Автор: Боян Рашев

Седем политически некоректни факта за енергията

Преди десетина дни излезе годишният статистически доклад на BP за световното производство и потребление на енергия. Оттогава изчетох какви ли не интерпретации по медиите – всеки път се изумявам колко далеч от реалността могат да стигнат активисти и лобисти, когато търсят тези и/или аргументи за доказване на нуждите от определени политики. Затова се чувствам длъжен да сложа числата и фактите на масата, да поставя логични въпроси и да оставя мислещите хора сами да си отговорят и правят изводи. Публикувам само най-важното от данните в долната графика – всичко друго е налично на горния линк.

Споделете в социалните мрежи:

Пари за чист въздух има, но ги хвърляме на вятъра!

Световният ден на околната среда е отличен повод да си припомним, че здравето и стандарта ни на живот са неразривно свързани с качеството на околната среда. Откакто преди 5 години описах спешната нужда чистотата на въздуха да стане водещ приоритет на опазването на околна среда в България,  темата малко по малко проби медийната завеса и днес е в центъра на обществения дебат. Вече всички са наясно, че локалното замърсяване на въздуха с фини прахови частици е най-значимият екологичен рисков фактор…

Споделете в социалните мрежи:

Ултимативното решение за чист въздух е ясно: Какво чакаме?

Няма как да не се радвам, че темата за мръсния въздух в България влезе и в предизборното говорене – поне на партиите и кандидатите, които се целят в градската средна класа. Крайно време беше. Обаче пак имаме проблем – политиците, които я коментират, идея си нямат за какво иде реч, особено като стигнат до предложения за решаване на проблема.

Споделете в социалните мрежи:

ВЕИ революция ли? Не, газова!

Да, случи се: Както глобалните инвестиции, така и новите инсталирани мощности на ВЕИ през 2018 г. са по-ниски в сравнение с предходната 2017 г. Годините на постоянен ръст свършиха и то много преди ВЕИ да са заели значим дял в енергийното потребление.През лятото на миналата година публикувах „ВЕИ революцията залязва“, където направих следната прогноза:

Споделете в социалните мрежи:

Проклятието на ресурсите – фактите разбиват мита

Широко разпространено е мнението, че богатите на ресурси и зависими от добива страни са бедни, политически корумпирани, екологично и социално унищожени и продължават да деградират на фона на останалия свят. Това се е превърнало в нещо като „здрав разум“ (common sense) и никой не го поставя под съмнение. Служи като основен аргумент срещу развитието на добивната индустрия по цял свят, включително и в България.

Споделете в социалните мрежи:

Пластмасите – ябълката на раздора между декарбонизация и кръгова икономика

Все по-често попадам на призиви да ограничаваме въглеродните си емисии като използваме по-малко пластмаси. Това се дава като пример за win-win избор от еко-активистите – така хем сме щели да спасим морските животни от пластмасовия отпадък, хем планетата – от глобалното затопляне. Декарбонизация и кръгова икономика в едно за светло бъдеще на планетата!

Споделете в социалните мрежи:

Мисията възможна: Добивът може да работи с природозащитата

Наскоро бях поканен от Европейската комисия в Брюксел да презентирам работата ни по проекта на Дънди Прешъс Металс за добив на златосъдържащи руди край Крумовград като най-добра практика в управлението на биоразнообразието в минния сектор. Аудиторията беше доста изненадана, че някой от България говори по подобна тема. Днес обаче си давам сметка, че тук твърде малко хора са наясно как природозащитата допринесе за изграждането на най-модерната златна мина в Европа, затова реших да опиша историята от моята лична гледна точка.

Споделете в социалните мрежи:

Младите знаят и могат: Давайте им шансове!

Беше в началото на 90-те. Ясно помня как учителите в гимназията ни обясняваха колко по-умни, старателни и можещи били предишните випуски и как от нас нищо няма да излезе. След няколко години пък се оказахме последните свестни деца. Басирам се, че всеки има подобен спомен. Чак до настоящото младо поколение, т. нар. милениъли, в което медии, работодатели, учители и родители в пълен синхрон виждат едва ли не края на интелекта, уменията и пословичното трудолюбие на българската нация.

Споделете в социалните мрежи:

Европа се проваля в електрификацията

В края на ноември, 2018 г. Европейският съюз си постави нова амбициозна цел – пълна декарбонизация на енергийното потребление до 2050 г. В съпътстващата стратегия става ясно, че пътят към декарбонизация минава през задължителна тотална електрификация – до 2050 г. делът на електроенергията в крайното енергийно потребление трябва да достигне 53%. Според EURECTRIC този дял трябва да бъде поне 60%. 

Споделете в социалните мрежи:

Опазена природа или чиста околна среда: Какво избираме?

Миналата година учени ни осведомиха, че сме били изгорили целия въглероден бюджет на човечеството и изменението на климата вече е неизбежно. На 1 август пък природозащитни неправителствени организации обявиха поредния годишен Ден на прекаляването (Earth Overshoot Day) – онзи момент в годината, когато човечеството „влиза в екологичен дефицит“, „изяжда Земята“, „изчерпва ресурсите на планетата за тази година“ и други подобни. Въпросният ден се основава на сметките на Global Footprint Network за т.нар. екологичен отпечатък на всяка страна и настъпва все по-рано и по-рано през годината. Основното послание е пределно ясно: „Унищожаваме природата!“.

Споделете в социалните мрежи:

Декарбонизация: Да, но не по този начин!

