10 години са много време, а нашите 10 са „богати“ на какви ли не събития, случки, ситуации. Решихме да ви върнем към някои забавни и смешни случки, такива, които все още ни усмихват като си спомним за тях. Без да е част от този списък, едно от нещата, за което се сещам веднага и което ни забавлява до днес, са всевъзможните вариации на името ни – „бенкщат“, „денкщаб“, „денкстат“, „денкщад“, „денкщар“ … Приемаме това с усмивка, тъй като генезисът на името denkstatt е игра на думи, която означава „работилница за идеи“. Явно настина провокира творчество 🙂
Ето и забавните ситуации, които направиха по-цветни първите ни 10 години:
1. Кучето – най-добрият приятел на фирмата
През 2010 г. работихме по проект за Изпълнителната агенция по околна среда и трябваше да съберем голям обем информация, свързана с потреблението на флуорирани парникови газове в страната, използвани в хладилни и климатични системи. Идентифицирахме близо 500 фирми, разработихме въпросници и ги изпратихме по мейл. Получихме обратно около 100, затова се заехме да звъним на фирмите. Един от разговорите предизвика бурен смях в офиса: „Здравейте, обаждам се от името на Изпълнителна агенция по околна среда във връзка с въпросник, който ви изпратихме. Искаме да разберем дали сте го получили и дали имате някакви въпроси по попълването му.“. Дамата очевидно реагира на фразата „Изпълнителната агенция по околна среда“, като се притесни и започна да се оправдава: „Аууу, ами знаете ли, в двора ни има едно куче, което понякога ни яде пощата. Не сме получили въпросник, но ако ни го изпратите отново, ще го попълним възможно най-скоро!
2. Линия и молив
Поредната случка, свързана със събиране на данни – през 2011 г. трябваше да направим инвентаризация на емисиите на парникови газове на Столична община. Оказа се, че общината няма агрегирана информация за общото потребление на всички общински структури (общо над 600 обекта). Разработихме Excel шаблони за събиране на данни, изпратихме ги и зачакахме. След това започнаха да пристигат обратно – имаше объркани стойности, информация, изпратена по факс, но любимият ни случай беше едно училище, което беше пречертало Excel таблицата на лист хартия – с линийка и молив, и беше написало на ръка данните в клетките. Първо ни стана смешно, после се впечатлихме от усърдността на директорката, но накрая ни стана тъжно, защото това все пак беше училище…
3. Умалителните забранени
През 2009 г. организирахме поредица от семинари, съвместно с Басейновите дирекции, във връзка с приемането на първите планове за управление на речните басейни. За около месец обиколихме цялата страна няколко пъти и като цяло получихме много позитивна обратна връзка, с изключение на един човек. След като семинарът приключи, една дама дойде при нас и сподели колко непрофесионално сме се държали и как сме обидили аудиторията. След като я помолихме да ни обясни какво конкретно не й е харесало, се оказа, че според нея използването на умалителни е недопустимо. От тогава внимавамe, като използвам думи като „табличка“ и „маркерче“. Факт, един от колегите ни има слабост към умалителни и честно казано е магьосник. Това да му е кусурът…
4. Максимална ангажираност
Често, в работата ни с клиенти се налага да работим върху ангажираността на служителите по отношение на околната среда – при системите за управление това е един от ключовите фактори за успешното им въвеждане. В нашите условия това понякога налага преобразуването на известния цикъл Планиране-Изпълнение-Проверка-Действие по-скоро в „поставяне на задачи“-подбутване-подбутване-проверка-„пак сме в началото“. При един от вътрешните одити на система за управление проверявахме доколко служителите на конкретен магазин са запознати с политиката на фирмата и изискванията на системата, като започнахме с интервю с управителя:
- Доколко запознат сте с политиката по околна среда?
- Ами честно да ви кажа, те идваха някакви мейли, ама не ми остана време да ги прегледам.
„Някаквите“ мейли в конкретния случай бяха доста и са идвали в продължение на месеци, информацията беше предоставена и чрез вътрешното списание и интранета на фирмата, а конкретният управител беше информиран предварително, че ще бъде одитиран. Но понякога човек явно има различни приоритети в главата си и дори методът „подбутване“ няма успех.
5. Развален телефон
През изминалите години сме организирани доста обучения, като за нас усещането да споделяш знанието си и да провокираш интерес е една от най-удовлетворяващите емоции от работата като консултант. Понякога обаче се случва и да не попаднем на точната аудитория. Преди време, организирахме обучения за десетина общини, чрез които трябваше да обучим релевантните експерти как да направят инвентаризация на емисиите си парникови газове – трудна задача по ред причини. Преди обучението бяхме представили ясни критерии за служителите, които да присъстват на обучението, като чрез анкета предварително бяхме събрали и информация за експертизата и опита им. Въпреки това, започнахме с кратко представяне на всеки от присъстващите. Един от тях ни обясни, че работата му няма общо с темата, но ще слуша много внимателно и после ще предаде всичко на колегата си. Не се получи особено добре с разваления телефон 🙂
6. За костенурките и шублерите
През 2011 г. работихме по проект за релокация на сухоземни костенурки. За да ограничим обратното им връщане, трябваше да се изгради ограда. Тогава ни се наложи да закупим най-странните материали, които не сме и помисляли, че ще ни потрябват при изпълнение на проект – шублер, ръчен кантар, дезинфектанти, плат за маркиране на гнезда, пинсети, репелент за кърлежи и комари, а съдържанието на раниците на експертите наподобяваше комплект за оцеляване при полеви условия 🙂
7. Невъзможното всъщност е възможно
При един от проектите ни за голямо индустриално предприятие срещнахме доста трудности при оценката на рисковете по отношение на околната среда. След като разработихме близо 60 сценария, водещи до потенциално негативно въздействие върху околната среда, трябваше да оценим какви биха били последиците и вероятността да се случи конкретното събитие, като скалата за оценка започваше от практически невъзможно до висока вероятност. С почти всеки служител, с който провеждахме интервюта, разговорът минаваше горе долу еднотипно:
- Какво би станало, ако…?
- Ааа, това е невъзможно!
- Всъщност това се е случвало вече според данните, които събрахме…
- Тогава пишете че е почти невъзможно!
Въпреки вътрешната съпротива, все пак успяхме да идентифицираме три сценария с висок рисков приоритет и да предложим мерки за намаляването им, но за съжаление два месеца по-късно единият от сценариите частично се реализира, защото мерките все още не бяха изпълнени. Това беше моментът, в който разбрахме, че усилията ни по оценка на риска са били оправдани. Нямаше нужда да казваме на клиента „Ние нали ви казахме“ – предписаните мерки по минимизиране на рисковете бяха изпълнени бързо след това. Този проект не ни развесели, но пък успя да ни усмихна по скоро заради добре свършената работа. Всъщност това не беше забавно, а повод за гордост.