Автор: Боян Рашев

Защо не можем да се стоплим?

България държи незавидното първо място по енергийна бедност в Европейския съюз – според Евростат почти 37% от български домакинства (2017 г.) не могат да си позволят да отопляват жилищата си до комфортна температура. Средното ниво за ЕС е под 8%. Защо сме толкова назад и как можем да променим този факт?

Споделете в социалните мрежи:

Атаката срещу полетите е престъпление срещу човечеството

Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години: На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета на ден кръстосват небето на света и пренасят хора и стоки по-бързо, евтино и сигурно, от който и да е познат начин на придвижване. Вместо да празнуват това невероятно достижение на цивилизацията обаче, активисти, политици и медии в Западна Европа се впускат в яростна атака.

Споделете в социалните мрежи:

На пазар за електробуси: Инструкции за купувача

Преди около два месеца коментирах решението на Министерството на околната среда да пренасочи 390 милиона лева от оперативна програма „Околна среда“ към проекти за електрификация на транспорта в 11 общини. Прогнозирах, че парите „най-вероятно ще отидат основно за закупуване на електробуси“. Тъй като технологията е нова предположих, че ще има ядове. Така се и случи – общините пуснаха търгове за електробуси, обаче изискванията им са такава каша, че една по една процедурите се провалят. Тогава коментирах двете водещи технологии – ако темата не ви е добре позната, вижте тук и тук. Днес ще се опитам да бъда полезен на местните власти и ще се спра на най-важните им ограничения, които трябва да се имат предвид при обявяване на поръчка.

Споделете в социалните мрежи:

Не знам дали ще спасим планетата, но поне да дишаме: 10 стъпки за по-чиста енергия в България!

По случай честването на Деня на миньора научихме, че БЕХ най-сетне е сключил договор с международна консултантска компания, която трябва да изготви оценка на адекватността на електроенергийната система и да разработи механизъм за разпределяне на капацитети за въглищните централи, които да им осигурят финансиране и продължаване на съществуването. Това е вероятно най-важната и спешна стъпка за осигуряване бъдещето на енергетиката ни, за която специалистите в сектора приканват отдавна.

България обаче е член на ЕС и от нея се очаква да реализира политики за намаляване на емисиите на парникови газове и чист въздух.

Споделете в социалните мрежи:

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна пропаганда в различни посоки, че се чувствам длъжен да поставя нещата на трезва основа:

Споделете в социалните мрежи:

Светът отдавна е открил топлата вода: А защо я забравя?

През месец май излезе годишният доклад Solar Heat Worldwide 2019, който проследява напредъка на технологиите за отопление от слънцето и глобалния пазар на слънчеви термални колектори. За разлика от ежедневната лавина от новини за напредъка на ВЕИ в производството на електричество, той остана напълно игнориран от медиите. Не, че има някаква особено изненадваща новина: През 2018 г. световният пазар на термални инсталации спада с 3,9% спрямо 2017 г. и това е просто продължение на тенденция, започнала още преди 5 години. Но на фона на реториката за спешното „спасяване на света“ от фосилните горива определено си струва да се знае и коментира.

Споделете в социалните мрежи:
Източник: https://www.ceotodaymagazine.com

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук!

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех в привличането на големи икономически инвестиции трябва да се разглежда по подобен начин. И все пак, разумното сравнение между България и Турция показва толкова много предимства от мащаба за последната, че човек чак да се чуди защо изобщо VW обмисля евентуално идване тук.

Споделете в социалните мрежи:

Общините харчат милиони за електробуси: Нека вложат поне малко мисъл!

Преди около месец Министерството на околната среда реши да пренасочи 390 милиона лева от оперативна програма „Околна среда“ към проекти за чист въздух в 11 общини – градове с тежки проблеми с качеството на въздуха. Личното ми мнение е, че тези пари могат да свършат много по-полезна работа, ако с тях се финансира преминаване към чиста енергия за отопление, но сумата е определена само за електрификация на транспорта – най-вероятно ще отидат основно за закупуване на електробуси. ОК, взетото решение не е оптимално, но парите са ужасно много, а потенциалът за скъпи грешки, когато говорим за бързо-развиващи се технологии, винаги е голям.

Споделете в социалните мрежи:

Седем политически некоректни факта за енергията

Преди десетина дни излезе годишният статистически доклад на BP за световното производство и потребление на енергия. Оттогава изчетох какви ли не интерпретации по медиите – всеки път се изумявам колко далеч от реалността могат да стигнат активисти и лобисти, когато търсят тези и/или аргументи за доказване на нуждите от определени политики. Затова се чувствам длъжен да сложа числата и фактите на масата, да поставя логични въпроси и да оставя мислещите хора сами да си отговорят и правят изводи. Публикувам само най-важното от данните в долната графика – всичко друго е налично на горния линк.

Споделете в социалните мрежи:

Пари за чист въздух има, но ги хвърляме на вятъра!

Световният ден на околната среда е отличен повод да си припомним, че здравето и стандарта ни на живот са неразривно свързани с качеството на околната среда. Откакто преди 5 години описах спешната нужда чистотата на въздуха да стане водещ приоритет на опазването на околна среда в България,  темата малко по малко проби медийната завеса и днес е в центъра на обществения дебат. Вече всички са наясно, че локалното замърсяване на въздуха с фини прахови частици е най-значимият екологичен рисков фактор…

Споделете в социалните мрежи:

Ултимативното решение за чист въздух е ясно: Какво чакаме?

