Боян Рашев, управляващ партньор в denkstatt България
#2 | Процесът на непрекъснато подобрение на дейността на компаниите ги превръща в основен двигател на екологичния преход
През 1972 г. Римският клуб в „Границите на растежа“ предсказва зловещо бъдеще за света – пренаселване, изчерпване на ресурсите и екологична деградация, причинени от икономическия растеж. Глобалният дебат води до дефиницията: “Устойчиво е развитие, което задоволява нуждите на настоящето, без да застрашава възможностите на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди“.
Днес светът е няколко пъти по-населен. Въпреки прогнозите нашият живот се е подобрил по всички важни измерители. Живеем по-дълго и сме по-здрави, храним се по-пълноценно, учим и пътуваме повече и тази тенденция се вижда ясно на всички континенти, както показва Индексът на човешкото развитие. Потребяваме много повече стоки и услуги, без да сме изчерпали който и да е ресурс. Нещо повече, запасите и достъпността на всички основни ресурси – изкопаеми горива, метали и минерали, вода и храна – се увеличават.
Всички общества преминават през екологичен преход по отношение на основните въздействия върху околната среда, след като станат достатъчно богати, за да ги възприемат като проблем и да могат да ги решат.
Свободните и демократични общества се радваме на по-чиста околна среда – замърсяването на въздуха, водите и почвите значително намалява, а горите и другите естествени местообитания заемат все по-големи площи. И даже дивите животни се завръщат.
Всичко това се случва не въпреки, а благодарение на ръста на населението, потреблението на ресурси и богатството, които поддържат затворен цикъл на натиск и реакция. Увеличаването на населението и богатството причиняват ръст на търсенето и производството, които водят до недостиг на ресурси и замърсяване. Недостигът движи цените нагоре, а замърсяването предизвиква обществен натиск. В резултат се създават възможности, които изобретателите и инвеститорите запълват с иновации. В свободно общество винаги се намира решение. В дългосрочен план нововъведенията ни осигуряват по-висок стандарт на живот, отколкото преди да възникнат проблемите. Откриват се нови ресурси или техни заместители, цените падат, а замърсяването намалява. Повече хора могат да живеят по-добре и колелото се завърта отново, за да реши следващите предизвикателства.
Колелото на прогреса се върти само в условията на икономическа свобода, уважение на частната собственост и равенство пред закона, които се осигуряват от институционалната рамка. Хората със сърца и умове – комбинацията от човешко въображение и воля за успех – това е критичният ресурс, който осигурява устойчивост. Той работи най-ефективно в условията на неограничена обмяна на стоки и услуги, достъп до знание и споделяне на идеи, а интернет вече премахва всички физически бариери пред мощта му.
Бизнесът очевидно играе главната роля в гореописания процес. Един бутилиращ завод например зависи от непрекъснат достъп до много и чиста вода и точно затова ежедневно се стреми да минимизира свързаните рискове. Най-простият подход е да използва и замърсява възможно най-малко – все пак разхищението на ресурс е чиста загуба. Тъй като около всеки конкретен ресурс обикновено има много групи свързани страни, бизнесът трябва да умее да отразява и техните очаквания, за да не загуби изведнъж достъп, или т.нар. социален лиценз за работа. В тази връзка подпомагането на водоснабдяването на местно ниво се е превърнало в почти стандартна практика за водещите компании по света.
Борбата за квалифицирани и мотивирани служители е жестока и съвсем не се изчерпва с по-високата заплата. Условията, придобивките и най-вече начинът, по който една компания прави бизнес, добиват все по-голяма тежест. Днес няма как да привлечеш или задържиш блестящи умове, ако те нямат усещането, че „променят света за добро“. Това е много силен стимул за доброволчество, инвестиции в каузи и даже създаване на нови бизнес модели.
Всеки потребителски бранд на глобалния пазар се крепи преди всичко на репутацията си. А тя буквално виси на косъм във всеки миг. Гради се непрекъснато, а може да бъде унищожена за часове – един по-значим екологичен инцидент, бил той и при доставчик, и оставаш вечно известен като „унищожител на природата“.
„Големият лош бизнес“ просто не може да си позволи да бъде смятан за такъв, а разполага и с ресурса за непрекъснато подобрение – и точно затова се явява основният двигател на устойчивото развитие.
Знаем, че светът не е перфектен и никога няма да бъде. Все още има много бедност и деградация на околната среда, особено в развиващите се страни. Обаче колелото на прогреса се грижи за това и бавно, но сигурно те успяват да се борят с глада, болестите и неграмотността. Веднага щом възприемат качеството на околната среда като относителен приоритет, те му обръщат внимание. Първо се ограничават преките здравни рискове, местните екологични въздействия, природата и чак най-накрая се адресират глобалните предизвикателства. И развиващите се страни преминават екологичния преход при по-ниски средни доходи и по-ниски общи разходи в сравнение с развития свят, който измисля, произвежда и усъвършенства технологията.
Възникват нови предизвикателства – изменение на климата и морски отпадъци, пластмасите, изкуствен интелект и тероризъм, страх от промяната. Няма гаранция, че колелото на прогреса ще успее да ги реши. Но ние ще направим най-доброто, на което сме способни, тъй като сме убедени: Няма невъзможни неща!
А бъдещите поколения? Те ще трябва също да поддържат колелото на прогреса в движение, така че най-доброто, което можем да направим, е да запазим рамковите условия и да им дадем знанията и волята. Това са критичните ресурси, за да оцелеят и просперират.
Текстът е публикуван в списание „Икономист“, брой 21, месец май 2018 г.