Няма как да не се радвам, че темата за мръсния въздух в България влезе и в предизборното говорене – поне на партиите и кандидатите, които се целят в градската средна класа. Крайно време беше. Обаче пак имаме проблем – политиците, които я коментират, идея си нямат за какво иде реч, особено като стигнат до предложения за решаване на проблема.

Широко разпространено е мнението, че богатите на ресурси и зависими от добива страни са бедни, политически корумпирани, екологично и социално унищожени и продължават да деградират на фона на останалия свят. Това се е превърнало в нещо като „здрав разум“ (common sense) и никой не го поставя под съмнение. Служи като основен аргумент срещу развитието на добивната индустрия по цял свят, включително и в България.

В края на ноември, 2018 г. Европейският съюз си постави нова амбициозна цел – пълна декарбонизация на енергийното потребление до 2050 г. В съпътстващата стратегия става ясно, че пътят към декарбонизация минава през задължителна тотална електрификация – до 2050 г. делът на електроенергията в крайното енергийно потребление трябва да достигне 53%. Според EURECTRIC този дял трябва да бъде поне 60%. 

На 6.08.2018 г. публикувах много ранна прогноза за глобалните СО2 емисии от изгаряне на горива за 2018 г. под заглавие „Пазарът пак надцаква политиката: Лъвски скок на въглеродните емисии през 2018 г.“ В същността си тя представляваше това:

„През 2018 г. глобалните въглеродни емисии от изгаряне на горива ще направят невиждан в последните години скок – с около 800 милиона тона (+/- 100 млн.) или 2.5% увеличение спрямо 2017 г.“

Кръговата икономика се случва тук и сега! Индустрията води хорото, но не очаквайте то да стане пълен кръг – пазарът винаги ще я кара да криви наляво-надясно. Крайният потребител, макар и неосъзнато, участва все повече. Ще доведе ли това до напълно безотпадно общество и премахване на нуждата от нов добив? Никога! Но със сигурност ще ни помогне да оставим една по-зелена планета на децата си.
Публикувано в специалното издание на „Капитал“ Тежка индустрия.
Следва:

Минната индустрия винаги е била и продължава да бъде значим фактор в икономиката на България. Бъдещето й обаче е обвито в мъгла – някои събития през 2017 г. за малко да я разсеят, но повечето като че ли я сгъстиха още повече. Моят опит за ретроспекция и поглед напред показва, че потенциалът е огромен, но такава е и вероятността за скорошен срив.

„Стремим се към кръгова икономика като алтернатива на пазарната.“ Това е едно от най-ясните послания, на които попадам в „Политически документ за зелен социализъм“ на Млади европейски социалисти от 2015 г. А уж просто търсех допълнителна информация, описваща новата мода в Европейската комисия, която трябва да спаси света от линейния модел на производство и потребление. Идеята е да се регулират нещата така, че материалните потоци в икономиката да се движат в кръг възможно най-дълго – да няма отпадъци и почти да не се налага да вкарваме нови суровини в кръга.

Оказва се, че кръговата икономика съвсем не е някакво ново изобретение.