В петък беше Денят на околната среда, който се счита за професионален празник на експертите в областта. Рядко му обръщам внимание, но сега имам интересен повод – през седмицата се случи тежка авария в Норилск, при която местната компания Норилск Никел (за кратко Норникел) допусна разлив на 20,000 тона дизелово гориво в местната река. Екологичните щети за крехката арктическа екосистема са толкова големи, че биват сравнявани с най-известните разливи на нефт в океаните, а даже Путин обяви бедствено положение в региона. Разбира се, активисти, лобисти и медиите не пропускат да коментират колко „лоши“ са фосилните горива и как трябва утре да ги заменим с „чисто“ електричество на всяка цена.

Парижкото споразумение, Зелената сделка и корпоративните климатични политики твърдо налагат ВЕИ и електрификацията на цялото ни енергийно потребление – от уредите, светлината и топлината до транспорта и индустриалните процеси. В тази връзка вече открито се говори за скорошен пик в търсенето и потреблението на фосилни горива, особено на нефт. Обикновено от другата страна в публичното говорене се коментират метали като литий, кобалтът и редкоземни елементи, които са критично важни за ВЕИ революцията и батериите. Те обаче са силно обвързани с конкретни технологии и не се знае кой точно ще бъде нужен дългосрочно и в големи количества. Малко хора си дават сметка, че всъщност медта е основната суровина на глобалния преход към нисковъглеродна енергия и следователно – най-високата потенциална бариера пред него.

Енергията е в основата на развитието на човешката цивилизация. Неслучайно, ежегодно светът отчита ръст на енергийното потребление. Изключение правят годините на тежки икономически кризи. Коронавирусът, или по-скоро реакцията ни срещу разпространението му, превръщат 2020 г. в катастрофа от незапомнен мащаб. Един ден обаче светът ще се върне към активно потребление и работа, икономиката ще започне да се възстановява, а Грета отново ще изгрее в телевизорите и социалните медии. Как ще изглеждат енергийното потребление и миксът тогава?

Преди няколко дни написах текст, в който правя връзка между замърсяването на въздуха, богатството, продължителността на живота и последствията от епидемията от коронавирус в някои страни. Все по-честите материали в медиите, които показват колко чист е въздухът по време на епидемията, обаче ме карат да хвърля поглед върху един друг въпрос:

Как ще се отрази епидемията от коронавирус върху качеството на въздуха в дългосрочен план?

Европейската икономика се е устремила към рецесия и това няма как да не бъде усетено у нас през 2020 г. Класическата реакция на държавата при икономическа криза е да развърже кесията и да започне да налива в инфраструктурни проекти или да раздава евтини пари на частни инвеститори, които да създават заетост. За тази цел обаче се налага да тегли и трупа дългове, които след това остават да тежат на бюджета с поколения. Освен това, този подход практически гарантира, че парите изтичат в джобовете на любимците на държавата, тоест голяма част от тях биват похарчени много неефективно или направо откраднати.

На 19 декември, 2019 г. Европейската агенция по околна среда публикува прес-съобщение със заглавие „Възобновяемата енергия в Европа: ключова за климатичните цели, но замърсяването на въздуха се нуждае от внимание“. Новината се базира на техния най-нов доклад за развитието на ВЕИ, в който освен информацията за невероятния напредък се появяват и данни за един страничен ефект от този процес – увеличеното замърсяване на въздуха с фин прах и летливи органични съединения, което се дължи на големия ръст в потреблението на биомаса и биогаз. За разлика от предишни подобни доклади, този път информацията за отрицателни ефекти, свързани с климатичните политики, влиза в самото прес-съобщение, даже и в заглавието.

През 2009 г. ЕС постави поредните климатични цели пред автомобилните компании, които продават в ЕС – през 2015 г. продадените леки коли трябваше да емитират средно 130 gCO2/km, а през 2021 г. – 95 gCO2/km. Първата цел беше междинна, но втората е твърда. Непостигането й води до тежки глоби, които растат успоредно с две променливи – разликата между средните емисии на реализираните продажби и целта и общия обем на продажбите.

През седмицата научихме, че Столична община вече е инсталирала 85 филтъра на комини в квартал Факултета, а още през лятото бе планирана обществена поръчка за почти 8 милиона лева за общо 2000 бройки. Те трябва да спасяват софиянци от замърсяването на въздуха, което печките в бедните квартали неизбежно генерират всяка зима.

Преди седмица бях на събитие, на което за пореден път чух, че в България никой нищо не рециклирал, всичко се изхвърляло или изгаряло и нямало смисъл да разделяме отпадъка. За съжаление този мит се подклажда непрекъснато от търсещи скандала медийни репортажи и градски легенди за смесване на отпадъците от контейнерите в камионите на сметооизвозването.

В началото на седмицата ръководството на Столична община предложи увеличение на данъците за по-стари и мощни коли с аргумента, че това ще доведе до намаление на замърсяването на въздуха в града. По-конкретно идеята е от следващата година собствениците на автомобили с евростандарти от 0 до 4 да плащат с между 7 и 40 лв. повече. Данъкът ще се вдигне и в зависимост от мощността на колата.