Енергийната революция е в ход. Тя се характеризира с две основни тенденции – преминаване към все по-мащабно използване на ВЕИ и електрификация на всеки аспект от потреблението, включително отоплението и транспорта. Продажбите на модерните градски решения и у нас като хиперинверторни климатици, термопомпи, електрически превозни средства главоломно растат. До деня, в който дойде истинската зима.
Студът, който скова Европа в началото на януари, хвана енергийния преход в крачка. Докато четях за „безплатния“ вятърен ток в Германия по Коледа, в Европа вече се редуваха типични зимни събития – силни бури и сковаващи затишия в комбинация с много ниски температури. И в двата случая перките просто спират, соларните панели не носят нищо и инсталираните мощности ВЕИ са просто безполезни – точно когато хората имат най-голяма нужда от енергия.
Студът е смърт. Ако разгледаме статистиката за смъртността от началото на XX в. в България, ще видим, че през т.нар. отоплителен сезон (ноември–април) тя е била от 1.5 до 2 пъти по-висока, отколкото през летния (май–октомври). Ако се върнем по-назад в историята, ще установим, че този коефициент е бил много по-висок. Всяка зима през Средновековието е била смъртна заплаха за хората, като студът е убивал по много начини – хипотермия, влошаване на състоянието при болести, недостиг на храна, невъзможност да се достигне до лекарска помощ и други. Дори и днес се наблюдава малко по-висока смъртност през зимата. Голямата разлика е основно в достъпа до изобилна, надеждна и евтина енергия за отопление и транспорт, която ни спасява. Не и ако сами си го затрудняваме.
В България опряхме лимита на електроенергийната система – активирахме студения резерв на въглищните централи, които е трябвало да затворим още с влизането си в ЕС, и даже помолихме за помощ Румъния (и получихме отказ). В тези дни 2 GW вятърни и слънчеви централи просто спряха. Създаде се учебникарски пример за нуждата от балансиране и подсигуряване на ВЕИ. Добре, че имаме повече големи ВЕЦ. Всичко ново, модерно и нисковъглеродно ни предаде. А ако токът беше спрял (което се случва)? Тогава топлина има само този, който има печка в помещенията, където живее, защото и помпите на системите с котли не работят без ток. Неслучайно основната задача на българина в миналото е била да осигури дървата и зимнината.
Енергийната система на цивилизацията ни е изключително крехка. Основана е на ежесекунден баланс между множество източници като фосилните горива, биомасата, течащата вода и ядрения разпад. Транспортът е изцяло зависим от горивата – в студа електрическите коли са безпомощни, а и допълнително натежават на потреблението на ток. Слънцето и вятърът могат да дават много, но при определени условия. В умерения пояс тези условия често отсъстват, затова да разчитаме твърде много на тях е просто глупаво. Енергийната ефективност е важна, но и тя е ограничена от законите на физиката. Докато няма много по-ефективни начини за съхранение и пренос на електроенергия, мащабното заиграване с ВЕИ на нашите ширини е чист хазарт.
Днес в Германия има 194 GW инсталирани мощности – около 50% от тях са вятърни, слънчеви и водни централи. В 13 ч на 8 януари, неделя, те произвеждат по-малко от 3 GW енергия, а „остарелите“ и осъдени на скорошно затваряне въглищни и ядрени централи дават над 80% от електричеството (останалото идва от газ и биомаса). И това съвсем не е изключение, а нормалност, за която официалната политика си затваря очите.
Аз съм технологичен оптимист. Вярвам, че един ден ще имаме достъп до чиста енергия и тя ще може да ни топли и движи без нужда от горивен процес в къщата или колата ни. Смятам да използвам ВЕИ, батерии и електрическа кола в новата си къща, защото мога да си го позволя. Засега те обаче могат да бъдат само допълнение към надежден източник на енергия, за който разчитам най-много на миньорите и сондьорите.
Текстът е публикуван в: Forbes.