Може да превърнете поредното изискване към бизнеса в инструмент за управление на репутацията
Пенка Коркова, denkstatt България
За пръв път от тази година голяма част от компаниите в България трябва да подготвят нов вид отчети – такива, които съдържат нефинансова информация. Това ново изискване е заложено в Директива 2014/95/EU на Европейския парламент за докладване на нефинансова информация и е част от изменения в Закона за счетоводството. В закона са описани точните критерии за „големи предприятия“ и списък на дейностите „от обществен интерес“ и може да направите справка дали вашата фирма е засегната от новите изисквания.
Какво е новото? Накратко, вече трябва да се отчитат информация и данни за състоянието, резултатите и насоките на развитие на компанията, както и информация за въздействието ѝ върху околната и социалната среда (като част от годишните финансови отчети или да се създадат отделни декларации). Не са малко фирмите, които нямат опит в изготвянето на нефинансови доклади и съответно си задават редица въпроси за съдържанието, като например каква информация трябва да се включи в този доклад, как да бъде описана, как трябва да изглежда и т.н.
Насоките за изготвяне на доклада, публикувани от Министерството на финансите, съдържат изисквания в 2 посоки: какви да бъдат елементите на декларацията и какви теми трябва да покриват тези елементи.
Нека се спрем първо на елементите. Те имат за цел да очертаят дейностите на компанията, стратегията ѝ и подхода за нейното изпълнение. Включват описание на бизнес модела, корпоративните политики и ангажименти по темите, които трябва да съдържа докладът, свързаните с тях рискове и постигнатите резултати, представени чрез количествени и качествени индикатори. Добрата новина е, че част от тези елементи може би вече са включени в доклада за дейността на компанията, като бизнес модела или корпоративните политики, което означава по-малко работа в създаването на тези текстове. Именно това прави и доста логичен избора да се съчетаят докладът за дейността и нефинансовата декларация. Разбира се, може да изберете и отделното докладване, за да наблегнете в различна степен на определени резултати, ориентирайки ги по-добре към целевите групи на всеки от докладите.
По-интересни са втората част от изискванията, които са свързани с покриването на теми от сферите околна среда, социални въпроси или антикорупция. Насоките на Министерството на финансите дават дълъг списък от теми и индикатори, свързани с тези сфери, които могат да предизвикат сърцебиене и на опитен счетоводител. Но и тук има добра новина – не всички теми са задължителни за докладване. Изискването изрично казва, че една компания следва да сподели информация по темите, които са съществени за нейния бизнес. Това би означавало да се направи анализ на конкретните дейности и въздействията от тях и да се определи с кои теми от списъка (или извън него) са свързани. Следвайки именно този по-конкретен списък, за всяка една от темите трябва да се опише:
• Политиките или ангажиментите на компанията във връзка със съответната тема;
• Оценените рискове и поставените цели;
• Действията и инициативите, предприети за постигането на тези цели;
• Резултатите от тези действия, вкл. конкретни количествени измерители.
Един пример:
Компания Х е определила като значима тема „Замърсяване на въздуха“. В доклада следва да се опише какво прави темата съществена за този бизнес, като потенциална причина може да бъде големият автопарк на компанията. Описват се политиките и ангажиментите, като напр. политика за ефективно и безопасно шофиране и цел за намаляване на пробег в км или емисии на СО2 спрямо хиляди лева оборот. Следват предприетите инициативи, като обучителна кампания за ефективно шофиране, закупуване на по-висок клас автомобили или пък електромобили. Последни са ефектите от предприетите мерки, като км или емисии на СО2/хил. лв. оборот и сравнение с цифрата за предишни периоди.
Примерът следва и няколко важни принципа при описанието на информацията, които насоките засягат.
1. Информацията трябва да е съществена (по-горе дадохме пример как следва да се определи коя информация е съществена и коя – не).
2. Да е обективна, балансирана и разбираема. Важно е посланията да са ясни и разбираеми, да не включват суперлативи или подвеждащи твърдения, като „много голям брой от нашите служители преминават обучения“.
3. Да е цялостна, но кратка. Често в описанието на темите навлизаме в прекалени детайли особено когато се гордеем с резултатите. Никой обаче не би прочел доклад с размерите на магистърска теза и е важно да се стремим към обем, приемлив за читателите.
4. Да е стратегическа и ориентирана към бъдещето. Важно е да посочим накъде се движи компанията във връзка с всяка от темите. Както постиженията дотук, с които се гордеем, имат място в доклада, така трябва да отразим и бъдещите цели и програми.
5. Да е ориентирана към заинтересованите страни. Не забравяйте, докато пишете текстовете на доклада, да си представяте и кой ги чете. Поставете се на тяхно място и си отговорете на въпроса: „Какво би ми било интересно да знам за компанията като неин клиент (или неин инвеститор, неправителствена организация и т.н.)?“. Прочетете доклади на други фирми и се уловете каква информация търсите в техните текстове.
6. Да е последователна и съгласувана. Информацията и данните, които включите в тазгодишния доклад, би трябвало да се появят и в следващите. По този начин могат да бъдат идентифицирани важни тенденции, които да потвърдят посоката на развитие на компанията.
В заключение бихме препоръчали да следвате насоките на МФ за изготвяне на нефинансова декларация, но да добавите креативността и експертизата си, за да я направите максимално интересна и информативна. Нефинансовият доклад може да създаде добри възможности за подобряване на комуникацията на компанията с партньорите и клиентите ѝ и да подсили доверието към нея. Задачата за изработването на подобен доклад засега се възприема като поредното изискване към бизнеса, но тя всъщност може да бъде и подходящ инструмент за управление на репутацията.
В следващия брой ще продължим темата, като представим няколко стъпки за лесна и ефективна организация на работата по нефинансовия доклад. Ще дадем и практични съвети за процеса по събиране на данни и създаване на екипи.
Текстът е публикуван в новия брой на „Икономист“ от 16 март 2018 г.
Снимка: списание „Икономист“.