Преди две години Европейската комисия прие Директива за разкриване на нефинансова информация, която бе транспонирана чрез изменения в Закона за счетоводството и влиза в сила в началото на 2017 г. Въпросната Директива изисква от „предприятията от обществен интерес”, тоест от почти всички значими компании, да публикуват т.нар. Нефинансова декларация, която трябва да съдържа информация и данни за политиките, целите и постиженията им по отношение на дейностите в областта на околната среда, социалните въпроси, служителите, правата на човека, борбата против корупцията, разнообразието и равенството на половете в ръководните органи и много други.
Ако някога сте търсили информация за най-зелените или отговорни компании в България в интернет, несъмнено сте попадали на много сайтове, новини и снимки от бляскави събития. Почти всяка известна компания в страната се оказва признавана, награждавана и обявявана за най-най от конкурс, медиа, агенция за социологически проучвания или министерство. Изобщо българският корпоративен свят тъне в медийна зеленина.
Ако обаче проявявате повече любопитство и зададете въпрос като „защо“ или „колко”, тоест опитате се да намерите смислена информация за една или друга фирма, ще се сблъскате с проблем. Оказва се, че почти всичко, което Google е в състояние да извади, се изчерпва до кампания, проект или инвестиция. Ако говорим за продукт, обикновено е маркетингово твърдение от сорта: „Този шампоан е зелен, защото е такъв цвят!”. Реални данни за измеримо намаление на екологичното въздействие са много трудни за намиране. Изключение са докладите в регистрите на Изпълнителната агенция по околна среда. Те обаче се изготвят от ограничен брой производствени предприятия и представляват сложни технически документи, в които непрофесионалист трудно би се ориентирал.
Ако търсите данни, които ясно да показват дългосрочен тренд, ви пожелавам късмет. Списъкът на българските компании с публични доклади, които отговарят на международния стандарт, е изключително кратък – Telenor, Coca-Cola HBC, Billa, Vivacom. Те издават т.нар. Доклад за устойчиво развитие или корпоративна отговорност, който следва насоките на Глобалната инициатива за отчетност (GRI) – доброволно създаден и широко използван от бизнеса стандарт. Това е нормална практика за глобалните корпорации и бързо се разпространява сред компаниите на национално ниво там, където пазарът, тоест хората, по някакъв начин го очакват, изискват или възнаграждават. Щом тук ги броим на пръстите на едната ръка, явно в България просто не е така и въпросното любопитство, колкото и да не ми се иска да го призная, е много ограничено.
Изводът за мен е, че Европейската комисия е създала принудителен механизъм за прозрачност, който да реши несъществуващ у нас проблем. Затова резултатът най-вероятно ще бъде масово отбиване на номера в търсене на законово съответствие. Това вреди, защото създава изкуствено изравняване сред компаниите. Малкото, които в нерегулирана среда правят качествени доброволни стъпки натам, вече нямат особен стимул да продължават, тъй като това няма да ги отличава. И накрая, вместо няколко страхотни доклада годишно, може да получим сива маса от хиляди страници празнословия. Това може да се очаква, когато регулацията заглушава пазарния сигнал.
И за да завърша оптимистично, все пак ще има фирми, които приемат нещата сериозно. Те ще трябва да поработят. За да имаш какво да докладваш, трябва първо да знаеш кои са най-значимите теми за твоя бизнес, после да имаш индикатори, по които да измерваш напредъка, дългосрочни цели, към които да се стремиш, механизми за измерване или събиране на данни и най-важното – реално да имаш дейности в тази насока. Това означава дълбока промяна, а тя не се случва лесно в големи организации. Затова започвайте сега!
Оригиналната статия е публикувана в Forbes.