни продукти за клиентите си

Как да се ориентираме в света на термините и регулациите по отношение на въздействието ни върху околната среда и изискванията за устойчивост? В миналия брой на BGLOBAL започнахме кратка поредица с обяснение на най-важните термини и изисквания, с които се сблъсква един бизнес, и как те ни засягат. В този продължаваме „по веригата“, отново с помощта на консултантската компания denkstatt, най-опитната в България в решенията за устойчива политика.

Мислите, че влизането в магазина, свързано с десетки малки решения, е трудно? Попитайте веригите, от които купувате. За да стигнат всички тези стоки до вашия поглед и кошница, някой друг е направил избор преди това. Ако не е лесно да си потребител, още по-трудно е да си производител и търговец.

Големите търговски вериги все повече избират по един много важен критерий – доколко устойчив е един продукт. Това означава да ви се предлагат неща, които имат минимално въздействие върху околната среда и не ощетяват общности или групи хора.

Какво, ако продуктът е устойчив и за клиента, и за производителя?

Нека бъдем честни – рядко има продукти, които нямат въздействие. От вложените материали до излизането на една стока от употреба, винаги има негативно влияние: от една страна върху околната среда, от друга – върху хората, например дали е използван детски труд в производството на стоката или дали е осигурено справедливо заплащане на производителя. Да, в Европа ни е трудно да си представим това, но в някои държави в Азия и Африка например експлоатацията на деца е сериозен проблем. В редица страни в Южна Америка и в Африка тези, които имат най-съществена роля за добива на една суровина, получават най-малко пари от цялата верига.

Да вземем за пример фермерите в плантациите за кафе, които гледат растението, берат го и го сушат – често те вземат много по-малко от търговците на кафе, в които остават сериозните печалби. Тази несправедливост е причина въпросното кафе да не е устойчив продукт. И ако това е така, темата за справедливостта в жизнения цикъл на даден продукт вече не е в обсега на интереса и влиянието само на малка група хора и големите ритейлъри, ами и клиентите знаят за ролята си – и своята, и тази на магазините и доставчиците. Така натискът става все по-осезаем и води до нови правила и стандарти, които отсяват най-добрите в бранша.

Сертификатите – тестът за устойчиви продукти

Колкото и да искате, на опаковките на продуктите няма да намерите описание за въздействието им. Но вероятно на много от тях ще има данни какви сертификати притежават. Сертификатите обобщават сложни и разнопосочни изисквания към един продукт, като гарантират, че той ги покрива. Чрез тях продуктите и стоките са класифицирани спрямо мярата за устойчивост, възприета от обществото.

Как работи системата на сертифициране? Да вземем за пример сьомгата. Рибата може да е добита от ферми за сьомга, където пътят й до търговеца и клиента е лесно проследим. Може обаче да е и от свободен улов в райони с прекомерен риболов и това да влошава биоразнообразието там. Какво от изписаното на опаковките да гледате като потребители?

Връщаме се на проблема с какаото, за да дадем пример – ако сте любители на шоколадите, вероятно сте виждали логото на Fairtrade Cocoa. Тази програма гарантира, че фермерите на какао продават своята реколта при условия на справедлива търговия, т.е. заплащане. С покупката на шоколад с такова лого се смята, че допринасяте за подобряване на условията на живот и условията на труд на малките производители. В случая със сьомгата идва стандартът MSC, Marine Stewardship Council. Той гарантира устойчив риболов, което означава, че рибните запаси са здрави и добре управлявани, както и че въздействията върху морската екосистема са сведени до минимум.

Да, спазването на всички изисквания, необходими за придобиването на един такъв сертификат води до допълнителни разходи и често по-висока цена, но пък гарантира, че производителите и търговците на въпросните стоки могат да погледнат клиентите си без угризения в очите.

Колко време ще ни отнеме пазаруването, ако трябва да проследим всичко?

Чували сте, че у всеки от нас има погълната пластмаса, нали? Започваме от дрехите, които купуваме – разбира се, избираме по цвят, модел и според цената. Една обикновена блуза има цяла история. Докато клиентът се чуди дали да си вземе памучен потник, който е българско производство, или тениска от синтетичен материал от Китай, съвсем различни фактори определят коя от двете дрехи е устойчива. Китайската сигурно ще е по-евтина дори с доставката от съседния континент, въпреки че производство ѝ вероятно е довело до значимо количество емисии на парникови газове. От друга страна, за направата на памучния потник вероятно е използвано по-голямо количество вода, тъй като памукът се нуждае от доста поливане при отглеждането и багренето му. Като поръчвате от Китай рядко отчитате транспорта на тениската и неговия отпечатък. Не е само това – при всяко пране синтетиката отделя микро частици пластмаса, които чрез отпадъчните води накрая отиват в океаните. Там пък ги поглъщат рибите, а после тези риби може да попаднат на нашата трапеза. И така стигаме до погълнатата пластмаса и защо изборът на стока е важен за доставчици, вериги и за нас.

Едва ли някой иска – и може, да си представи колко време ще ни отнеме пазаруването, ако трябва да обхванем всички тези аспекти, за да определим кой продукт е по-добър. И не е необходимо – затова има анализ на жизнения цикъл. Той дава информация за цялостното въздействие на един продукт върху целия процес – от добиването на материалите, необходими за производството му до самото производство и употреба. Конкретното влияние върху изменението на климата, свързано с този продукт, наричаме въглероден отпечатък, а потреблението на вода – воден отпечатък. Тези оценки на една стока показват на производителя къде и какви са проблемните точки – дали при консумираната енергия при производството или при прекомерната употреба на вода в цикъла.

Всеки може да твърди, че неговият продукт е устойчив на база на някой определен сертификат, доказана енергийна ефективност или рециклируемост. Но това би било твърде едностранчиво. Реалният и обективен критерий за устойчивост на продуктите е именно анализът на жизнения цикъл. Той се изготвя също по определени стандарти, които даже да нямате нищо общо с темата вероятно също са ви познати, макар и далечно –  ISO 14040/4 или ISO 14067. Спазването на изискванията на стандартите обаче проследява в най-пълна степен въздействията, а също така може да помогне да се направят подобрения там, където има нужда, както и да се сравняват продукти. Така анализът на жизнения цикъл се явява най-комплексният инструмент, чрез който веригите и клиентите да изберат най-добрите продукти.

В следващия брой продължаваме да разясняваме понятията, свързани с корпоративната устойчивост или както стана популярно напоследък ESG. Напоследък се говори предимно за Е (екологично управление), а е не по-малко важно да се обръща внимание на S (социалният аспект) и G (корпоративното управление). Ще разкажем как се постига балансът между трите? И с какви конкретни примери можем да обясним приложението им?

Споделете в социалните мрежи:

Коментари

коментара