Няма да говорим за мода. Макар че това, за което ще говорим вече е модерно. Но за това след малко. Огледайте се – какво сте облекли днес? Тениска, панталон, рокля или нещо друго? Избрали сте ги според вкуса си, съчетали сте ги по цвят, материя и според сезона. Знаете ли обаче откъде са дошли тези дрехи и къде ще отидат?
Решили сте, че ще събирате отпадъците си разделно. Правите кратко проучване и започвате – слагате още две, три кофи или торби за боклук до сегашната и вече хвърляте в тях отделно пластмасата, хартията и стъклото. Върви добре, докато един ден не ставате свидетел на това как камионът за събиране на отпадъци изпразва кофите до вас. Възможно ли е всичко, което вие толкова стриктно сте разделяли, накрая да се смесва отново и да се събира заедно?
Вече няколко години светът преминава през т.нар. зелен преход – отчасти успешно, отчасти не толкова. Парижкото споразумение за климата постави конкретни цели и заложи амбициозни задачи, а за основна движеща сила на промените беше посочен бизнесът. Но бизнесът са хората и затова много бързо и отчетливо в реалната практика се видя какво работи, кое е възможно само на думи и къде има сериозни пропуски. Същият този бизнес днес е застигнат от стандарти и регулации, които му казват как да измери въздействията си върху околната среда и го дефинират като устойчив или не.
Промяната невинаги е лесна. За да се случи този, който я прави, трябва да бъде убеден, че е нужна. Светът си е поставил определени климатични цели, а прекият изпълнител е бизнесът. И когато един бизнес се опитва да балансира между производството, служителите си, конкуренцията, средата и още редица непредвидени фактори, натискът за промяна може да се окаже капката, която прелива чашата. Но това може да бъде и възможност – да извлечеш ползи, да изпревариш другите, да превърнеш дефекта в ефект.