Няма как да не се радвам, че темата за мръсния въздух в България влезе и в предизборното говорене – поне на партиите и кандидатите, които се целят в градската средна класа. Крайно време беше. Обаче пак имаме проблем – политиците, които я коментират, идея си нямат за какво иде реч, особено като стигнат до предложения за решаване на проблема.

Споделете в социалните мрежи:

ВЕИ революция ли? Не, газова!

Да, случи се: Както глобалните инвестиции, така и новите инсталирани мощности на ВЕИ през 2018 г. са по-ниски в сравнение с предходната 2017 г. Годините на постоянен ръст свършиха и то много преди ВЕИ да са заели значим дял в енергийното потребление.През лятото на миналата година публикувах „ВЕИ революцията залязва“, където направих следната прогноза:

Споделете в социалните мрежи:

Проклятието на ресурсите – фактите разбиват мита

Широко разпространено е мнението, че богатите на ресурси и зависими от добива страни са бедни, политически корумпирани, екологично и социално унищожени и продължават да деградират на фона на останалия свят. Това се е превърнало в нещо като „здрав разум“ (common sense) и никой не го поставя под съмнение. Служи като основен аргумент срещу развитието на добивната индустрия по цял свят, включително и в България.

Споделете в социалните мрежи:

Пластмасите – ябълката на раздора между декарбонизация и кръгова икономика

Все по-често попадам на призиви да ограничаваме въглеродните си емисии като използваме по-малко пластмаси. Това се дава като пример за win-win избор от еко-активистите – така хем сме щели да спасим морските животни от пластмасовия отпадък, хем планетата – от глобалното затопляне. Декарбонизация и кръгова икономика в едно за светло бъдеще на планетата!

Споделете в социалните мрежи:

Мисията възможна: Добивът може да работи с природозащитата

Наскоро бях поканен от Европейската комисия в Брюксел да презентирам работата ни по проекта на Дънди Прешъс Металс за добив на златосъдържащи руди край Крумовград като най-добра практика в управлението на биоразнообразието в минния сектор. Аудиторията беше доста изненадана, че някой от България говори по подобна тема. Днес обаче си давам сметка, че тук твърде малко хора са наясно как природозащитата допринесе за изграждането на най-модерната златна мина в Европа, затова реших да опиша историята от моята лична гледна точка.

Споделете в социалните мрежи:

Младите знаят и могат: Давайте им шансове!

Беше в началото на 90-те. Ясно помня как учителите в гимназията ни обясняваха колко по-умни, старателни и можещи били предишните випуски и как от нас нищо няма да излезе. След няколко години пък се оказахме последните свестни деца. Басирам се, че всеки има подобен спомен. Чак до настоящото младо поколение, т. нар. милениъли, в което медии, работодатели, учители и родители в пълен синхрон виждат едва ли не края на интелекта, уменията и пословичното трудолюбие на българската нация.

Споделете в социалните мрежи:

Европа се проваля в електрификацията

В края на ноември, 2018 г. Европейският съюз си постави нова амбициозна цел – пълна декарбонизация на енергийното потребление до 2050 г. В съпътстващата стратегия става ясно, че пътят към декарбонизация минава през задължителна тотална електрификация – до 2050 г. делът на електроенергията в крайното енергийно потребление трябва да достигне 53%. Според EURECTRIC този дял трябва да бъде поне 60%. 

Споделете в социалните мрежи:

Опазена природа или чиста околна среда: Какво избираме?

Миналата година учени ни осведомиха, че сме били изгорили целия въглероден бюджет на човечеството и изменението на климата вече е неизбежно. На 1 август пък природозащитни неправителствени организации обявиха поредния годишен Ден на прекаляването (Earth Overshoot Day) – онзи момент в годината, когато човечеството „влиза в екологичен дефицит“, „изяжда Земята“, „изчерпва ресурсите на планетата за тази година“ и други подобни. Въпросният ден се основава на сметките на Global Footprint Network за т.нар. екологичен отпечатък на всяка страна и настъпва все по-рано и по-рано през годината. Основното послание е пределно ясно: „Унищожаваме природата!“.

Споделете в социалните мрежи:

Декарбонизация: Да, но не по този начин!

При наличните технологии и пазарни реалности пълната декарбонизация на енергийното потребление до 2050 г. просто не е възможна без това да доведе до икономическа и социална катастрофа. Можем да постигнем голям напредък в електрификацията само при изпълнение на две базови условия – внедряване на евтини и ресурсно-ефективни технологии за съхранение на енергия в индустриални мащаби плюс нови въглеродно-неутрални и надеждни източници на електроенергия като термоядрения синтез.

Пълният текст е публикуван в брой 2 /2019 г. на списание „Икономист“ от 11 януари 2019 г.

Споделете в социалните мрежи:

Минното дело и зелената икономика – една неочаквано силна връзка

Икономиката на бъдещето е зелена, защото всеки иска да живее по-добре на една по-чиста планета. В масовата представа на хората обаче минното дело изобщо не съществува в този прекрасен нов свят. Всъщност има очакване, че едва ли не зелената икономика е възможна само ако човечеството престане да използва невъзобновями ресурси и заживее изцяло на фотосинтеза и нейните продукти.

Горното е един от най-силните митове на устойчивото развитие, който трябва да бъде разбиван без мярка, защото се използва все по-често от противниците на индустрията на глобално и местно ниво. А това ни обрича на бедност и пропуснати ползи в огромни мащаби.   

Споделете в социалните мрежи: