Решихме да направим речник. През годините си работа неведнъж, да не кажем непрестанно, срещаме всякакви удивени и въпросителни физиономии на нещата, за които говорим. Понякога хората кимат утвърдително и не казват нищо, понякога се осмеляват да ни кажат, че нищо не разбират от това, за което говорим. Знаем, че термините ни не са прости: декарбонизация, ESG, екологичен отпечатък и т.н. Затова ви предлагаме нашата селекция на най-важните и често срещани думи и изрази, които се използват в новата по-устойчива реалност.
Устойчиво развитие (Sustainable development)
Може да се каже, че то е началото. Понятието е от 80-те години и се смята, че трябва да не е за сметка на бъдещите поколения. Днес вече почти всички глобални цели минават през тази концепция, към която са добавени и проблеми като бедност, образование и прочие. Нашето убеждение за устойчивото развитие се базира именно на човешките способности и на свободата – те дават всичко необходимо да правим във всеки момент най-доброто. Затова и нашето разбиране е друго – това е способността на обществото да поддържа същото качество на живот в дългосрочен план. Успява ли в тази двойна задача, значи е достатъчно способно за адаптация. През очите на бизнеса, устойчиво е развитието, което постига баланс между икономическите, социалните и екологичните му въздействия. И тук говорим за въздействията, които бизнесът има върху околната среда, обществото, регионите, общностите и т. н. в резултат от дейността си. Защото всеки бизнес, докато постига своите икономически и финансови цели, има своите други влияния, които също трябва да се управляват, но без да се компрометира успеха.
ESG (Environment, Social and Governance)
ESG е новият термин, с който се описва устойчивото развитие, но с по-ясни насоки, изисквания и формулирани теми. Буквалният превод идва от съкращението на Environment, Social and Governance или екологичните, социалните и управленски данни и показатели и се смята, че дефинира подхода в успешното управление на устойчивостта на една компания.
ESG проследява и измерва въздействието на бизнеса върху всичко, което го заобикаля и с което е свързан. Терминът става масово популярен сега покрай въведените регулации на различно ниво, но идва от капиталовите пазари, където от десетилетия ESG рейтинги измерват представянето на компаниите и по такива показатели, освен в чисто финансов аспект. Измерването може да стане по различни начини – чрез събиране на данни, чрез изготвянето на доклад или чрез регулациите, на които компаниите все по-често трябва да отговарят, за да бъде приет бизнесът им за устойчив. Ние вярваме, че всичко това не може да бъде наложено на сила, а трябва да бъде припознато за нужно от фирмите, за да бъде наистина смислено и успешно.
Декарбонизация (Decarbonization)
Това е процесът по намаляване на въглеродните емисии в атмосферата. Той обаче отдавна е излязъл извън научните среди и има своето важно икономическо значение. В бизнеса декарбонизацията е онази важна цел и процес от дейности, които компаниите преследват, за да намалят емисиите от своята дейност и по този начин да ограничат вредното си влияние върху природата.
Процесът е част от целите на повечето големи и отговорни фирми от години, но получи силен тласък чрез Зелената сделка и амбициите за намаляване на емисии наполовина до 2030 г. и ограничаване покачването на глобалната температура с градус и половина. Декарбонизацията обикновено включва пресмятане на количеството преки и непреки парникови газове от дейността на компанията, а пътищата са два – да намалите прякото си влияние върху околната среда или да смекчите външните фактори. Това е свързано с редица допълнителни процеси и свързани понятия. Например, ако срещнете теми за намаляване на емисии, парникови газове, въглероден отпечатък, обхват 1, 2 и 3 на емисии, почти сигурно е, че става въпрос за декарбонизиране. Същото се отнася и за част от действащите стандарти и изисквания като TCFD, SBTi и други. Кой път да изберете – посъветвайте се с консултант разбира се.
Биоразнообразие (Biodiversity)
Многообразието от живот на земята – гени, видове и екосистеми. Биоразнообразието включва начина, по който си взаимодействат сухоземните, морските и водни екосистеми. Това е разнообразието в рамките на отделния вид и между видовете. Или казано накратко – онази част от природата, която е жива и включва всяко живо същество.
На бизнес език опазването на биоразнообразието е свързано с начина, по който компаниите управляват влиянието си върху природата. Промените в околната среда могат сериозно да се отразят на една фирма или предприятие и носят сериозни рискове. Нещо повече – вече не просто следим за нашите въздействия, а трябва да работим и в посока подобряване на това, което е загубено или нарушено. Например някои от големите компании вече не просто садят дръвчета, а анализират доколко зависят от дадени природни ресурси като наличието на вода или промяната в земеползването и как това им се отразява.
