3 най-важни бизнес практики за устойчивост

#3 | Компаниите все още не разпознават възможностите, които имат с предоставяне на нефинансова информация за дейността си

Дария Хаджийска

„Откъде да започне една компания, която е поела ангажимент да се развива устойчиво и успешно?” e често задаван въпрос. Ето кои са топ 3 насоките, които мога да обобщя в резултат на професионалния си опит:

• Надеждни данни

• Система за управление

• Прозрачност чрез докладване и на нефинансова информация.

Защо се нуждаем от надеждни данни?

Данните са това, което дава на компаниите представа за критичните оперативни процеси и въздействия от бизнес дейността. Те помагат да се заложат конкретни и измерими цели, спрямо които да се следи напредъкът. За да покажем ангажиментите, усилията, постиженията си, трябват факти, а те идват именно чрез доброто управление на данни. Същите тези факти захранват системите за управление; вземането на решения; вътрешната и външната комуникация; докладите за корпоративна отговорност.

Данните, които събираме, зависят от основните теми и въздействия за бизнеса (как се определят тези теми, ще разгледаме в следваща публикация). Може да кажем, че има поредица от ключови индикатори, които всяка организация, независимо от размера си, събира и използва. Например основна цел от икономическа и екологична гледна точка е намаляване потреблението на енергия. Често това се постига чрез инвестиции в модернизация на производството или инфраструктурата. За да могат да се отчитат разходите спрямо приходите от тези инвестиции, е важно да се събират подробни данни за потреблението на енергия от основни източници, като например хладилници в една търговска верига, потребление на гориво при куриерски услуги, базови станции, опорни и фиксирани мрежи при телекомите и др. Друг пример са емисиите на парникови газове от целия жизнен цикъл на даден продукт, или така нареченият въглероден отпечатък. Все повече клиенти търсят и сравняват информация за “по-зелен продукт” при вземане на решение за покупка. Тоест в този случай оценката (и съответно данните) дават възможност за по-добро пазарно позициониране и привличане на нови клиенти.

Данните могат да бъдат и много добър инструмент за привличане на младите хора, които търсят работа в отговорни компании, а също и за задържане на служители и таланти. Хората вече се интересуват не само от количествени индикатори като заплата, пазарен дял, обороти, но също и от редица други фактори като вида социални придобивки, възможностите за развитие на собствени проекти, доброволчески програми и т.н. Коментирани теми в докладите за устойчиво развитие са също така равенството и справедливото възнаграждение, възможностите за растеж и развитие, изразени понякога чрез индикатор за мениджърски позиции, равенство във възнаграждението на жени и мъже на еднакви позиции, описание на програмите за развитие на таланти и включване на мнения на служители. Когато тези теми се разглеждат и базират на реални данни, а не на пожелателни заявления, те могат да бъдат използвани за маркетингови цели, за привличане на служители, в подкрепа на Employer branding.

Ние виждаме доброто управление на данните като структуриран процес с ясно дефинирани задължения и отговорности, минимален трансфер на документи през различни комуникационни канали и единна система за събирането и обработката им. В идеалния случай данните от различни нива в организацията би трябвало да пристигат навреме при потребителя, в лесен за обработка и анализ вид.

Какви са ползите от систематизирания подход за управление?

Системите за управление са предпочитан инструмент от организациите за успешно управление на въздействието от бизнес дейността, оптимизиране на бизнес процесите и разкриване на нови възможности. Например с въвеждането на система за управление на околната среда се постига:

• Въвеждане на процес за целеполагане и проследяване на напредъка по зададени показатели относно най-значимите аспекти на околната среда (напр. потребление на енергия).

• Създаване условия за по-добро управление на рисковете.

• Фокусиране и оптимално използване на наличните ресурси (вкл. финансови, човешки).

• Постигане на съответствие със законодателството (напр. управление на отпадъците).

• Откриване на възможности за подобрения в управлението и иновации.

Новите версии на стандартите ISO 14001 за системи за управление на околната среда и 9001 за качество залагат на доброто управление и постигане на дългосрочни резултати чрез въвеждане на елементи за ангажимента на топмениджмънта, цялостен поглед върху веригата на създаването на стойност и способност за промяна чрез управлението на риска и възможностите.

Друг пример, който мога да дам, е за няколко практически значения на системите за управление на енергията – те водят не само до съответствие с нормативните изисквания за енергийна ефективност (което само по себе си също е положителна подкрепа за управлението), но и благодарение на внедряването й компанията може реално да повиши енергийната си ефективност, да спести разходи и да постави в конкурентна позиция произвежданите продукти и предоставяните услуги.

Какво носи докладването на нефинансова информация?

Отмина времето, в което само водещи организации създаваха доклади за корпоративна отговорност с нефинансови данни. Днес това е добра практика, прилагана от компании по целия свят от всякакъв тип и размер. В България все още набира скорост създаването на доклади за корпоративна отговорност (доклади за устойчиво развитие), описващи бизнес дейността на компанията, асоциираните въздействия и подхода на управление. Към днешна дата 10 организации от ритейл, телеком, производствения, финансовия, фармацевтичния сектор в България са регистрирани в базата за доклади на GRI – Глобалната инициатива по отчетност и най-широко приетата рамка за докладването на нефинансова информация. Очаква се тази бройка да расте и обхваща все повече сектори.

Тази година в България беше въведено и ново нормативно изискване за задължително ежегодно докладване на нефинансова информация от страна на компаниите. Въпреки че според дефинираните в Закона за счетоводството критерии в обхвата на изискването попадат ограничен брой компании, това е важна крачка към прозрачността на бизнеса.
Компаниите все още не разпознават бизнес възможностите, които имат с предоставянето на нефинансова информация за дейността си. Докладването като процес провокира организациите да събират и обработват нефинансови данни за бизнес процесите и въздействията, които до този момент не са събирали. Това са данни, които представят екологични и социални политики и резултати от дейността на компаниите, както и въпроси, свързани със служителите, зачитане на човешките права, корупция. Повечето екипи споделят, че този процес ги провокира да погледнат холистично на начина на управление на бизнеса и ефективността на процесите в компанията. Споделянето на тази информация им помага да постигнат по-голяма прозрачност относно дейността си не само към външни страни, но и към всички хора вътре в компанията. Повече доверие от инвеститорите, по-добра репутация сред „широката общественост“, по-висока ангажираност на служителите – стига компанията да има готовността да застане пред всички тях с целите и да представи надеждни данни за постигнатите резултати спрямо тях.

Текстът е публикуван в брой 22 / 2018 г. на списание „Икономист“ от 1 юни 2018 г.

Споделете в социалните мрежи:

Коментари

коментара