Таксономията или как се управляват парите на бизнеса в Европа?

Зелената сделка и екологичните цели на Европа тотално пренаредиха приоритетите и темите, за които бизнесът мисли. Днес това задължително минава през отчитане на въздействията, докладване и различни цели за устойчивост. Но как стана това? Много просто – европейските институции въведоха поредица от регулации и изисквания като най-ефективни са тези, които контролират финансовите потоци. Като Таксономията.

Да си припомним какво е Таксономията на Европейския съюз

Тя е инструмент за класификация, който цели да се осигури рамките, в които една компания попада, за да е устойчива. Служи пред капиталовите пазари и политиците за това кои икономически дейности са екологично устойчиви и по този начин подкрепя инвестиционните потоци в тези дейности. Дали една дейност може да се определи като екологично устойчива, зависи от това дали тя покрива пълния набор от технически критерии, които европейският законодател описва в един от делегираните регламенти на Таксономията.

Как се случваше всичко досега?

Всички публични дружества и финансови институции бяха задължени да докладват за финансовата 2022 г. по Таксономията, т.е. трябваше да проверят дали дейността им е заложена като потенциално устойчива и ако да, да видят каква част от оборота им е свързан с тази устойчива дейност. За справка, миналата година ангажиментът им се свеждаше до това да направят оценка единствено относно приложимостта на таксономията по отношение на основните им дейности и инвестиции.

Финансовите институции следва да представят каква част от средствата, които управляват се инвестират в дейности в обхвата на таксономията. Догодина, стъпвайки на данните, които нефинансовите предприятия ще докладват относно съответствието, ще трябва да декларират дял на инвестициите, които са в съответствие с таксономията. Ако сте се объркали в конкретиката по-горе, ето едно уточнение – оценката за обхват е първата стъпка и включва анализ на дейностите и инвестициите, за които Таксономията е изготвила критерии и биха могли да се класифицират като екологично устойчиви. Оценката за съответствие е по-сложният процес, който изисква щателно проучване дали техническите критерии са покрити, за да се нарече дейността екологично устойчива.

Как мина оценката по Таксономията за българските предприятия?

С една дума бихме я описали като „предизвикателна“. Доскоро практически насоки относно процесa по оценка на Таксономията не съществуваха на европейско ниво, а още повече на национално. Да, в началото на годината, дни преди да финализират годишните си доклади, българските публичните предприятия бяха информирани за ангажиментa им да докладват със съобщение на КФН, чиято основна цел бе напомняне да използват европейския единния електронен формат, а от там и да не пропуснат да докладват и по регламента на Таксономията.

Но изглежда доста предприятия не успяха да разберат как да се справят с тази задача и пропуснаха да включат подобно оповестяване в годишния си доклад. Тези, които приеха предизвикателството и направиха своите първи оценки, предприеха следните два подхода:

  • Направиха оценките си сами като запретнаха ръкави и се заеха с четенето на свързаните с Таксономията 3 регламента. За съжаление, при прегледа на официално публикуваните доклади, попаднахме на декларации, които включват огромна обстоятелствена част преразказваща текстове на регламентите, което вероятно цели да запълни качествената информация. Имаше и представяне на показатели, които надхвърлят дори тези на водещи европейски компании с опит и сериозни инвестиции в устойчиви проекти и дейности.
  • Други решиха да се доверят на услугите на професионалисти с опит по въпросите на устойчивостта и европейските регулации. Това бяха и наши клиенти, с които изговорихме особеностите на процеса, ограниченията, които следват да се вземат предвид и дадохме препоръки за това как да се минимизират рисковете от докладване на невярна информация.

Някои банки също се ангажираха да направят преглед на дела на експозициите в обхвата на таксономията, което се оказа не лека задача. Основната трудност бе събирането на данни от клиенти, които на практика трябваше да са изготвили и предоставили на банките своите декларации за оценка. При липсата на тези декларации, възможността, която остана за кредитните институции, бе да направят доброволно оповестяване , резултат от „импровизирана“ оценка от тяхна страна на база налични в публичното пространство данни. Това разбира се има своите ограничения, които от гледна точка на добра практика и изисквания по регламент, следва да бъдат изложени в описателната част на декларацията.

На какво ни научи опитът до тук?

Съвет номер 1: Не подценявайте процеса и включете представители на изпълнителното ръководство и счетоводството. Оперативните лица на по-високи ръководни нива ще ви помогнат да анализирате и конкретизирате икономическите дейности съгласно дефинициите на таксономията. Както тези дейности, които ви носят приходи, така и тези, в които инвестирате. След което координирайте резултатите от анализа със счетоводството. Освен разбивка по дейности и свързаните с тях приходи и разходи, счетоводството ще ви помогне да изготвите качествената информация от декларацията, която изисква представяне на приложими счетоводни стандарти и връзка с показателите от финансовия доклад.

Съвет номер 2: Приложете консервативен подход при оценката. Т.е. ако не сте сигурни дали сте покрили определен критерий във връзка с идентифицирана икономическа дейност и нямате документ, с който да го докажете, считайте, че не сте го покрили.

От наши клиенти, разбрахме че в техните професионални среди получават съвети, за докладване на по-високи показатели за съответствие, което вероятно следва да представи дружеството в по-добра светлина и да създаде имидж на ориентирано към устойчиви дейности предприятие. Нашето мнение е, че този подход носи огромен риск от гледна точка на доказване верността на декларираните показатели, съответно рискове при одита, както и имиджов риск пред заинтересованите лица. Техническите критерии са изключително високи и покриването им в настоящата действителност изисква ред промени на стратегическо и оперативно ниво, както в съответното предприятие, така и по цялата верига на създаване на стойност . Всъщност много по-добре за компаниите би било да докладват реалната ситуация и през следващите години да следят своя напредък – това също ще повиляе добре на репутацията. А също така това е процес, който може да бъде подобрен и то в период, когато все ощеняма толкова сериозен контрол. Т.е. сега можете да се подготвите, за да ви бъде по-лесно, когато влязат в сила регламентите през преходните периоди.

Съвет номер 3: Анализирайте в детайли своите капиталови инвестиции. Често компаниите смятат, че оценка се прави само на дейностите, които са пряко свързани с това, от което идват техните приходи. Анализът обаче изисква да се включат и тези дейности и проекти, в които се инвестира. Пример: Предприятие „X“ има основна дейност свързана с комуникационни услуги, които не са в обхвата на таксономията. Но ако компанията е решила да изгради фотоволтаична централа за собствено потребление на енергия, то тогава предмет на оценка е това капиталовложение. В този случай ще е необходимо да докладва % капиталови разходи в обхвата на таксономията, а дали дейността по реализиране на проекта за централата отговаря на критериите на таксономията, би следвало да проучи чрез декларацията на фирмата изпълнител.

Съвет номер 4: Потърсете помощ от професионалисти поне през първите две години на докладване. Доверете се на консултанти, които имат опит както в докладването на нефинансова информация, така и с работа по устойчиви проекти в различни сектори. Защо? Защото това са хората, които биха ви спестили време в четене и анализиране на трите регламента на Таксономията. От тях можете да разберете и какви са стъпките по оценката, какви са целите, как да разбирате техническите критерии, как да избегнете рисковете от подаване на невярна и непълна декларация. Друга ценна помощ, която консултантите по устойчиво развитие могат да ви дадат, са насоките и подкрепа за прилагане на мерки, с които да се постигне „истинско“ ниво на съответствие с целите на таксономията.

Таксономията е „жив“ документ, който и към днешна дата търпи промени и ще продължава да се развива разширявайки, както своя обхват по отношение на задължените за докладване предприятия, така и допълването на нови технически критерии за всичките шест екологични цели. И тъй като Таксономията е замислена да се променя на база на обратната връзка и контекста на пазара, това означава, че всяка година трябва да се преглеждат критериите и дейностите – затова копирането на предишния и чуждия подход няма как да е работещо. А както често се случва – първи ще бъдат тези, които си напишат домашното, ориентират се навреме и успеят да извлекат ползи в подкрепа на собствения си успех .

Споделете в социалните мрежи:

Коментари

коментара