Природен капитал (Natural capital)
Световните запаси от природни богатства, които включват геология, почва, въздух, вода и всички живи същества. Нормално е бизнесът да оказва влияние върху природния капитал и е добре да измерва тези свои въздействия. Така може да работи за намаляване на вредните си влияния и да мисли къде и как може да подкрепи възстановяването му.
Думата „капитал“ се използва не случайно. Естественият капитал е съвкупността от активите на природата, които се отнасят за социално-икономическите дейности на хората. Ако природният капитал се пази и управлява правилно, той носи още активи и ползи. Именно от него хората получават широк спектър от услуги, често наричани екосистемни услуги.
Екосистемни услуги (Еcosystem services)
Те пък са ползите, които получаваме директно и индиректно от природата. Делят се на 4 основни групи: поддържащи, материални, регулиращи и културни. Включват в себе си услуги като например задържане на вода в почвата, пречистване на въздуха, опрашване, осигуряване на местообитания за различни видове, питейна вода, дървесина, плодове и други храни, но така също и нематериални ползи като например естетичната стойност от това да сме сред природата. Съществуват различни методики, които ни помагат да оценим ползите, които получаваме от природата, както качествено, така и количествено: или казано по друг начин колко пари струват.
Жизнен цикъл (Life cycle)
Всички етапи от „живота“ на един продукт. Пълният жизнен цикъл започва от добиването на всички нужни суровини, процесите по транспорта и преработката им в материали и компоненти и използването им за производството на финалния продукт. Следващият етап от жизнения цикъл включва съхранението, транспорта и продажбата на продукта, както и неговата употреба, ремонт, подмяна и изхвърляне. Днес крайният етап включва още съдбата на продукта, след като стане отпадък – дали може да се рециклира и оползотвори.
Накратко – жизненият цикъл на един продукт проследява всички материали и процеси директно свързани с производството и употребата му, до неговото изхвърляне или унищожаване. Терминът сам по себе си е неутрален и не носи значение, свързано с екологията или устойчивото развитие, въпреки че се използва редовно по тези теми. Така се спестява нуждата от изреждане на всичко гореспоменато и се цели придаване на професионално звучене на съдържащото го послание, независимо какво е то.
Анализ на жизнен цикъл (Life cycle analysis – LCA)
Състои се в събирането на максимално подробна и точна (доколкото е възможно) информация за жизнения цикъл на един продукт или услуга. В последствие, на база събраната информация, се моделират влиянията на продукта върху околната среда и здравето на хората – екологичния му отпечатък. И с тази информация се намират „горещи точки“ – процеси и материали с особено голямо негативно влияние или консумация на енергия и ресурси.
Анализът може да служи и за сравнение между продукти, услуги или дори политики и бизнес решения, в контекста на тяхното влияние върху околната среда. Резултатите може да бъдат сведени до обобщения екологичен отпечатък разпределен в отделни категории (напр. ефект върху водите, почвата или климата). По-разширен набор от резултати от анализ на жизнения цикъл може да включва и съвети за намаляване на вредните влияния, система за оценка и степенуване на сравняваните продукти, а дори и преки препоръки последващи стъпки. Това е начинът да се определи дали един продукт е устойчив.
Екологичен отпечатък (Environmental footprint)
Съвкупността от всички ефекти на определено действие, продукт или комбинация от двете върху околната среда. Най-често се фокусира върху негативните влияния и последствията от тях, например принос към глобалното затопляне, замърсяване на въздуха, употреба и замърсяване на вода и т.н. Всяка категория идва със стандартизирани еквивалентни стойности (напр. CO2 еквивалент – ефект равняващ се на толкова отделени кг CO2), които играят ролята на мерна единица за екологичния отпечатък в категорията.
Еквивалентните стойности, улесняват сравнението между екологичните отпечатъци дори и на коренно различни продукти или действия. Например – взимането на горещ душ и пътуването с личен автомобил до работа трудно могат да бъдат сравнени директно. Но през разделянето на екологичния им отпечатък в различни категории всяка с отделна мерна единица (например замърсяването на въздуха, свързано с дейността) съпоставянето става по-лесно.
Важно е да се отбележи, че въглеродният отпечатък е част от екологичния отпечатък и независимо от огромната си популярност е просто една от многото категории.
Започваме с изясняването на тези основополагащи понятия и връзката им с бизнеса. Ще продължим да даваме ясни и разбираеми определения на терминологията, свързана с устойчивото управление. Очакваме и важите предложения и въпроси на ESG@denkstatt.bg