Трезво за кръговата икономика

Боян Рашев, управляващ партньор в denkstatt България

Кръгова икономика звучи модерно, но всъщност говорим за процес, който винаги е съществувал. Наличието и мащабът му зависят от два основни фактора: единичната стойност на конкретния ресурс и концентрацията му в отпадъчния поток. Защо никой не изхвърля златни или сребърни предмети на боклука? Защото стойността им е висока и повторната употреба или рециклирането им се изплащат.

Кръговата икономика има две базови цели: максимално оползотворяване и максимално дълъг полезен живот на всеки ресурс. Първата означава, например, от царевица да произвеждаме не просто храна или фураж, а също така сладък сироп, нишесте, декстроза, глутен, етанол,  тоест от първичната й преработка да не остане практически никакъв отпадък. А ако все пак нещо остане, то да отиде за друго производство, компостиране или поне енергийно оползотворяване – това наричаме индустриална симбиоза. В условия на свободен пазар, тя се случва напълно естествено, защото всеки търси начини за понижаване на себестойността.

Втората цел означава всеки атом, който влезе в икономиката, да се върти в нея максимално дълго. Металите и стъклото теоретично могат да се въртят безкрайно. Бразилия, например, е световен шампион – рециклира над 98% от алуминиевите си кенове и така пести 95% от енергията, необходима за първично производство. Подобни нива на рециклиране се постигат по света и с отпадъчното желязо и мед от големи инфраструктурни обекти.

Всякакви други материали обаче – строителни минерали, биомаса и пластмаси – представляват проблем за кръговата икономика. Качествената целулоза може да направи до седем цикъла на рециклиране, преди да замине за енергийно оползотворяване. Строителните минерали и пластмасите трудно се рециклират със същото качество и един път – обикновено те потеглят към по-нискокачествена употреба още след първия цикъл, ако такъв въобще има. Потребителската електроника също създава кошмар, защото количествата метали не са достатъчни за възвръщане на инвестицията по целия процес на събиране, съхранение и преработка.

Кръговата икономика е естествен процес в ютилити сектора. Все по-масово пречиствателните станции за отпадъчни води генерират метан и съответно топло- и електроенергия от собствените си отпадъци, а остатъчните утайки заминават за компостиране. Електроразпределителните дружества и телекомите отдавна са се превърнали в основен доставчик на скрап за металургията. Последната пък често отделя гигантски количества енергия, с които може да отоплява цели градове. Същото се отнася и за сървърните ферми. Твърдият битов отпадък съдържа практически всичко и може да бъде събран, рециклиран и енергийно оползотворен в много голяма степен. Това се случва с над 90% от отпадъка в някои страни в Западна Европа, но съвсем не е масово явление по света.

Как са го постигнали? Най-важната и единствена смислена стъпка е забраната за депониране. Това принуждава икономическите субекти да намират начин да реализират отпадъка. Работи относително добре, ако няма ограничение на алтернативите – дали повторна употреба, рециклиране или енергийно оползотворяване остава решение на пазара.

За съжаление, твърде много хора живеят с илюзии за идеална кръговост, 100% рециклиране или нулеви отпадъци. Подобни теории дават власт на бюрокрацията и тя все повече налага изисквания, квоти, субсидии и забрани за конкретни технологии или материални потоци – всичко в името на прекрасни зелени цели. А това създава само проблеми, защото внася твърде силен елемент на планиране. Води до пазарни изкривявания и създава погрешни стимули за икономическите субекти. Изкуствено се завишават цени, създават се търговски бариери и монополи и пазарът губи способността си да работи за крайния потребител. Връщаме се във времена и отношения, които искаме по-скоро да забравим.

Всъщност, идеалните условия за развитие на кръговата икономика са безкрайно растящите цени на суровините и енергията. Точно това се случваше в първото десетилетие на 21 в., заради възхода на Китай. Докато цените растяха, всяка инвестиция в „кръговост“ изглеждаше смислена. Само че подобни събития са нормални, временни и бързо свършват. Днес много първични ресурси отново са евтини и рециклирането им може да се случва само чрез субсидии и за сметка на нещо друго.

Напредъкът в добивната индустрия и материалознанието – непрекъснатото откриване на нови материали, находища и технологии за добив – са основните ограничители на кръговата икономика в условията на свободен пазар. В периода 1900-2010 г. човешката цивилизация е увеличила годишното усвояване на природни ресурси 23 пъти до 70 милиарда тона, а въпреки всичкото говорене и мерки само 12% от тях се рециклират. Това са тенденциите в реалния свят, който всеки ден става все по-добро място за живеене като прави малки стъпки за по-ефективно оползотворяване на ресурсите, но никога няма да постигне напълно кръгова икономика.

Статията е публикувана в броя от месец май 2018 г. на списание „Ютилитис“.

Споделете в социалните мрежи:

Коментари

коментара