При наличните технологии и пазарни реалности пълната декарбонизация на енергийното потребление до 2050 г. просто не е възможна без това да доведе до икономическа и социална катастрофа. Можем да постигнем голям напредък в електрификацията само при изпълнение на две базови условия – внедряване на евтини и ресурсно-ефективни технологии за съхранение на енергия в индустриални мащаби плюс нови въглеродно-неутрални и надеждни източници на електроенергия като термоядрения синтез.

Пълният текст е публикуван в брой 2 /2019 г. на списание „Икономист“ от 11 януари 2019 г.

Споделете в социалните мрежи:

Минното дело и зелената икономика – една неочаквано силна връзка

Икономиката на бъдещето е зелена, защото всеки иска да живее по-добре на една по-чиста планета. В масовата представа на хората обаче минното дело изобщо не съществува в този прекрасен нов свят. Всъщност има очакване, че едва ли не зелената икономика е възможна само ако човечеството престане да използва невъзобновями ресурси и заживее изцяло на фотосинтеза и нейните продукти.

Горното е един от най-силните митове на устойчивото развитие, който трябва да бъде разбиван без мярка, защото се използва все по-често от противниците на индустрията на глобално и местно ниво. А това ни обрича на бедност и пропуснати ползи в огромни мащаби.   

Споделете в социалните мрежи:

Глобалните СО2 емисии направиха прогнозирания за годината скок

На 6.08.2018 г. публикувах много ранна прогноза за глобалните СО2 емисии от изгаряне на горива за 2018 г. под заглавие „Пазарът пак надцаква политиката: Лъвски скок на въглеродните емисии през 2018 г.“ В същността си тя представляваше това:

„През 2018 г. глобалните въглеродни емисии от изгаряне на горива ще направят невиждан в последните години скок – с около 800 милиона тона (+/- 100 млн.) или 2.5% увеличение спрямо 2017 г.“

Споделете в социалните мрежи:

Как реално мините намаляват екологичното си въздействие?

Не, рудодобивът никога няма да бъде с нулев екологичен отпечатък, но технологиите и практиките днес дават възможност той да бъде силно ограничен и компаниите действително ги прилагат. Дори и в България.
Публикувана в Business Quarterly.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Индустрията води хорото на кръговата икономика

Кръговата икономика се случва тук и сега! Индустрията води хорото, но не очаквайте то да стане пълен кръг – пазарът винаги ще я кара да криви наляво-надясно. Крайният потребител, макар и неосъзнато, участва все повече. Ще доведе ли това до напълно безотпадно общество и премахване на нуждата от нов добив? Никога! Но със сигурност ще ни помогне да оставим една по-зелена планета на децата си.
Публикувано в специалното издание на „Капитал“ Тежка индустрия.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Климатичните политики издигат нова Желязна завеса в Европа

Иде зима. Цените на газа, а след него и на топлофикациите, вече скочиха два пъти подред. На Нова година отново ще се увеличат. Те не могат да свалят правителството. Токът обаче може. Защото със зимата иде и перфектната буря в енергетиката, която със сигурност ще удари и тежката ни индустрия. Климатът е на път да ги разруши, но не чрез някакви изменения или природни бедствия, а чрез консистентните едностранни ангажименти на европейския политически елит, известни като климатични политики.
Публикувано в „Капитал“.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Няма цивилизация без мини

Минната индустрия винаги е била и продължава да бъде значим фактор в икономиката на България. Бъдещето й обаче е обвито в мъгла – някои събития през 2017 г. за малко да я разсеят, но повечето като че ли я сгъстиха още повече. Моят опит за ретроспекция и поглед напред показва, че потенциалът е огромен, но такава е и вероятността за скорошен срив.

Споделете в социалните мрежи:

Климатичен разказ със злокобен край

Преди седмица се разхождах със съпругата си по мраморното било на Северен Пирин. Не успяхме да стигнем до Снежника в Казана, но пък циркусите на изток от Кончето бяха пълни със снежни петна, а микро-ледникът под Кутело беше наистина голям (на снимката). И неизбежно си спомних за първите си стъпки като млад изследовател на климатичните промени…

Споделете в социалните мрежи:

Кръгова вместо пазарна икономика?

„Стремим се към кръгова икономика като алтернатива на пазарната.“ Това е едно от най-ясните послания, на които попадам в „Политически документ за зелен социализъм“ на Млади европейски социалисти от 2015 г. А уж просто търсех допълнителна информация, описваща новата мода в Европейската комисия, която трябва да спаси света от линейния модел на производство и потребление. Идеята е да се регулират нещата така, че материалните потоци в икономиката да се движат в кръг възможно най-дълго – да няма отпадъци и почти да не се налага да вкарваме нови суровини в кръга.

Оказва се, че кръговата икономика съвсем не е някакво ново изобретение.

Споделете в социалните мрежи:

Скърбим за липсата на чужди инвестиции: А защо гоним печалбите на българските компании в чужбина?

„Сривът на чуждите инвестиции е пълен, отчете стопанската камара“: Подобни заглавия помитат като лавина медийния пейзаж в последните дни, но всъщност ги четем почти ежегодно. Жалваме се как няма инвестиции на зелено в икономиката ни, като това особено силно важи за тежката индустрия. Забравете за момент десетките заводи за сглобяване на разни неща и се замислете кога последно някой е изградил значим промишлен комплекс, който да добива и/или преработва наши суровини, на гола поляна у нас? Сещам се само за рафинерията за биодизел на Астра Биоплант край Русе, която се случва благодарение на субсидирането на биогоривата и ТЕЦ AES Гълъбово, реално заместващ затворените малки блокове на АЕЦ Козлодуй – цената, която дълго ще плащаме като входна такса за ЕС. Всичко друго са инвестиции в няколкото оцелели след 90-те съществуващи предприятия.
Публукувано в Капитал.
Следва:

Споделете в социалните мрежи: