Няма цивилизация без мини

Боян Рашев, управляващ партньор в denkstatt България

Минната индустрия винаги е била и продължава да бъде значим фактор в икономиката на България. Бъдещето й обаче е обвито в мъгла – някои събития през 2017 г. за малко да я разсеят, но повечето като че ли я сгъстиха още повече. Моят опит за ретроспекция и поглед напред показва, че потенциалът е огромен, но такава е и вероятността за скорошен срив.

Малко повече от половината от 2.7 млрд. лева общи приходи от произведена продукция за 2017 г. се падат на рудодобива. Добивът на медни и злато-съдържащи руди в България се развива с бурни темпове, откакто трите водещи мини – ДПМ Челопеч, Асарел-Медет и Елаците-мед – бяха приватизирани в самия край на 20-ти век. Безспорно имаха късмет – точно в този момент цените на металите на международните борси се изстреляха нагоре и в последните десетина години се реят в облаците. През 2017 г. трите имат общи приходи от около 1.4 млрд. лв. и печалби, които по моя оценка вероятно надхвърлят 250 милиона, като медните мини захранват и най-големия износител на страната, Аурубис България. Заедно тези фирми оформят т. нар. клъстер Средногорие, който прави много повече приходи, добавена стойност, износ и заплати на служител от всички бляскави офиси в София взети заедно. Това обаче не означава, че успехът им не е дошъл след много кал, пот и сълзи. Напротив, битката за конкурентоспособност в този сектор е ежедневна и се води на два основни фронта – намаляване на себестойността и осигуряване на нови запаси и находища.

На първия фронт през 2017 г. видяхме нахлуването на дигитализацията в минния бранш. Всеки възможен процес е напът да се автоматизира, а голяма част от миньорите днес знаят по-добре как да управляват гигантски машини с джойстик, отколкото да въртят кирката. Непрекъснато се правят инвестиции, които да изстискат всяка възможна капка човешка, ресурсна и енергийна ефективност. В началото на 2017 г. екипът на ДПМ Челопеч спечели първо място от годишните награди на международното минно списание Mining Magazine в категория „Технологии“ за приложението на нестандартен подход и осигуряване по иновативен и безопасен начин за максимално оползотворяване на руда. Нивото на комуникационна свързаност и в трите мини съперничи с тази в центъра на София. През 2017 г. дори и оловно-цинковите рудници в Родопите тръгнаха нагоре и започнаха да инвестират по-сериозно в нови машини и повишаване на ефективността.

На втория фронт най-сетне доживяхме пробив – след безкрайна сага с много обрати ДПМ Крумовград започна изграждането на първия новоразработен рудник в страната от 40 г. Ползите за местната и национална икономика вече са очевидни и дори и най-заклетите противници на проекта си промениха мнението. ДПМ реално вкарва печалбите от добива в Челопеч, които според конспиративните теории хранят пенсионерите в Канада, в разработването на проекта Крумовград. Какво по-добро от това за страната?

За съжаление, лошите новини са повече, защото други компании не получават възможност да инвестират печалбите си в разработване на нови находища. Проектите на Ресурс-1 (от групата на КЦМ) за добив на волфрам в община Велинград и на Евромакс Сървисиз (от групата на Асарел-Медет) за добив на злато-съдържащи руди в Трънско се сблъскаха с добре организирано от местното статукво и национални анти-всичко-висти обществено недоволство. Потенциалното влизане на голям инвеститор на териториите на две слабо развити общини набързо бе превърнато от възможност за развитие в смъртна заплаха в очите и кошмарите на хората.

Първият проект, който можеше да постави България на картата на стратегически важните страни за военната индустрия на целия ЕС, поне успя да изготви цялостен Доклад за ОВОС, който да бъде обсъждан. Уви, дори правителството му обърна гръб и ОВОС-ът не мина. Вторият проект, който можеше да вдъхне живот на един от най-бедните, буквално умиращи региони в страната, не стигна и дотам. Очернящата кампания бе толкова ефективна, че за отрицателно време вече беше невъзможно за страничния наблюдател да различи истината от лъжата. Инструментът „местен референдум“ проработи безотказно и над 500 потенциални, високоплатени и дългосрочни работни места отекоха в канала. Трън създаде прецедент, в който на местно ниво се реш