Оценка на жизнения цикъл – какво е пълното въздействие на един продукт?

Въздействието на продуктите върху околната среда е тема, с която модерният човек е добре запознат – ежедневно сме засипвани от приказки за въглеродни емисии, замърсяване на въздуха, изчерпване на ресурсите и т.н. Безспорно, човешката дейност влияе на околната среда по множество начини. Възниква обаче логичен въпрос ‑ кое въздействие е по-важно? Този въпрос си задават и в The Coca-Cola Company през далечната 1969 г., за които е изготвена първата в света оценка на жизнения цикъл (LCA – Life Cycle Assessment).

Предистория

Изготвянето на първото LCA изследване в това време не е случайност – 60-те години бележат началото на модерното движение за опазване на околната среда, напр. с „Тиха Пролет“ на Рейчъл Карсън, издадена през 1962 г. и описваща вредата от безразборната употреба на ДДТ и други пестициди. Tемата с безразборното изхвърляне на опаковки за еднократна употреба също набира сила – Friends of the Earth (днес една от големите световни екологични организации) настъпват на международната сцена с протеста си пред лондонската централа на тогавашната Cadbury Schweppes като „връщат“ (натрупват пред входа на централата) над 1500 безстопанствено изхвърлени бутилки.

Затова и The Coca-Cola Company се интересуват от кои опаковки имат най-малкото влияние върху околната среда – еднократните пластмасови опаковки или стъклените опаковки за многократно ползване? Още тогава компанията осъзнава, че отговорът на този въпрос далеч не е тривиален, защото въздействията на опаковките не са ограничени до самото им производство.

Това поставя и началото на оценката на жизнения цикъл на продукти. Нека видим какво представлява той по-конкретно.

Анатомията на оценката на жизнения цикъл.

Понятието за „жизнения цикъл“ е донякъде интуитивно – то включва не само направата на продукта зад вратите на предприятието, а също и пътят на вложените материали и енергия от самото начало на техния добив. Ако е релевантно, животът на произведения продукт се проследява през неговата употреба до самият му край – извеждането от употреба, било то рециклиране, изгаряне, повторна употреба или просто изхвърляне (депониране).

В днешно време, изготвянето на LCA изследвания е предмет на международна стандартизация по стандартите ISO 14040 и 14044 (както и българските им еквиваленти), но най-ключовите стъпки и понятия не са се изменили съществено от 60-те години насам.

Първа стъпка на добре изготвеното LCA изследване (според ISO стандартите) е ясното дефиниране на целта и обхвата на изследването. При представения по-рано пример целта е сравнението на няколко различни вида опаковки за напитки, a обхватът е целия жизнен цикъл на продукта (на LCA жаргон “cradle-to-grave”).

Различни възможности за обхват на оценката на жизнения цикъл. Изборът на обхват винаги отговаря на нуждите на конкретното изследване.

Втора стъпка e събирането на данни за жизнения цикъл на продукта – входящите и изходящите потоци от материали и енергия. В изследване с cradle-to-gate обхват, тези се явяват „рецептата“ за производството на продукта (напр. опаковка за напитки), а при cradle-to-grave обхватът се разгръща до края на жизнения цикъл (напр. логистиката по събирането на  опаковки за многократно ползване, както и водата за тяхното измиване).

Тази стъпка от LCA изследванията често се възприема като тежка и ресурсоемка, но това не е непременно така. Дефинирането на обхвата на LCA изследването (първа стъпка) задължително включва и дефинирането на критерии за изключване (cut-off criteria) – т.е. LCA изследването включва само значимите за производството и въздействието на продукта потоци на материали и енергия. Опитът ни като консултанти показва, че събирането на данни за производствения процес на продукта протича по-скоро плавно (той е добре познат на компаниите). Събирането на информация извън етапа производство и суровини е по-труден, но за щастие на помощ са специализирани за целта LCA бази данни, с каквито в denkstatt сме добре запознати – те значително улесняват формулирането на цялостната картина за жизнения цикъл без да отежняват процеса от страна на компаниите.

Трета стъпка е анализът на въздействията. Именно тук идеята за „опазване на природата“ добива цялостен смисъл – с помощта на стандартизирани за целта методики и бази данни се разглеждат най-важните за продукта въздействия.

Първи ред: основните типове въздействия, разглеждани в оценката на жизнения цикъл.

Втори ред: Някои (но не всички възможни!) конкретни въздействия, които влизат в оценката на горните.

Изборът на въздействия, както и методиките за оценката им, винаги  са обосновани от целите и обхвата на изследването. Според нуждите на компаниите, възможен е фокус върху една единствена тема (напр. потреблението на енергия или вода), както и адресиране на широк набор от теми (при продукти с множество въздействия). Работата на консултанта по оценка на въздействието на жизнения цикъл е да преобразуват нуждите в конкретни измерими въздействия върху околната среда.

Разбира се, след анализ следва и интерпретация!

Как може да ни послужи оценката на жизнения цикъл на продукта?

Оценката на жизнения цикъл на продукта ни дава обхватна картина за цялостното въздействие на даден продукт – взимайки предвид ключовите стъпки в жизнения му цикъл, както и ключовите му въздействия. Най-голямата сила на подхода е именно обхватността му и това че благодарение на нея можем да стигнем до полезни, но съвсем неинтуитивни заключения.

Световният опит на търговската индустрия при опаковките на храни е показателен за това. Потребителите често възприемат пластмасовите опаковки за меса и други пресни продукти като „вредящи“ и „ненужни“. LCA изследванията обаче показват, че те всъщност носят нетен позитив, защото предпазват храните от разваляне, а изхвърлянето на развалени храни има в пъти по-високо въздействие от това на техните опаковки. Ако разгледаме проблема не „на парче“, а в контекста на жизнения цикъл на продукта, опакованите пресни храни са екологично по-щадящи, защото продукта се разваля по-бавно и по-голяма част от него бива продадена.

Освен като инструмент за взимане на решения, оценката на жизнения цикъл се използва и като имиджов инструмент – съвременните потребители търсят „зелени“ продукти, а компаниите онагледяват това именно чрез LCA.

LCA изследванията обаче все по-често се използват и при B2B комуникацията. Нагледен пример за диференциране на продукти на пазара на база техните въздействия върху околната среда е строителния сектор, където изготвянето на Декларации за екологичното въздействие на продукти е растяща тенденция.

Материалът е публикуван в сп. Ютилитис, бр. Август-Септември 2018 г.

Споделете в социалните мрежи:

Коментари

коментара