Все по-често обществената дискусия гравитира около въпроса:
„Кой е най-добрият източник на енергия?“
Горе-долу от началото на 21 век много хора смятат, че са намерили отговора в:
„100%-ВЕИ или само възобновяеми енергийни източници!“

През 2009 г. ЕС постави поредните климатични цели пред автомобилните компании, които продават в ЕС – през 2015 г. продадените леки коли трябваше да емитират средно 130 gCO2/km, а през 2021 г. – 95 gCO2/km. Първата цел беше междинна, но втората е твърда. Непостигането й води до тежки глоби, които растат успоредно с две променливи – разликата между средните емисии на реализираните продажби и целта и общия обем на продажбите.
Новата зелена сделка на Европа има два основни компонента – декарбонизация на енергията и кръгова икономика на материалите. Почти цялото внимание в обществената дискусия у нас се концентрира върху първия, но медийното отразяване на търговията с отпадъци и реакцията на правителството показват, че и вторият съвсем не е маловажен.
През седмицата научихме, че Столична община вече е инсталирала 85 филтъра на комини в квартал Факултета, а още през лятото бе планирана обществена поръчка за почти 8 милиона лева за общо 2000 бройки. Те трябва да спасяват софиянци от замърсяването на въздуха, което печките в бедните квартали неизбежно генерират всяка зима.
Преди седмица бях на събитие, на което за пореден път чух, че в България никой нищо не рециклирал, всичко се изхвърляло или изгаряло и нямало смисъл да разделяме отпадъка. За съжаление този мит се подклажда непрекъснато от търсещи скандала медийни репортажи и градски легенди за смесване на отпадъците от контейнерите в камионите на сметооизвозването.
Както се очакваше, срещата на ООН за климата в Мадрид завърши без абсолютно никакъв напредък. Това не попречи на ЕС еднолично да поеме по Зелен нов курс, който да изведе Стария континент до климатична неутралност към 2050 г., което практически означава отказ от въглищата най-късно около 2040 г. Посланията от върха на ЕС създават впечатление, че това е просто въпрос на желание (и малко пари) и едва ли не от утре целият останал свят също може спокойно да се откаже от въглищата, стига да има „политическа воля за промяна“.
Да, ама не!
В началото на седмицата ръководството на Столична община предложи увеличение на данъците за по-стари и мощни коли с аргумента, че това ще доведе до намаление на замърсяването на въздуха в града. По-конкретно идеята е от следващата година собствениците на автомобили с евростандарти от 0 до 4 да плащат с между 7 и 40 лв. повече. Данъкът ще се вдигне и в зависимост от мощността на колата.
В рязък контраст с политическото говорене и призиви по темата, САЩ предвижда глобалното потребление на първична енергия да нарасне с близо 50% между 2018 и 2050 г., а съответните СО2 емисии с 20% (всички описани прогнози са за референтния сценарий*). Това са основните послания в публикуваната през септември, 2019 г. ежегодна Международна прогноза за енергията (IEO2019) на Aдминистрация за енергийна информация на САЩ (EIA).
През седмицата попадна на новия доклад на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции „Туризъм и въздушен транспорт в София“. Става ясно, че от 2010 г. насам се наблюдава стабилен ръст на туристите, нощувките и приходите от тях в София, който е особено забележим в след 2014 г. Запазва се тенденцията около 2/3 от нощувките и почти всички приходи да се реализират от чужденци.
Activists, politicians, lobbyists and media outlets continuously conflate air pollution with carbon emissions, as if the two are identical. Few are consciously aware of the fact that they are mistaken. Most simply don’t know any better. The end result is that a false understanding of the connection between the two has become widespread in society. This is a problem because it misleads people into supporting false political movements, programs and measures.
Активисти, политици, лобисти и медии продължават да смесват замърсяването на въздуха и въглеродните емисии – все едно иде реч за едно и също нещо. Малко го правят с ясното съзнание, че лъжат. Повечето просто не знаят. Крайният резултат обаче е, че в общественото съзнание битува невярна представа за реалната връзка между тези две явления.
Renewable energy sources are taking an increasingly visible place in the global generation and consumption of energy. Many people believe in a “renewables revolution” and think that these sources can and will replace all other sources of energy in a short amount of time. Since I have the habit of commenting on this utopian idea often in other articles, it might seem like I am pessimistic when it comes to renewables, especially in regards to solar and wind. This is not true.
Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) заемат все по-значимо място в световното производство и потребление на енергия. Много хора наричат възхода им „енергийна революция“ и смятат, че те могат, трябва и ще заместят всички останали. Тъй като имам навика преди всичко да коментирам тази теза, вероятно изглежда, че съм изцяло негативно настроен към ВЕИ, особено слънцето и вятъра. Това е погрешно заключение.
Last week I was invited to share my views on the future of mobility at a special event organized by Shell Bulgaria. I chose to share my prognosis on what could change in the way we transport ourselves before 2040 – I don’t believe in longer-term predictions because no one can realistically foresee what might happen that far out. In practical terms this means that the question at hand concerns commercial technologies that already exist because the transport sector is a relatively slow moving system – the average age of cars in Europe is 10-12 years, which means that the fleet of vehicles in 2030 will reflect the sales being made today.
През изминалата седмица бях поканен да споделя прогнозите си за бъдещето на мобилността на специално събитие на Shell България. Избрах да говоря за това, което смятам, че ще се промени в общия микс на начините ни на придвижване преди 2040 г. – не вярвам в по-далечните прогнози, защото никой не може да предвиди какво би могло да се случи. Това практически означава, че става въпрос за вече налични комерсиално технологии, защото транспортът е доста латентна система – средната възраст на личните автомобили в Европа например е около 10-12 г., така че автопаркът през 2030 г. реално се определя от микса на продажбите днес.
България държи незавидното първо място по енергийна бедност в Европейския съюз – според Евростат почти 37% от български домакинства (2017 г.) не могат да си позволят да отопляват жилищата си до комфортна температура. Средното ниво за ЕС е под 8%. Защо сме толкова назад и как можем да променим този факт?
Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години: На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета на ден кръстосват небето на света и пренасят хора и стоки по-бързо, евтино и сигурно, от който и да е познат начин на придвижване. Вместо да празнуват това невероятно достижение на цивилизацията обаче, активисти, политици и медии в Западна Европа се впускат в яростна атака.
Преди около два месеца коментирах решението на Министерството на околната среда да пренасочи 390 милиона лева от оперативна програма „Околна среда“ към проекти за електрификация на транспорта в 11 общини. Прогнозирах, че парите „най-вероятно ще отидат основно за закупуване на електробуси“. Тъй като технологията е нова предположих, че ще има ядове. Така се и случи – общините пуснаха търгове за електробуси, обаче изискванията им са такава каша, че една по една процедурите се провалят. Тогава коментирах двете водещи технологии – ако темата не ви е добре позната, вижте тук и тук. Днес ще се опитам да бъда полезен на местните власти и ще се спра на най-важните им ограничения, които трябва да се имат предвид при обявяване на поръчка.
По случай честването на Деня на миньора научихме, че БЕХ най-сетне е сключил договор с международна консултантска компания, която трябва да изготви оценка на адекватността на електроенергийната система и да разработи механизъм за разпределяне на капацитети за въглищните централи, които да им осигурят финансиране и продължаване на съществуването. Това е вероятно най-важната и спешна стъпка за осигуряване бъдещето на енергетиката ни, за която специалистите в сектора приканват отдавна.
България обаче е член на ЕС и от нея се очаква да реализира политики за намаляване на емисиите на парникови газове и чист въздух.