Автор: Боян Рашев

Слънцето може, но светът го ползва неправилно

Слънцето е основният енергиен източник на Земята, а и обещава независимост, така че фокусът върху използването му в последните години изглежда логичен. Резултатите са впечатляващи – произвеждането на „собствена и зелена“ енергия е на мода сред екологично отговорните фирми и домакинства. Май имаме решение! За съжаление нещата не са толкова прости и това най-добре се вижда в Европа, където тези технологии вече заемат голям дял, който ни позволява да наблюдаваме ефекти, които в останалата част от света все още не са толкова явни.

Споделете в социалните мрежи:

Спасете Седемте езера – изкарайте ги на пазара!

На Седемте езера има проблем, който съвсем не е уникален, нито толкова сложен за решаване. Трябва просто да схванем, че природната красота е като всеки друг ресурс и може да бъде едновременно използвана и запазена само, ако следваме икономическата логика.

Първо за ситуацията:  

Не, не е ОК да се играе хоро насред което и да е от Седемте езера.
Не, хорото съвсем не им е най-големият екологичен проблем на езерата.

Споделете в социалните мрежи:

Геолозите и миньорите – те да са живи!

Едно време щях да ставам геолог. Вече не помня какво ме накара в средата на 11-ти клас изведнъж да реша, че ще уча Геология. Беше шок за всичките ми приятели, а за родителите ми – не е за разправяне… Ама се самонавих и самоподготвих и без един час с учител – в гимназиите такъв предмет нямаше, само в минните техникуми – изкарах 6.00 на кандидат-студентски изпит по Геология. Оказа се излишно усилие, защото бяхме 17 кандидата за 30 места – брутална конкуренция! Учих две години в Софийския, много яко и интересно, страхотни практики… и накрая спечелих една стипендия и напуснах в посока Управление на околната среда и ресурсите в Германия. Бяха мизерните години в края на 90-те, стипендията беше повече от заплатите на родителите ми и – колкото и да не ми се искаше – нямаше как да откажа подобна възможност. Така не станах геолог…

Но днес работя и празнувам заедно с тях и онези, които ги следват навсякъде – миньорите.

Споделете в социалните мрежи:

Въглеродното Елиминиране е Илюзия

През 1972 г. излиза фундаменталният труд на Римския клуб „Границите на растежа“, който предупреждава, че светът лети към ресурсна и екологична катастрофа. След година, като че да потвърди прогнозата, се случва Арабската криза и ОПЕК налага ембарго върху търговията с нефт. Западната цивилизация е заплашена и политическото решение е ясно: Трябва да се отървем от зависимостта си от фосилни горива!

В този момент основен кандидат-спасител се явява зараждащата се ядрена енергетика, докато за ВЕИ по-скоро само се говори.

Споделете в социалните мрежи:

Пазарът пак надцаква политиката: Лъвски скок на въглеродните емисии през 2018 г.

Допреди няколко години ми се струваше, че светът ще достигне пик на въглеродните си емисии преди 2020 г. Смятах, че имам достатъчни аргументи за подобна прогноза. Вярвах, че енергийната ефективност, масовото навлизане на ВЕИ и електромобилността, споделената икономика и дематериализацията ще успеят да ограничат употребата на фосилни горива. Освен това, вследствие на прекаленото четене и слушане на ентусиазирани коментари за успеха на горните, бях с впечатление, че реалното човешко поведение (или пазарът) вече възприема въглеродните емисии като нещо лошо и съответно ще ги минимизира, както се случва с всеки замърсител.

Да, ама не. Сбърках и това беше единствената ми неточна прогноза за 2017 г. (от всичките ми 20+1 оптимистични прогнози за околната среда на глобално ниво).

Споделете в социалните мрежи:

Индустрията, глупако!

България регистрира няколко поредни години на сравнително стабилен икономически растеж. Най-видимо е това около Пловдив, където изникнаха множество заводи, произвеждащи основно машинни компоненти и в София, където милиони квадратни метри офиси се напълниха с млади хора, работещи в IT фирми и аутсорснати услуги на мултинационални компании и навсякъде, където се изливат милиарди евросредства в инфраструктура или просто от субсидии. После процесът започна да прелива и към другите градове и днес безработицата клони към нула – реално всеки способен човек може да си намери работа, ако желае. Създаде се усещането, че тези бизнеси формират гръбнака на растежа и могат да доведат икономиката ни до така мечтаното изравняване на доходите със средните за Европейския съюз. И неусетно много хора започнаха не на шега да твърдят, че големи предприятия с комини – от онези мръсните, които обикновено асоциираме със социалистическата промишленост – не ни трябват. Можем спокойно да си пишем код, обслужваме клиенти от Таити, сглобяваме разни джаджи и да усвояваме субсидии. И така да си живеем чисто и спретнато без излишен тормоз.

Споделете в социалните мрежи:

ВЕИ революцията залязва

Ще направя доста крайна и ясна прогноза, която ще разочарова много хора, включително и мен самият, но пък има много основания тя да се окаже вярна.

