Началото – Materiality Assessment

11

#4 | Оценката на значимите теми за компанията и за заинтересованите от дейността ѝ страни е ключов инструмент в корпоративната устойчивост

Пенка Коркова, denkstatt България

Когато говорим за корпоративна устойчивост, често ни питат какво точно означава управлението на бизнес въздействията в полза на компанията. И обикновено този въпрос е последван от втори – кои точно въздействия трябва да се управляват. Категорично мога да кажа, че първата стъпка към създаването на програми, стратегии или доклади за устойчивост е една – изготвянето на т.нар. Мateriality Аssessment, или оценката на значимите теми. Именно това е инструментът, с който започваме работата по смислена политика за устойчиво развитие с ясна полза за репутацията на компанията и с реални резултати.

Какво обхваща Мateriality Аssessment? Краткият отговор е „определяне на най-важните теми за всяка организация“.

Дългият отговор включва описание на цялостен процес, който минава през няколко етапа:
– Разглеждане на веригата за създаване на стойност (value chain), т.е. на всяка една от дейностите и операциите, които кампанията извършва;
– Определяне на темите, свързани с всяка от тези дейности;
– Приоритизиране на темите спрямо връзката и значението им за заинтересованите страни;
– Избор на най-важните теми, с най-голямо значение за успеха на компанията.
Процесът на materiality assessment (оценка на значимите теми) позволява на компанията да съпостави темите, които са значими за успеха на бизнеса ѝ, с най-важните за заинтересованите ѝ страни. Резултатът от анализа е матрица, в която е ясно забележимо кои теми са от ключово значение за бизнеса, кои теми са от ключово значение за заинтересованите страни на компанията и най-вече – къде е пресечната точка между тях. Тази съпоставка позволява на компанията да отсее смислените инициативи, в които си струва да инвестира. Нагледно разпределените теми в матрица за важност – за компанията и за заинтересованите ѝ страни, предоставя възможност за по-ясно целеполагане, информирано решение за CSR инициативите, по-добро аргументиране на бюджетите. Освен това е лесна за тълкуване и е подходяща за работата на всички отдели, далеч от специфичните аналитични жаргони на финансите например.

Как се прави оценка на значимите теми
Нека надникнем в процеса на изготвяне на матрицата, за да разберем по-добре какво я прави толкова полезна. Накратко, представете си, че трябва да направим карта на процесите в компанията. На картата изобразяваме всички дейности, които извършваме през етапа на създаване на продукта/услугата ни. Например дейността по набавяне на изкуствена кожа за изработването на обувки. Маркираме необходимите ресурси/продукти/услуги за всяка дейност и организациите, чрез които ги набавяме. Ако следваме предишния пример, това би била фирма за производство на изкуствена кожа. Маркираме и организациите, които се интересуват от дейностите, дали защото са засегнати от тях, или защото имат отношение към естеството им. Пак към същия пример – това могат да са НПО, които активно говорят за забрана на употребата на естествени кожи.

Подходът изисква участието на служители от различни звена на компанията, за да очертаят максимално точно дейностите и свързаните заинтересовани страни. Разглеждайки картата за всяка от дейностите, извличаме въздействията върху заинтересовани страни или природата. Полученият списък от въздействия се трансформира в списък на значимите теми на компанията. Може би звучи простичко и лесно, но обичайно трансформацията на въздействията в теми от значимост е една от важните задачи на консултантите, за което помага опитът в определяне на контекст на компаниите и проекти за управление на природен и социален капитал. 

Следваща стъпка е оценката на тези теми – кои от тях реално са критични за бизнеса и кои от тях – не толкова. Тази оценка е ценен момент за преосмисляне на въздействията на компанията, свързаните с тях рискове и възможностите за управлението им. Ефект, който незаслужено остава на заден план, е създаването на по-добро разбиране за дейностите на компанията и нейната стратегия сред по-голям брой служители – тези, които са се включили в процеса на определяне на темите. А повече хора с ясно разбиране на бизнеса означава по-голям лидерски потенциал в компанията.

Какво е важно за заинтересованите страни
Вторият основен етап от оценката на значимите теми е включване на мнението на заинтересованите страни. Този сложен, но изключително важен процес често става първа стъпка за компаниите към последователно управление на взаимоотношенията със заинтересованите страни. Накратко този етап представлява допитване до ключови заинтересовани страни (от тези, които са се появили на картата) за значимите за тях теми в контекста на взаимоотношенията им с нея.

Задачата е допълнително усложнена от избора на подход за достигане до заинтересованите страни – дали ще е въпросник, лични срещи, кръгли маси. На практика ставаме почти социолози. Малко помощ от нас – считаме за добър вариант комбинацията от въпросник към по-голям брой заинтересовани страни и десетина срещи с избрани ключови такива. Личните срещи и разговори са важни и не бива да се подценяват.

Матрицата
Следва най-интересната част, а именно – пресичането на темите. Имайки оценката за значимостта на всяка от темите, от гледна точка на заинтересованите страни и от друга страна на компанията, можем да ги съпоставим в т.нар. матрица на значимите теми. Местоположението на темата в матрицата определя нейната значимост и важността на управлението ѝ. Темите близо до горния десен ъгъл са темите от ключово значение, тези, които няма как да пропуснем и без тяхното добро управление бизнес развитието е застрашено. Те рядко са изненада за някого (и по-добре да не бъдат). Темите в долния ляв ъгъл са тези, в които по-скоро не си струва да инвестираме много усилия. Те не са важни нито за бизнеса, нито за заинтересованите страни.

Темите в останалите два ъгъла са интересните. Те са важни повече за бизнеса или повече за заинтересованите страни и именно от там се появяват интересни идеи за нови инициативи и подходи. Оттук изскача важна тема за заинтересованите страни, която сме подценявали и сега трансформираме в партньорски проект; или пък тема, която сме смятали за важна, а всъщност не влияе в такава степен нито на бизнеса, нито на решенията на заинтересованите страни; появяват се нужди за по-конкретни цели, свързани с високо оценените теми.

Често се шегуваме, че Materiality Assessment си е цяло приключение за компаниите и в началото невинаги ясно се разбира какви са ползите.

А те са много конкретни:
• Ще разберете по-добре външните и вътрешните въздействия от дейността на компанията.
• Ще разберете кои са онези теми, които си струва да управлявате и е разумно да инвестирате време и ресурси в това.
• Служителите, които се включат в процеса, ще имат по-цялостно разбиране за бизнеса и компанията.
• Ще разполагате с инструмент, който ще ви помогне да определите КСО/CSR политиките си, като реализирате инициативи, които да имат логика, свързана точно с вашия бизнес в точно тази среда, а не да са просто привлекателни ПР активности.
• Оценката на темите дава основа за надграждане на CSR стратегията и инициативите в посока създаване на споделена стойност със заинтересованите страни (Shared value).
• Ще знаете как да обвържете глобалните корпоративни политики с локалния аспект на дейността на компанията.

Текстът е публикуван в списание „Икономист“, брой 23 от 2018 г.

Споделете в социалните мрежи:

Коментари

коментара