Пластмасите, хиляди различни съединения като PES, PE, PET, PA, които са изключително устойчиви и служат за какво ли не, отдавна са навсякъде. До днес човечеството е произвело около 8.3 млрд. т – повече от половината лежат някъде. Една голяма част е заровена в сметища, но се смята, че около 86 млн. т са в моретата. В момента дотам достигат между 5 и 12 млн. т годишно. Най-известни са огромните бунища насред Тихия океан – безкрайни площи, покрити с парчета от корабни и рибарски принадлежности, бутилки, найлонови торбички и всякакъв друг отпадък, който отказва да се разпадне. Много плажове представляват идентична гледка. Морските животни се заплитат в тях или ги поглъщат. Рибарите губят все повече заради повредени лодки, инструменти или улов на негодна риба. Курорти губят туристи заради грозните гледки.
Спасяването на света от пластмасите се превръща в основна цел на стотици организации и милиони активисти. За екологичното движение те са следващото глобално затопляне. Разбира се, за тях виновен е капитализмът и неговите най-ярки представители като Coca-Cola, Procter & Gamble и McDonald’s. В интернет и социалните медии е пълно със снимки на брандирани опаковки, умиращи животни и призиви за бойкот.
Реалността, разбира се, е доста по-сложна. От една страна, най-голям дял в замърсяването на моретата имат корабите, пристанищата и риболовната индустрия. Те обаче са „неизвестен извършител“ – няма разпознаваема цел сред тях, която да генерира публично недоволство. От друга страна, около 94% от замърсяването от реките се случва в Азия и Африка. Европа, където има работещи системи за управление на отпадъци, дава едва 0.28%. Общо взето, колкото по-бедна и слабо развита е една страна, толкова повече пластмасов отпадък изхвърля. Този феномен може да се види и в най-забитите села в България – деретата им са превърнати в бунища.
Историята има и друга, любопитна и невидима страна. Почти всеки любител на природата обича да ходи на планина и да спортува, тоест масово използваме екипировка – от гиганти като Adidas, Salomon и H&M, до „зелени“ брандове като Patagonia. Практически всеки техен продукт е изграден от устойчиви изкуствени влакна. При пране или когато бъдат изхвърлени във водна среда, любимите ни дрехи бавно отделят миниатюрни парченца с наноразмери, които проникват буквално навсякъде. Вече са открити къде ли не – включително във водата, която пием, бирата, безалкохолните напитки, меда. Когато учените докажат връзка между тях и някои болести – а това неизбежно ще се случи – изведнъж ще се окаже, че масовият природолюбител е екологичният престъпник на бъдещето. Аз се познах, а вие?
Положението съвсем не е толкова отчайващо, колкото изглежда. Първо, природата не бездейства. Реалните измервания показват, че количеството пластмаси в моретата е около два порядъка по-малко от очакваното, тоест 99% от тях някак си са изчезнали. Едно от обясненията е, че все повече микроорганизми развиват способност да разлагат и изяждат пластмаси. Животът на планетата има огромен адаптивен капацитет и не търпи органичен отпадък, който да бъде загубен за хранителните вериги.
Второ, устойчивото развитие работи. В Европа има страхотни инициативи за прочистване на бреговете. Все повече са примерите за напредък в управлението на такива отпадъци и в страни като Индия и Бангладеш. Надигащата се лавина от потребителско недоволство принуди големите играчи от козметичната индустрия да се откажат от микропластмасите в продуктите си. Производители като BASF, Dow Chemical и DuPont усещат натиска за работещи решения, като пътят е абсолютно ясен – нужни са пластмаси, които са с биологичен произход и наистина се разлагат във водна среда сравнително бързо. Вече има множество такива разработки и в двете насоки – въпрос на време е приложението им да стане икономически обосновано. Дотогава всеки от нас може да допринесе, като изхвърля отпадъка си на определените за това места. Точно толкова просто е.
Тексът е публикуван в Forbes.