ВЕИ революцията се провали: Глобалните инвестиции и инсталациите на ВЕИ – преди всичко слънчева и вятърна енергия – ще започнат да намаляват ежегодно още преди 2020 г. Не мисля, че някога слънчевата и вятърната енергия ще достигнат значим дял в глобалното потребление на енергия.

Споделете в социалните мрежи:

Устойчивото развитие и ролята на бизнеса

Знаем, че светът не е перфектен и никога няма да бъде. Все още има много бедност и деградация на околната среда, особено в развиващите се страни. Обаче колелото на прогреса се грижи за това и бавно, но сигурно те успяват да се борят с глада, болестите и неграмотността. Веднага щом възприемат качеството на околната среда като относителен приоритет, те му обръщат внимание. А бъдещите поколения? Те ще трябва също да поддържат колелото на прогреса в движение, така че най-доброто, което можем да направим, е да запазим рамковите условия и да им дадем знанията и волята. Това са критичните ресурси, за да оцелеят и просперират.

Споделете в социалните мрежи:

Личният автомобил – революция в режим на изчакване

Откакто се помня, слушам и чета предсказания за неизбежни промени в начина ни на придвижване. Задръствания, катастрофи, замърсяване, изчерпване на нефта, глобално затопляне – това са малка част от стандартните поводи, покрай които се говори за „края“, или поне „смаляването“ на личния автомобил с двигател с вътрешно горене. Carshare, Zipcar, Prius, Tesla, Uber, велосипеди и най-вече любимият на зелени активисти и политици обществен транспорт – ежегодно пристигат вестоносци, обявяващи неизбежната победа на „доброто“ над „мръсната“ кола. Преди 20 години твърдо вярвах, че човек няма нужда от личен автомобил и ще живея без такъв. Днес, с жена, фирма, две деца и три коли по-късно, съм изтрезнял. Ето кратък списък на очакванията, които в обозримо бъдеще ще останат само сладки приказки.

Споделете в социалните мрежи:

Трезво за кръговата икономика

Кръгова икономика звучи модерно, но всъщност говорим за процес, който винаги е съществувал. Наличието и мащабът му зависят от два основни фактора: единичната стойност на конкретния ресурс и концентрацията му в отпадъчния поток. Защо никой не изхвърля златни или сребърни предмети на боклука? Защото стойността им е висока и повторната употреба или рециклирането им се изплащат.
Публикувано в списание „Ютилитис“.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Въздухът в София не е по-мръсен, хората се промениха

Данните са красноречиви – макар и все още лошо, качеството на въздуха в София бавно се подобрява. Спадат както средногодишните концентрации на фин прах (ФПЧ10), така и броят дни в годината с пиково замърсяване. Допреди десетина години прекарвахме почти целия отоплителен сезон в мъгла от фин прах и други още по-неприятни вещества, а днес вече това са отделни, все по-редки периоди на типичните за Софийското поле температурни инверсии. И точно затова все по-ясно ги забелязваме и усещаме. Когато виждаме, че може да бъде и чисто, ни се иска да е винаги така.
Публикувано в „Мениджър“.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Как да изчистим въздуха

В началото на февруари в София говорих в закриващия панел на 21-вия Европейски форум за екоиновации – най-значимото събитие в областта на опазването на околната среда по време на българското Председателство. С него България постави качеството на въздуха в центъра на политическия дебат в ЕС – позиция, която най-значимият екологичен проблем, водещ до преждевременната смърт на половин милион европейци годишно, отдавна не е получавал. След като два дни слушах политически коректни заклинания, не можах да се въздържа да кажа ясно мнението си, което представям тук.

Следва:

Публикувано в: Forbes

Споделете в социалните мрежи:

Неудобни факти за енергийната политика на Европа

Енергийната политика на Европа върви към провал по всички показатели. Докато икономиката на съюза се задъхваше, това оставаше скрито. През 2017 г. обаче регистрираме трета поредна година на значим ръст на БВП – над 2%. И вече става пределно ясно, че практически всички „амбициозни“ енергийни и климатични цели са мираж, а избраните пътища към постигането им – погрешни.

Споделете в социалните мрежи:

Бизнес под прожекторите

От началото на 2018г. е в сила изменение на Закона на счетоводството, което транспонира изискванията на Директивата за нефинансова отчетност и задължава всички големи „предприятия от обществен интерес“ ежегодно да публикуват нефинансова информация заедно с годишните си финансови отчети. Става въпрос за информация за собствеността и мениджмънта, за външните въздействия върху околната среда и обществото, за отношенията със служителите и всички други заинтересувани страни, за нивото на спазване на законите. Очаква се изведнъж големите предприятия от обществен интерес в страната да станат прозрачни и честни.
Следва:
Публукувано в: Forbes

Споделете в социалните мрежи:

Прогнози, които се сбъдват

Краткосрочната прогноза е най-добрият и същевременно най-труден тест за проверка на експертизата. Точно затова малко хора смеят да дават такива. Силно предпочитани са дългосрочните, които осигуряват драматични заглавия в медиите, но не поставят репутацията на експерта под риск, защото след 20 години никой вече не помни. Много се говори за бъдещи изменения в областта на околната среда, но ясно измеримите прогнози са малко и най-широко разпространените почти винаги се оказват погрешни. Защото обикновено са негативни…

Споделете в социалните мрежи:

Пластмасите – следващото глобално затопляне

Пластмасите, хиляди различни съединения като PES, PE, PET, PA, които са изключително устойчиви и служат за какво ли не, отдавна са навсякъде. До днес човечеството е произвело около 8.3 млрд. т – повече от половината лежат някъде. Една голяма част е заровена в сметища, но се смята, че около 86 млн. т са в моретата. В момента дотам достигат между 5 и 12 млн. т годишно. Най-известни са огромните бунища насред Тихия океан – безкрайни площи, покрити с парчета от корабни и рибарски принадлежности, бутилки, найлонови торбички и всякакъв друг отпадък, който отказва да се разпадне. Много плажове представляват идентична гледка. Морските животни се заплитат в тях или ги поглъщат. Рибарите губят все повече заради Рибарите губят все повече заради повредени лодки, инструменти или улов на негодна риба. Курорти губят туристи заради грозните гледки.
Следва:
Публикувано в: Forbes

Споделете в социалните мрежи:

Ограбват ли златните концесии България?

България се къпе в злато, а чуждите колонизатори я ограбват и за нас остава само екологичната катастрофа – това е една от най-разпространените тези на родните любители на конспирацията. Популярността й има просто и логично обяснение – позицията на жертва e универсалното извинение за неуспехa и бедността на всеки народ. Ще се опитам да адресирам икономическата част по темата с някои основни факти, така че всеки разумен човек да може сам да си отговори на въпроса в заглавието. Унищожаването на околната среда заради златодобива е друг мит, който обаче не е обект на този текст.
Статията е публикувана в tavex.bg.
Следва:

Споделете в социалните мрежи:

Защо светът не успява да намали въглеродните емисии?

След три години на застой глобалните емисии на СО2 от изгаряне на горива и от индустрия отново регистрират скок през 2017 г. – около или над 2%. И това става ясно на фона на протичащата поредна среща на върха за климата, където дори Сирия се присъедини към световните усилия за намаляването им. Човечеството отдавна бележи победи в решаването на екологични проблеми – замърсяването на въздуха, киселинните дъждове, озоновата дупка, замърсяването на водите и почвите, изсичането на горите. Кривата на Кузнец го показва ясно – с времето и ръста на доходите екологичното въздействие във всяка страна първо се покачва, но след даден праг започва да спада и днес най-богатите страни са и най-чистите. Защо този ефект не работи за въглеродните емисии? Ето пет основни причини.

Следва:

Източник: Forbes

Споделете в социалните мрежи:

Митове, заблуди и радикализъм за ски зоната в Банско

Цялата история около Пирин е изпълнена с толкова много митове, заблуди и неверни твърдения, разпространявани от радикалните крила на двете спорещи страни, че не мога да се въздържа от един дългичък пост, който адресира най-изявените сред тях. Дефицитът на разумно говорене по темата е ужасяващ, а през него минава единственият път към намиране на работещи решения.

1. Не, няма как България да стане като Швейцария или Австрия. Нямаме географията, парите, традициите, пазарите. Но спокойно може да бъде номер 1 ски-дестинация на Балканите с модерни и добре развити Банско, Боровец, Пампорово, Витоша и още няколко по-малки курорта.

Следва:

Публикувано в mediapool

Споделете в социалните мрежи:

Води ли електронната търговия до устойчиво развитие?

Онлайн търговията навлиза все по-силно в живота ни, като Амазон е само най-видимият връх на айсберга. Всъщност почти няма голям търговец, който да не предлага форма на възможност за поръчка и доставка, без нужда клиентът да посещава търговски обект. Ефектът на тази промяна върху устойчивото развитие заслужава коментар.

Ръстът на онлайн търговията би трябвало да води до постигане на по-висока енергийна ефективност и, съответно, до намаляване на въглеродните емисии. Логично е – вместо 100 души, всеки със собствена кола, да пътуват по 10 км до магазин, търговецът доставя до всички тях с едно превозно средство. То изминава много по-малко общо разстояние. Трафикът в града намалява. Освен това търговецът поддържа колите си в по-добро състояние – шумят и замърсяват въздуха по-малко или даже могат да бъдат електрически и тези ефекти да бъдат напълно минимизирани. По-малко пътнико-километри и управление от професионални шофьори означават и по-ниска вероятност от инциденти. Търговецът може да доставя храни с хладилни автомобили, което означава по-малко загуби. Тоест, крайният резултат би трябвало да е силно в полза на околната среда и хората.

Следва:

Публикувано в: Forbes

Споделете в социалните мрежи: