Биоразнообразието е новият климат. С други думи – големите цели, които светът си постави за ограничаване на климатичните промени, сега се пренасят към темата за биоразнообразието и опазването му. И това не е амбиция за бъдещето, а вече е факт. И както се случи с климата отново ще мине през бизнеса и неговите въздействия.
Дори да не сте следили темата изкъсо сигурно знаете, че Парижкото споразумение от 2015 г. си постави две глобални задачи – намаляване на парниковите емисии наполовина до 2030 г. и ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса. Ето такива съвсем конкретни цели се очаква да бъдат определени този декември на глобалната климатична среща COP 15 в Монреал, но по отношение на биоразнообразието. И е ясно какви ще бъдат те – защита на 30% от сушата и морето до края на десетилетието, а до 2050 г. дори да се постигне напредък и да се върне част от това, което е било загубено.
До тук добре. Но готови ли са компаниите да изпълнят още едни климатични цели, след като вече са в спиралата на ESG изискванията и регулациите? За всички е ясно, че отпор ще има, но има какво да бъде научено от опита до момента. В миналото бизнесът разглеждаше икономическите си цели и опазването на околната среда като две несвързани неща. Сега обаче се налага двете да бъдат преследвани едновременно. И това ще бъде работещо за тези, които видят дългосрочните възможности да подобрят резултатите си и направят така, че новите изисквания да работят за успеха им.
От биологията знаем, че биоразнообразието е онази симбиоза между всички растителни и животински видове, които ни заобикалят и взаимодействието им с водата, въздуха и почвата. Балансът между тях е много крехък и нарушаването на нещо минимално често има огромни последици. Като ефекта на пеперудата. Много фактори застрашават биоразнообразието и почти всички са причинени от човешката дейност. Бъркаме се в работата на природата, а това може да е опасно и за самите нас. Според доклад на WWF популациите на диви животни са намалели с 69% от 1970 г. насам. Те изчисляват също, че природни ресурси необходими за бизнеса на стойност 44 трилиона долара, са изложени на риск поради намаляващото биоразнообразие.
Повече от три десетилетия световни лидери от политиката и бизнеса се събират, за да решат тези проблеми. Резултатите до тук обаче са отчайващи – нито една от заложените цели, поставени на предишния голям климатичен форум в Япония през 2010 г., не бяха постигнати. Затова се очаква сега взетите решения да са съвсем конкретни и отново да бъдат прокарани чрез различните регулации и стандарти за отчитане. В момента около 1/3 от пазарната капитализация на света е покрита от цели за намаляване на емисиите. Това се случи чрез прокарването на стандарта SBT, който определя научно базираните цели пред бизнеса. Вече има тяхното продължение с акцент биоразнообразие – SBTN. В Европа корпоративните изисквания се приближават бързо до бизнеса и чрез Директивата за докладване на устойчивостта (CSRD) и Таксономията на ЕС. А вече е налично и предложение за ревизия на докладването за биоразнообразия по GRI – стандартът, който компаниите ще следват, за да отговорят на изискванията на CSRD. Практиката показва, че стандартите изпреварват регулациите. Инвеститорите предпочитат устойчив бизнес. Те търсят компании, които предприемат действия, с които да покажат, че са социално отговорни.
Излизането на биоразнообразието на преден план обаче не е просто въпрос на престиж или изпъкване пред конкурентите. Последиците от промените в природата имат съвсем реални отражения за бизнеса – например загубата на определено растение в даден район може да доведе до ерозия и наводнения там, които да съсипят местните производители и фирми. В момента земята преживява вероятно най-голямата загуба на живот след динозаврите и виновни да голяма степен са хората. Начинът, по който добиваме, замърсяваме, ловуваме, строим, пътуваме, живеем излага на риск милиони видове. Наблюдават се ясни тенденции за загуба на биоразнообразие – някои изследователи изчисляват, че повече от 500 вида сухоземни животни са на ръба на оцеляването и вероятно ще изчезнат до 20 години, всяко пето влечуго и една от осем вида птици също е застрашена.
Няма универсален план за действие при биоразнообразието. Докладването за природата е сложно, защото липсва единен показател за отчитане. За да се гарантира опазването на биоразнообразието трябва да адресираме и причинителите на въздействия – употреба на ресурси, промени в ползването на земя, емисии на вредни вещества. И всеки вид въздействие трябва да бъде гледан със собствен показател, който релевантен на него. Амбициите са климатичната среща в Монреал да поправи това и да сложи конкретни цели, по примера на тези за климата – бъдещата Глобална рамка за биоразнообразието (GBF), която ще начертае пътя за следващото десетилетие. Дори тогава обаче пак ще трябва да се прилага индивидуален подход и консултациите на специалисти, които да съобразят действията спрямо дадената компания – нейния размер, дейност, очаквания, местоположение. Най-лесният начин е да се започне с възлагането на доклад за устойчивост. Той ще открои къде един бизнес е силен и къде са слабостите му. Един своеобразен вид управление на риска. От там се тръгва и за по-глобалните цели – намаляване на отрицателните въздействия и увеличаване на положителните първо в собствената дейност на компанията и нейните производства, а след това и в цялата верига на стойност и взаимоотношения. Но всичко съобразено със специфичните особености на конкретната компания, за да е работещо и полезно.
По всички изглежда, че в кратки срокове биоразнообразието ще бъде регулирано чрез конкретни правила и изисквания. Но нека напомним, че за част от бизнеса темата не е нова. Например още преди десетина година на една голяма българска компания се наложи да мести костенурки от терен в южната част на България, където искаше да копае. Костенурките успешно бяха преместени, компанията има мина на това място, която работи до ден днешен, а биоразнообразието – спасено. А това показва, че регулации не са нужни там, където бизнесът осъзнава ролята и влиянието си. Но новата реалност ще постави компаниите в нова призма – от едната страна ще са отличниците, които са си написали домашното и умеят да жонглират така, че решенията им да са базирани на природата и в същото време да не пречат на успехите им. А тези, които следват принципа „след нас и потоп“ или ще трябва да се променят коренно, или скоро може да изчезнат от пазара.
Статията е публикувана в dir.bg на 21.12.2022 г.